Всяка година Евростат, официалната статистическа агенция на Европейския съюз, измерва

Всяка година Евростат, формалната статистическа организация на Европейския съюз, мери щастието на нациите в тази общественост за миналата година.
Тази година първото място държи Австрия, съгласно анкетите на немските жители пък – те са много по-малко щастливи отпреди, сочат данните. Сред най-доволните от битието си са поляците и румънците, които дружно с австрийците са в първата тройка щастливци. В другия завършек на скалата са Германия – предпоследно място и България – последно. 
Данните от изследването сочат, че към този момент не е в действие общественото факсимиле – колкото по-богата е страната, толкоз по-щастливи са хората. Не е по този начин на всички места.
Германия е на предпоследно място съгласно настройките на интервюираните, макар че страната е с една от най-мощните стопански системи в евросъюза. През 2021 година нацията влиза в класацията на Евростат с бал 7,1, а най-новите данни са, че той е паднал до едвам 6,5. Въпреки че елементарните статистически данни не могат да обяснят за какво хората са по-малко щастливи от миналата година, те демонстрират възходящо засенчване на груповото немско въодушевление. В изследване, оповестено предходната седмица, основаният в Кьолн институт Rheingold, се споделя, че хората, „ затормозени от безпокойствие “, съставляват 20%, а други 9% са класифицирани като „ незаинтересовани и затворени “.
Германия страда от икономическа застоялост, дружно с тревогата, обвързвана с войната в Украйна, както и с невиждано възходящата имиграция. Към всичко това се прибавя и относително непопулярното след народа държавно управление.
Австрия не е за първи път отпред на листата. Жителите й дадоха междинна оценка на равнищата на благополучие – 8. Доста по-бедните народи като Румъния и Полша обаче също са в челната тройка, което ни навежда на мисълта, че повече пари не значи безусловно повече благополучие. Вероятно за все по цялостното задоволство на индивида от живота са значими индикатори като възраст, равнище на обучение, фамилно и финансово състояние, система на опазване на здравето и други
Изследването разгромява още едно обществено факсимиле – че Милениалите и Поколението Z са глезльовците на епохата и постоянно се жалват, ненаучени да се оправят с битието. Данните на Евростат сочат, че хората на възраст сред 16 и 29 години в страните членки на Европейски Съюз демонстрират по-висока задоволеност от живота спрямо тези на възраст над 65 години. Обратният модел се следи единствено в Дания, Швеция, Ирландия, Холандия, Люксембург и Финландия.
Удовлетвореността от живота наподобява много зависи от равнището на обучение на индивида – което до известна степен отразява и равнищата на приходите. Във всяка страна членка по удовлетворението от живота нараства паралелно с равнището на обучение.
Мястото, където живеете, също има значение – макар че тези констатации са много по-хаотични. В Малта, Австрия, Финландия, Холандия, Белгия, Ирландия, Швеция, Дания и Люксембург хората в селските региони се афишират за малко по-щастливи, с 0,2 пункта и повече.
В България, Румъния, Литва, Словакия, Португалия, Унгария, Хърватия, Кипър, Германия и Словения обаче градските поданици споделят, че са по-удовлетворени от живота.
Съобщава се, че семействата с деца са най-щастливи, до момента в който семействата, формирани от един човек, са минимум щастливи. Това е особено за Европа, прецизират специалистите, защото проучванията, направени на други континенти, са открили противоположното. Това е наклонност, която евентуално ще бъде последвана от Европа в близко бъдеще.
Между 2018 година и 2022 година удовлетворението от живота е намаляло най-вече, -0,3 пункта, за семействата с деца, зависещи от родителите си.
Хората в северните и доста западни елементи на Европейски Съюз са по-доволни от битието си, в сравнение с хората в балтийските страни.