Всички знаем, че историята в книгата на Лорън Уайзбъргър и

Всички знаем, че историята в книгата на Лорън Уайзбъргър и филмът по нея, който сме гледали повече от един път, е въодушевена от нейния персонален опит като помощник на редактор в фешън списание. Говори се дълго, че обликът на Миранда Пристли е инспириран от „ ледената кралица наVogue “ Ана Уинтур.

Сега обаче още едно момиче взема решение да разкрие истории от кухнята на стилната библия в нова книга – Glossy: the inside story of Vogue. Нина-София Миралс се връща доста обратно в историята, с цел да наблюдава превръщането на едно малко седмично списание в интернационално издание и неоспорим водач в стилната промишленост. История, която наблюдава дружно с дамите, които са заемали поста основен редактор, като Една Улман Чейс, Грейс Мирабела, Даяна Вриланд и други. Жените, които оглавяват значими постове, само че в никакъв случай не са били допускани до най-високите позиции и управленчески решения. Нина-София е британска писателка и редакторка, която се е фокусирала върху изкуството, културата и модата и това е първата й книга.
               

Самата тя споделя в текст за The Guardian по какъв начин си е мечтала да види името си измежду тези хора с забавни длъжности, изброени на първите страници, които носят заричане за блестящ и трогателен живот. „ За разлика от множеството такива компании, в нея постоянно е имало дами на върха. Но не навръх върха. В исторически проект дамите са съставлявали по-голямата част от Vogue. Това са редакторите, които виждаме да седят на първия ред на Седмицата на модата, само че рядко получават място в заседателната зала. Безсмъртната Ана Уинтур се издигна до световен публицистичен шеф през 2020 година, само че това е рядко събитие “, споделя Миралс.

Тя напомня, че (човекът, а не компанията, която създава) бил огромен покровител на работещите дами през 20-те години на предишния век и не се поколебава да постави отпред на обичаното си дете –, Една Улман Чейс, която става основен редактор по едно и също време и на американското, и на английското издание. Нещата обаче последователно се утежняват, когато семейство Нюхаус поемат контрола в компанията.

Когато на известния арт шеф Александър Либерман му оферират да бъде част от редакторския екип, той изрично отхвърля, тъй като е мъж и не желае да се занимава с мода, и с цел да го запазят в изданието, основават нов пост, с който той може да управлява работата на основната редакторка. И той, несъмнено, приема незабавно.

През 80-те години, когато Грейс Мирабела поема Vogue, тя се налагало да търпи привнасянето на полово наличие от Playboy по избор на Либерман. Освен това точно той казвал с какъв екип да работи Грейс и тя не получила свободата да избере сама хората, с които желае да работи. Той се намесвал и във връзка с наличието. Когато Грейс желала да пуснат материал по тематиката за рака на гърдата, Либерман декларирал, че читателките на Vogue не се интересуват от това, а от мода. Когато пък желала да повдигне въпроса за дамите, които навлизат на пазара на труда, той отсякъл: „ Жените са евтина работна ръка и постоянно ще бъдат “. Въпреки че Мирабела съумяла да усили тиража на стилното издание тройно и познавала извънредно добре аудиторията, по този начин и в никакъв случай не получила това, от което имала потребност.

Когато Си Нюхаус я заменя с, никой не й споделя, че е уволнена и самата Грейс научава за нейната промяна от новините. По-късно Мирабела написа в своята автобиография, че са желали по-млада и добре изглеждаща жена, която да бъде напълно подчинена на Нюхаус. Още повече, че когато Уинтур била назначена, се говорело, че има връзка с него.
               

Нина-София споделя още, че през 90-те години той дружно с Либерман и президентът на компанията Бърнард Лезър се трансформирали в „ светата троица “ в издателския бизнес и от тях зависели всички решения, свързани с женските списания. Отношението към дамите траяло да бъде унизително и се употребила тактиката, при която непрестанно се създавала конкуренция сред хората в екипите. Смятало се, че когато са настроени един против различен, ще работят доста по-ефективно.

Кражби на облекла, снобско отношение, ниско възнаграждение – това са единствено част от неща, за които още споделя Нина-София. Включително за случая с Джоан Джулиет Бък, основен редактор на Vogue Paris от 1994 до 2001 година, на която й било казано, че в случай че не влезе в клиника, ще загуби компенсацията си. „ Тя беше изцяло трезва, само че отиде, защото се нуждаеше от пари, с цел да се грижи за възрастния си татко “, написа Миралс. „ Ако знаех всичко това, дали младежът в мен към момента би желал да работи във Vogue? Като се замисля, се веселя, че вместо това написах книгата (Glossy: the inside story of Vogue). ”