Всяка година матурите в училище се превръщат в сериозно изпитание

Всяка година матурите в учебно заведение се трансформират в съществено тестване за нашите деца. Често на тях им се постанова да се преборят със задания, с които и възрастни хора биха се затруднили да се оправят. Особено интерес будят матурите по български език и литература – те са един самобитен лакмус, освен за равнището на притежаване на родния език, само че и за способността на учениците да пресъздадат непознат текст, който постоянно е изпълнен с доста архаични думи, фразеологизми и изрази.

 Отдавна в учебния и кандидат-студентски фолклор своето почтено място са заели т. н. бисери, които не могат да не ни накарат доброволно да се разсмеем. Тази година във втори модул на матурата по български език и литература в седми клас учениците трябваше да напишат преразказ на описа (с опрощение за тавтологията) по автентичен случай " Родителска среща " на Михаил Вешим. И въпреки разказът да се отнася до преживелица от близкото ни минало, нямаше по какъв начин да не се случат някои забавни " училищен тълкования ", по този начин добре познати на всеки един преподавател, който е проверявал писмените работи от матурите. Помолихме да ни създадат къса извадка на най-усмихващите училищен неточности в преразказа на " Родителска среща " в едно от огромните български учебни заведения. И въпреки тази година усреднената оценка на матурата по български език и литература да доближи съвсем до " доста добър ", не се мина и без неточностите в ученическите писмени работи. Дали можем да открием някой същински бисер, или единствено да се усмихнем на детското неведение, преценете сами. Сигурни сме, че всеки един преподавател ще почувства нещо доста познато, четейки долните редове:

 Според някои възпитаници, стругарският колеж, в който е учил основният воин, е: строителен колеж (приличат си думичките все пак), структурски колеж, стругарски университет, електрониум (музикален инструмент) и даже маджарски колеж. В някои преразкази " камарата двойки ", които е имал основният воин, се оказват " макара двойки ". Дали някой не е чул добре или просто нагледно си показва, че двойките могат да се навиват на макари, можем единствено да гадаем.

 Учудваща е грешката, която трансформира " кабинетът на шефа " в " управителен офис ". Все отново в днешните учебни заведения шефовете на нашите деца не престават да имат кабинети, а не офиси. Разбира се, гостилницата от описа се трансформира в доста повече неща от кабинета на шефа. Тя е разказана като ресторант, кафене, кръчма и даже барче. Ясно е, че днешните деца добре познават питейните заведения и заведенията за хранене, тъй че едва ли има някой, който би останал сюрпризиран от благосъстоянието на речника, което е призвано да замести архаичната думичка " гостилница ". Притеснително е обаче, че съгласно децата уместно място за посещаване за един възпитаник, след една извънредно неприятна среща при шефа,  биха могли да бъдат механата и барът. Интересно е също по този начин, че мнимият татко не води, а " носи " сина си в близката гостилница. Там обаче това, с което се черпят героите от описа, не са кебапчета и лимонада, а " кебабче и сок " и даже " фанта и баница ". Очевидно тук думата са си споделили персоналните усети и желания на интерпретаторите. Децата усърдно не престават своя преразказ и досега на повествованието, в който двамата герои инцидентно се срещат в трамвая. Много от учениците не са съумели да запомнят къде тъкмо е станала срещата и по тази причина трамваят се трансформира в тролей, рейс и даже в метро. След което " занемареният апартамент " на мнимия татко се трансформира в " унил апартамент ", а " продъненият диван " - в " проскубан ". За да се реализира по-голямо подстрекателство на картината на занемарения апартамент, се прибавят и недоволствата на основния воин от продънения диван: " Имаше една гадна прожина, която го ръбеше по дупето ". И въпреки че можем да погледнем снизходително на това, че ежедневната и жаргонна тирада се промъква в преразказа от матурата, то мъчно можем да си разбираем по какъв начин карикатурите, които основният воин рисува към този момент като възрастен човек, съумяват да се трансфорат в " арматури ".

 Вярваме обаче, че макар всички свои грешки нашите деца ще продължат да се учат и да овладяват все по-добре и по-добре родната българска тирада.