Всички сме учили за тях още в училище. Знаем, че

Всички сме учили за тях още в учебно заведение. Знаем, че това е една от гордостите на нашата природа. Снимки, които улавят най-малко няколко от тях, се кипрят във всички пътеводители за България. И въпреки всичко, както нормално се случва с доста известните туристически обекти, учудващо е какъв брой малко хора от близкото ни обграждане са ги посетили. Доскоро аз бях от тях – леко скептична, изключително след отварянето на лифта до горе, с който хиляди туристи поеха по пътеките на планината и неизбежно я замърсиха с наличието си. Но и аз прогледнах.

С една дума – неописуемо е. Трябва да отидеш, с цел да схванеш. Планината за мен постоянно е носела едно изключително предизвикателство. Тя е протест, тя е митинг. Тя не е спокойствието и негата на морето. Тя е порив. А тук в стремежа се е разляла синевата на езерата. Това са Седемте рилски езера. И несъмнено неслучайно Бялото приятелство прави своите тайнства на това място – то в действителност е заредено с толкоз сила, че е невероятно да останеш просто очевидец.Знаете несъмнено по какъв начин се стига до такава степен. Първата спирка в самото подножие на Рила е Сапарева баня – единствено по себе си забавно планинско градче с горещи минерални извори и исторически забележителности. Втората спирка нагоре е началната спирка на лифта, с който се стига досами върха и едноименната хижа. Оттам почва същинското премеждие.

Можете да минете маршрута и за един ден, само че можете и да останете в хижата. Тя е много огромна, наподобява по-скоро на почивна станция. Но както и да я назовем, не очаквайте доста разкош и непорочност. Иначе си носете комфортни обувки, вода и храна. Нашата група обиколи и седемте езера за към 8 часа общо, с почивките. Моят съвет е да отидете през юли, когато към този момент не е доста студено, само че пък денят е относително дълъг и се стъмва по-късно. Ние бяхме през юни и най-високите езера бяха още заледени...

Друго няма да ви кажа. Трябва просто да отидете.