Раждането на Театър 199 започна от дома на Николай Бинев*
Всичко стартира на кръглата маса, наричана ермитажа (hermitage (фр.) - място за уединение; в по-широк смисъл - вместилище на скъпи или неповторими неща), у Домнини, на ул. " Стефан Караджа ", спомня си Михаил Ганев, братът на огромната артистка. На този адрес Домна Ганева и Николай Бинев живеят към този момент като семейство, отделили са се от гнездото на родителите й, където е минало цялото им следване. По цели нощи младият актьор слуша музика - симфонична, оперна, балетна, чете пиеси от класиката, както и от нови западноевропейски и американски драматурзи, споделя Ганев - куклен актьор, режисьор и сценограф.
Николай Бинев е имал необятен взор и задълбочени знания в литературата и драматургията, няма за какво да крием, малко на брой от актьорите и през днешния ден четат, вметва Ганев. Запознавайки се с пиесите, Бинев стартира да " раздава " функции на познати актьори от столичните театри, кани ги на посетители, под предлог да се видят и да почетат нови пиеси. Така стартират сбирките на реализатори от софийските трупи. По създание това са и първите режисьорски опити на Николай Бинев, който разпределя функции и поставя началото на домашния спектакъл на маса.
Играта доставяла голямо наслаждение на поканените и след първия прочит домакинът, който на млади години имал съмнения Консерваторията или Театралната академия да избере, прави музикално оформление от известни типичен творби. Беше необикновено, оставаше единствено да се разиграе на мизансцен! - спомня си Мишо Ганев. Театралните събирания се трансформирали в осъществена фантазия за актьорите.
Домна Ганева със спомените
Сбирките на домашния спектакъл у Домна Ганева и Николай Бинев не престават непрестанно до " Стъклената менажерия ". Разбират, че са постигнали мечтаното майсторство, само че няма къде да покажат уменията си, няма сцена, на която да играят пиесата на Тенеси Уилямс. И я вършат с държавната Концертна дирекция! Като чува менажерия, партийната цензура позволява, несъмнено ще е нещо за животни, тези актьори са известни по радиото, да го вършат. И " нашите хора ", споделя Мишо Ганев, вземат решение да поканят най-обичания, известен и неоспорим актьор Чочо - Апостол Карамитев, звездата на българската сцена и екран. Участват Апостол Карамитев, Леда Тасева, Николай Бинев и Домна Ганева, режисьор - Бейзи Майлер (Ребека Арсениева-Майлер, до 1980 година е режисьор в Радиотеатъра на БНР. " Балкантон " издава 46 плочи с нейни драматизации по детски приказки и повести - б.а.). За художник е поканен Иван Кирков (живописец, плакатист, илюстратор, сценограф, професор от 1985 година, учител в Художествената академия " Н. Павлович " - б.а.).
Но кой е Тенеси Уилямс? Известни са Горки, Маяковски, Гогол... Е, щом е менажерия, значи хумореска някаква, позволяваме! " Стъклената менажерия " потегля и из провинцията след края на театралния сезон - по линия на Концертна дирекция. Пиесата се играе в 37 града, някъде 1961-1962 година, спомня си в изявление за " Всяка неделя " Николай Бинев, съгласно който " турнето е проведено от дейния Апостол " -
Михаил Ганев, тогава десетокласник, изпълнявал дилемите на всички механически служби - осветител, музикален оформител, театрален служащ, испициент и всичко останало. Трябва да е било лятото на 1962 година, когато сменяха парите, спомня си Мишо. Пътували с колата на Иван Кирков " Рено Дофин " и с " Москвич " -а на Славейко Иванов - балетист (артист в Софийската опера, танцувал Гамаш от балета " Дон Кихот ", спомня си през днешния ден примата Калина Богоева - б.а.), другар на трупата. Плащали си сами нощувките, от хонорарите, а Иван Кирков спял за спестовност в " Рено " -то.
Главното " настоящо " лице в спектакъла е портретът на бащата в разпадащата се фамилна идилия, към който се развива действието. В Димитровград, май, се оказва, че портретът е пропуснат след предходното зрелище, далечно място, дума да не става за връщане, а спектакълът би трябвало да стартира. Няма го Мишо обаче, няма кой да вдигне завесата в читалището, а действието се развива на светлинна завеса, с изключение на на централната, със следач. Началото се бави половин час и Карамитев потегля да търси " театралния служащ ". Открил го до библиотеката, рисува портрет по памет върху картон, с цел да възвърне изгубения атрибут.
Апостол Карамитев и Николай Бинев, фотография за спомен от популярното турне из страната
Мишо Ганев споделя и за сцената в Тулово - нищо, едно празно дъно, ни завеса, ни прожектори, нищо-нищичко. Само една огромна крушка, контактите изскубнати и единствено на едно място висят две голи жици. Прожектори ученикът Ганев е правел с елементарна крушка 200 вата и фуния от паспарту - брои до три, тъй като, в случай че се забави с изгасването, хартията ще пламне. Командвал мамбото (ролковия магнетофон - б.а.) с палеца на крайници. Осветлението - едната жица в устата, другата в ръката. В сублимния миг от спектакъла Апостол Карамитев се обръща, вижда човека-театър, хлъцва и онемява. Леда Тасева се пробва да подаде имитация, само че той ококорен напуща сцената. " Идиот, какво правиш, ще светнеш като крушка! "
Когато Апостол минавал през следващия град от турнето, институциите спирали работа, с цел да могат дамите, излезли по улиците, да го видят, когато отива към театъра. Вратите на театралния салон, претъпкан със седнали и правостоящи, постоянно оставали отворени, с цел да могат притихналите във фоайетата фенове да чуват. Дай боже на сегашен артист това знамение да се случи!, възкликва Ганев.
След турнето със " Стъклената менажерия " другарството на Мишо Ганев с великия актьор остава до живот. Гастролът свършва, всеки от артистите стартира сезона в театъра, където играе, а хората от културата се усетили, че пиесата на американския драматург била призната доста добре и цяла България пълнила залите. Станало ясно, че е нужна независима сцена, на която да се слагат и играят спектакли отвън репертоара на столичните театри. Така се ражда концепцията за спектакъл без непрекъсната натрупа - първообраза на Театър 199, и виновните фактори взели решение. Който има готово зрелище, да има къде да го показа пред аудитория. Решаваща била намесата на Катя Зехирева от Театъра на словото (народна артистка, професор от 1981 година във ВИТИЗ, през днешния ден НАТФИЗ, 12 година началник на катедра " Сценична тирада ", шеф на държавна такса " Рачо Стоянов " в Габрово (1973-1976 г.) и дълготраен шеф (1976-1991 г.) на Театър 199 - б.а.), надарена актриса, брилянтен рецитатор, почтен и честен човек, по думите на Михаил Ганев.
Дълг на театралните историци е да уточнят дали огромният режисьор Вили Цанков основава първия домакински спектакъл у нас, тъй като това става в средата на 70-те години на предишния век, когато за следващ път е оставен без работа. Претенции за сходни начинания имат мнозина театрали, само че основаването на Театър 199 през 1965 година удостоверява изказванието на Михаил Ганев.
* На 25 януари 2025 година Младежкият спектакъл " Николай Бинев " ще означи своята 80-годишнина
Николай Бинев е имал необятен взор и задълбочени знания в литературата и драматургията, няма за какво да крием, малко на брой от актьорите и през днешния ден четат, вметва Ганев. Запознавайки се с пиесите, Бинев стартира да " раздава " функции на познати актьори от столичните театри, кани ги на посетители, под предлог да се видят и да почетат нови пиеси. Така стартират сбирките на реализатори от софийските трупи. По създание това са и първите режисьорски опити на Николай Бинев, който разпределя функции и поставя началото на домашния спектакъл на маса.
Играта доставяла голямо наслаждение на поканените и след първия прочит домакинът, който на млади години имал съмнения Консерваторията или Театралната академия да избере, прави музикално оформление от известни типичен творби. Беше необикновено, оставаше единствено да се разиграе на мизансцен! - спомня си Мишо Ганев. Театралните събирания се трансформирали в осъществена фантазия за актьорите.
Домна Ганева със спомените
Сбирките на домашния спектакъл у Домна Ганева и Николай Бинев не престават непрестанно до " Стъклената менажерия ". Разбират, че са постигнали мечтаното майсторство, само че няма къде да покажат уменията си, няма сцена, на която да играят пиесата на Тенеси Уилямс. И я вършат с държавната Концертна дирекция! Като чува менажерия, партийната цензура позволява, несъмнено ще е нещо за животни, тези актьори са известни по радиото, да го вършат. И " нашите хора ", споделя Мишо Ганев, вземат решение да поканят най-обичания, известен и неоспорим актьор Чочо - Апостол Карамитев, звездата на българската сцена и екран. Участват Апостол Карамитев, Леда Тасева, Николай Бинев и Домна Ганева, режисьор - Бейзи Майлер (Ребека Арсениева-Майлер, до 1980 година е режисьор в Радиотеатъра на БНР. " Балкантон " издава 46 плочи с нейни драматизации по детски приказки и повести - б.а.). За художник е поканен Иван Кирков (живописец, плакатист, илюстратор, сценограф, професор от 1985 година, учител в Художествената академия " Н. Павлович " - б.а.).
Но кой е Тенеси Уилямс? Известни са Горки, Маяковски, Гогол... Е, щом е менажерия, значи хумореска някаква, позволяваме! " Стъклената менажерия " потегля и из провинцията след края на театралния сезон - по линия на Концертна дирекция. Пиесата се играе в 37 града, някъде 1961-1962 година, спомня си в изявление за " Всяка неделя " Николай Бинев, съгласно който " турнето е проведено от дейния Апостол " -
Михаил Ганев, тогава десетокласник, изпълнявал дилемите на всички механически служби - осветител, музикален оформител, театрален служащ, испициент и всичко останало. Трябва да е било лятото на 1962 година, когато сменяха парите, спомня си Мишо. Пътували с колата на Иван Кирков " Рено Дофин " и с " Москвич " -а на Славейко Иванов - балетист (артист в Софийската опера, танцувал Гамаш от балета " Дон Кихот ", спомня си през днешния ден примата Калина Богоева - б.а.), другар на трупата. Плащали си сами нощувките, от хонорарите, а Иван Кирков спял за спестовност в " Рено " -то.
Главното " настоящо " лице в спектакъла е портретът на бащата в разпадащата се фамилна идилия, към който се развива действието. В Димитровград, май, се оказва, че портретът е пропуснат след предходното зрелище, далечно място, дума да не става за връщане, а спектакълът би трябвало да стартира. Няма го Мишо обаче, няма кой да вдигне завесата в читалището, а действието се развива на светлинна завеса, с изключение на на централната, със следач. Началото се бави половин час и Карамитев потегля да търси " театралния служащ ". Открил го до библиотеката, рисува портрет по памет върху картон, с цел да възвърне изгубения атрибут.
Апостол Карамитев и Николай Бинев, фотография за спомен от популярното турне из страната
Мишо Ганев споделя и за сцената в Тулово - нищо, едно празно дъно, ни завеса, ни прожектори, нищо-нищичко. Само една огромна крушка, контактите изскубнати и единствено на едно място висят две голи жици. Прожектори ученикът Ганев е правел с елементарна крушка 200 вата и фуния от паспарту - брои до три, тъй като, в случай че се забави с изгасването, хартията ще пламне. Командвал мамбото (ролковия магнетофон - б.а.) с палеца на крайници. Осветлението - едната жица в устата, другата в ръката. В сублимния миг от спектакъла Апостол Карамитев се обръща, вижда човека-театър, хлъцва и онемява. Леда Тасева се пробва да подаде имитация, само че той ококорен напуща сцената. " Идиот, какво правиш, ще светнеш като крушка! "
Когато Апостол минавал през следващия град от турнето, институциите спирали работа, с цел да могат дамите, излезли по улиците, да го видят, когато отива към театъра. Вратите на театралния салон, претъпкан със седнали и правостоящи, постоянно оставали отворени, с цел да могат притихналите във фоайетата фенове да чуват. Дай боже на сегашен артист това знамение да се случи!, възкликва Ганев.
След турнето със " Стъклената менажерия " другарството на Мишо Ганев с великия актьор остава до живот. Гастролът свършва, всеки от артистите стартира сезона в театъра, където играе, а хората от културата се усетили, че пиесата на американския драматург била призната доста добре и цяла България пълнила залите. Станало ясно, че е нужна независима сцена, на която да се слагат и играят спектакли отвън репертоара на столичните театри. Така се ражда концепцията за спектакъл без непрекъсната натрупа - първообраза на Театър 199, и виновните фактори взели решение. Който има готово зрелище, да има къде да го показа пред аудитория. Решаваща била намесата на Катя Зехирева от Театъра на словото (народна артистка, професор от 1981 година във ВИТИЗ, през днешния ден НАТФИЗ, 12 година началник на катедра " Сценична тирада ", шеф на държавна такса " Рачо Стоянов " в Габрово (1973-1976 г.) и дълготраен шеф (1976-1991 г.) на Театър 199 - б.а.), надарена актриса, брилянтен рецитатор, почтен и честен човек, по думите на Михаил Ганев.
Дълг на театралните историци е да уточнят дали огромният режисьор Вили Цанков основава първия домакински спектакъл у нас, тъй като това става в средата на 70-те години на предишния век, когато за следващ път е оставен без работа. Претенции за сходни начинания имат мнозина театрали, само че основаването на Театър 199 през 1965 година удостоверява изказванието на Михаил Ганев.
* На 25 януари 2025 година Младежкият спектакъл " Николай Бинев " ще означи своята 80-годишнина
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ