Всички текстове на Пушкин, свързани с драматургията и с театъра

Всички текстове на Пушкин, свързани с драматургията и с театъра излязоха за първи път в нов превод на български език от проф. Людмил Димитров. Той е и съставител на сборника, създател на предговора и на коментарния уред на този мощен том, в който с изключение на приключените пиеси на Александър Сергеевич може да се прочетат и написаните, само че отпаднали от тях подиуми, фрагменти, проекти, публикации, приписки, писма, бележки и размишления за театъра, превода, рецензията. Както четем в предговора на проф. Людмил Димитров, „ поредното четене на тези творби, поднесени по реда на тяхното пораждане, от една страна, наблюдава съзряването на създателя за художествената и социокултурната същина на драмата, а от друга, експонира (онагледява) самия креативен развой у него: по какъв начин той в качеството си на най-авторитетния книжовник на своето време извършва уговорката към родния си език и просвета, конструиращи и предзадаващи семиотичния код на съветската национална еднаквост. “

Ако въпреки всичко познавате на български „ Борис Годунов “, „ Малки нещастия “, „ Русалка “, „ Сцена от Фауст “ и „ Сцени от рицарските времена “, поразително е усещането от непознатите в целостта си размишления на Пушкин за актьорското майсторство, за театралния репертоар, за превода на драматургия, за рецензията, мненията му за европейската драматургия и устрема му да обнови съветския сценичен пейзаж, които звучат модерно и като език, и като мислене, освен това в едно консервативно и много неприветливо към драматургичното му творчество общество.

Изкушаващо е да се даде образец от книгата: „ Духът на века, написа Пушкин, изисква значими промени и на драматическата сцена. Те също може да не удовлетворят очакванията на преобразувателите. Поетът, който живее на висотата на творчеството, вероятно по-ясно вижда и минусите на основателните условия, и това, което остава прикрито от погледа на настръхналата навалица, само че е безпредметно да се бори с тези неща. По този метод Lope de Vega, Шекспир, Расин са правили взаимни отстъпки с общия поток; само че геният каквато и посока да избере, постоянно си остава талант – съдът на потомството ще отдели неговото лично злато от примесите. “

/ Update Required To