Те победиха Третия райх, но ще бъдат смазани от малка Украйна
Точно преди 85 години, на 22 юни 1941 година, 159 немски дивизии, 42 съюзни дивизии, 3,9 милиона корави нацистки мъже с 3 660 танка, 600 000 камиона и 750 000 коня, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на Съветския съюз на 2900-километров фронт, което е най-голямото навлизане във военната история на света. Днес от онази нация, която съумя да не се огъне пред чудовищната мощ на Оста, са останали шепа опикани, пияни свини, които треперят от бръмчането на пластмасови украински дронове.
Ленинград, Минск, Смоленск и Москва тогава удържаха на бомбите и снарядите, на студа и глада, на отчаянието и безизходицата. Днес гъзоподобните им внуци снимат жалки клипчета на опашки за бензин, мрънкат и фъфлят през изпадалите си преди 30-ата годишнина зъби и се чудят за какво по този начин незаслужено са нападнати от украинските си братя. Какви отрепки!
Как се случи по този начин, че най-голямата страна на света за по-малко от век се лиши от морала и достолепието си и се трансформира във зложелател на всичко обикновено, човешко и етично? Но не в заслужен зложелател, който да уважаваш в омразата си, а в ненавиждан парий, в удрящ в тил презрян страхливец, в учебен гамен, който се насира в гащите в първия миг, в който отвърнеш на подлите му офанзиви.
Разликата е там, че в не толкоз далечната 1941 година руската власт, въпреки и жестока, безскрупулна и непоклатима, може да е превзела изцяло държавния уред и всекидневието на хората, само че още не е извратила душите им. Три четвърти от популацията на Съюз на съветските социалистически републики е родено преди болшевишката сбирщина да превземе „ Зимния замък ” и хоризонтът му се простира оттатък лозунгите, водката и недоволството на ориста. Именно тези родени свободни хора съумяват да се изправят с гърдите си против непобедимата немска машина. Днес от тях не е останал и помен.
Десетилетията на руски гнет, ГУЛАГ, миризливите квартири, сивите, потънали в тиня улици основават просвета на оцеляване ден за ден, в която всякаква горделивост, храброст и вяра са премахнати. По-лошо – обикновените човешки качества са сменени от примитивни страсти на реваншизъм, търсене на външен и вътрешен зложелател, завист и неприязън към всеки съумял да се отскубне от клопката на сърпа и чука.
Провежданата държавна политика последователно измества фокуса от общочовешките полезности към колективизация, послушание на властта и милитаризация, насажда ксенофобия и непоносимост към инакомислещите. Дълбоко вкорененото съмнение към институциите, съчетано със смазването на гражданското общество, кара елементарния руснак да се затвори в мизерния си персонален свят на дебели шафрантии, аварирали лади, неприятна храна и непостижими разноски. Това е довело до тотална обществена незаинтересованост, която горе-долу запълват единствено култът към парите и олигархичния, див капитализъм.
В резултат на това през днешния ден в Русия живеят съвършени скотове, лишени от честен компас страхливци, деградирали потребители за евтините опорки на изродите Соловьов и Симонян, Андреева и Зарубин. С такива хора Съюз на съветските социалистически републики щеше да падне още преди да е пристигнала есента на 1941 година И той въпреки всичко ще падне, само че не пред Третия райх, а пред дребна Украйна.
Ленинград, Минск, Смоленск и Москва тогава удържаха на бомбите и снарядите, на студа и глада, на отчаянието и безизходицата. Днес гъзоподобните им внуци снимат жалки клипчета на опашки за бензин, мрънкат и фъфлят през изпадалите си преди 30-ата годишнина зъби и се чудят за какво по този начин незаслужено са нападнати от украинските си братя. Какви отрепки!
Как се случи по този начин, че най-голямата страна на света за по-малко от век се лиши от морала и достолепието си и се трансформира във зложелател на всичко обикновено, човешко и етично? Но не в заслужен зложелател, който да уважаваш в омразата си, а в ненавиждан парий, в удрящ в тил презрян страхливец, в учебен гамен, който се насира в гащите в първия миг, в който отвърнеш на подлите му офанзиви.
Разликата е там, че в не толкоз далечната 1941 година руската власт, въпреки и жестока, безскрупулна и непоклатима, може да е превзела изцяло държавния уред и всекидневието на хората, само че още не е извратила душите им. Три четвърти от популацията на Съюз на съветските социалистически републики е родено преди болшевишката сбирщина да превземе „ Зимния замък ” и хоризонтът му се простира оттатък лозунгите, водката и недоволството на ориста. Именно тези родени свободни хора съумяват да се изправят с гърдите си против непобедимата немска машина. Днес от тях не е останал и помен.
Десетилетията на руски гнет, ГУЛАГ, миризливите квартири, сивите, потънали в тиня улици основават просвета на оцеляване ден за ден, в която всякаква горделивост, храброст и вяра са премахнати. По-лошо – обикновените човешки качества са сменени от примитивни страсти на реваншизъм, търсене на външен и вътрешен зложелател, завист и неприязън към всеки съумял да се отскубне от клопката на сърпа и чука.
Провежданата държавна политика последователно измества фокуса от общочовешките полезности към колективизация, послушание на властта и милитаризация, насажда ксенофобия и непоносимост към инакомислещите. Дълбоко вкорененото съмнение към институциите, съчетано със смазването на гражданското общество, кара елементарния руснак да се затвори в мизерния си персонален свят на дебели шафрантии, аварирали лади, неприятна храна и непостижими разноски. Това е довело до тотална обществена незаинтересованост, която горе-долу запълват единствено култът към парите и олигархичния, див капитализъм.
В резултат на това през днешния ден в Русия живеят съвършени скотове, лишени от честен компас страхливци, деградирали потребители за евтините опорки на изродите Соловьов и Симонян, Андреева и Зарубин. С такива хора Съюз на съветските социалистически републики щеше да падне още преди да е пристигнала есента на 1941 година И той въпреки всичко ще падне, само че не пред Третия райх, а пред дребна Украйна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ