Обичането на човек изисква зрялост
Всичко, от което се нуждаете, е обич – Да и Не:
Знаете красивия химн на Бийтълс – “Всичко, от което се нуждаете, е обич ”. Това е елементарна формула, която е потребна в толкоз доста области на живота – да се разбираме, да си прощаваме и да се любуваме на другите. Проблемът е, че тя изисква прекалено много.
Можете ли да кажете на вашия трагичен сътрудник: “Всичко, от което се нуждаеш, е обич? ”
Може ли той да ви каже: “Всичко, от което се нуждаеш, е обич? ”
Този принцип може да работи за един или два дни, само че по-късно всички неприятни усеща се връщат, от време на време съпроводени с готовност за отплата, тъй като са били арестувани толкоз дълго. Напрежението ни пречупва, тъй като любовта не е задоволителна за същински взаимоотношения, това, което ви би трябвало, е потенциал за амбивалентност.
Основен урок на любовта:
Той е доста простоват: би трябвало да преминете от чудото на любовта към чудото да обичате същински човек.
Първата основна дума, която би трябвало да разберете, е амбивалентност.
Втората основна е зрялост.
Когато се въоръжите с двете, могат да се случат доста хубави неща в живота ви.
Да се влюбите в любовта:
Всеки от нас носи стотици хрумвания, багаж от предишното и фантазии по отношение на връзките. И до момента в който се целуваме, прегръщаме, приказваме, вършим секс и даже спорим, ние постоянно сме влюбени в концепцията за самата обич. Тя е по едно и също време артикул на хормони и артикул на нашето въображение. И това не е нещо неприятно.
Магията на любовта е комбинация от фикция, блян, чувство за завръщане вкъщи и окситоцин. Ние още веднъж сме като дребни деца, обхванати в облак от чудеса. Влюбените играят, кикотят се, карат се и се преструват … и всичко това ни кара да се усещаме толкоз добре.
С течение на времето се случва смяна. Сексът е превъзходен и прочут, само че не напълно нов. Неговото отношение към вас е … снизходително, контролиращо или нестабилно. Неговото отношение към вашите другари е по-малко приятелско и по-взискателно … и двамата обичате, само че има отдалеченост. Той към този момент не намира вашата безредица за очарователна. Вие сте разочарована, че той не може да приказва с вас.
Разлюбването на любовта и влюбването в същински човек има доста пермутации. Но при здравите хора, то е неизбежно.
Време е да продължим:
Мнозина не престават напред, тъй като е необходим единствено един човек, с цел да прекъсне връзката. Загубата на това възприятие на обич е разочароваща. Тъй като в морето има безпределно доста риби, един от вас просто взема решение да опита с някой различен.
Някои хора вършат това серийно в продължение на доста години. Те взимат насладата от разцвета на любовта и напущат, когато се изправят пред предизвикването да обичат същински човек.
Кой може да ги вини? Да обичаш същински човек изисква самообладание и ангажираност, което значи не всеки път да бъдеш благополучен. Да обичаш същински човек изисква да се откажеш от безкрайните благоприятни условия под формата на други секси мъже и дами по света.
Това изисква още да толерираш неудовлетворението на някого от теб.
Ако вие или вашият обичан имате проблематично минало, това несъмнено може да оказва въздействие. Напротив, оказва помощ извънредно доста, в случай че сте интернализирали спомените за хубавичко обич на вашите родители, които са били задоволени един от различен (дори това да е било втори или трети брак).
Без добър любовен модел има опция някой да побегне още при първите признаци на неволя.
Обичането на човек изисква зрялост. И убеждението, че това е допустимо.
Амбивалентност:
Малко думи са толкоз човешки, колкото думата “амбивалентност ”. Ако я разбиете, ще получите две думи – амби и валентност.
Амби: значи две или две елементи.
Валентност: значи зареждам, както силата на заряда, която върви в посока.
Амбивалентност: значи по едно и също време наличие на два противоположни заряда в страстта или мисленето. Това значи да притежавате потенциал да виждате двете страни и да не би трябвало да избирате една от тях, даже в случай че се чувствате изкушени да го вършиме.
Здравите хора могат да оценят брачна половинка или колегата си, когато той им носи наслаждение, само че и да помнят положителното, когато това не е по този начин. Това значи да обичаме един повсеместен човек, даже когато ни нервира, отегчава или разочарова.
Без потенциал за амбивалентност скоро ще се уморите от този, който обичате, защото той ще ви разочарова по един или различен метод. И той също ще се умори от вас, защото навиците или настройките ви стартират да износват това, което в миналото е било прелестна обич.
Любовта, без зрелостта на здравословната амбивалентност, не може да продължи. Тя просто изгаря.
Втората непорочност:
Изминава една година – или 30 – и двамата вършите своята работа.
Той/тя е вашата обич. Познавате грешките му/й и съвсем можете да довършвате всичките й фрази. Но го/я приемате. Всъщност, го/я обичате с всички досадни проблеми, които просто не изчезват. С малко работа или добра терапия може да постигнете така наречен втора непорочност – да сте щастливи, че това бясно създание е в живота ви.
Осъзнавате, че сте се омъжили за човек, който не може да показва доста добре възприятията си. Да, това е досадно и разочароващо, само че той ви обича и е добър с децата. И когато спрете да го насилвате да приказва, той се отдръпва по-малко. Тогава му оферирате да посещавате терапия и да работите по връзката си, и най-сетне той се съгласява. Разбирате, че той не ви подценява.
Обичате този човек с вързан език.
Излизате на срещи още веднъж, сближавате се още веднъж и благодарите на ориста, че сте намерили това, което толкоз доста хора търсят. Изисква се зрялост – способността да приемете някой подобен, какъвто е – с цел да рестартирате мотора, когато другите просто вървят дружно, с цел да се спогаждат.
Втората непорочност е допустима.
Истинската обич, която имате с някого, би трябвало да премине през амбивалентността.
Просто няма по какъв начин да я заобиколите.
Инфо: https://psychology.framar.bg
