Стоян Панчев: Дефицитът няма да намалее дългосрочно със счетоводни трикове
Всички счетоводни способи да се понижи дефицитът за 2023 година не го понижават дълготрайно. Целта на Маастрихтските критерии е дълготрайно да имаме здрав бюджет, а не за една година да го понижим. Това съобщи пред БНР икономистът от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) Стоян Панчев.
Ако задачата на намаляването на недостига до 3% са критериите за еврозоната, въобще няма смисъл да се занимаваме с ПВУ и европейските средства. В методологията, по която Европейска комисия прави оценка недостига, те не попадат, разясни той.
Според него не е добра бюджетна процедура да се декапитализират държавните предприятия, с цел да се запълни дупка в хазната за тази година.
Гълъб Донев не желае епитети към бюджета
Проектът за държавен бюджет е създаден по настоящо законодателство, както в приходната, по този начин и в разходната си част
Панчев уточни, че се опитваме да понижим недостига за 2023 година, само че не приказваме за понижаване на тези дефицити в дълготрайна вероятност. По думите му стягането на разноските на ведомствата е допустимо, само че повече от половин процентен пункт понижение на недостига не може да се реализира.
Икономистът посочи, че най-голямо понижение на недостига стратегия може да се получи от финансовата стратегия, само че е значимо кои тъкмо планове ще бъдат отстранени.
Панчев бе безапелационен, че е нужно да се таргетират разноските, с цел да се стабилизира дефицитът . Според него това би трябвало да бъдат " систематични разноски, които да бъдат понижени. Не съответно за 2023 година "
И синдикати, и бизнес затрупаха с рецензии проектобюджетите на служебния кабинет
Тристранката разиска и не одобри предложенията на Росица Велкова и Гълъб Донев
Икономистът уточни като вид за възстановяване на приходната част да се възвърне понижения Данък добавена стойност. Всичко останало е контраппродуктивно за дълготрайния растеж на стопанската система. Станат ли налозите прекомерно високи, хората имат тласък да ги отбягват, добави той.
Стоян Панчев акцентира, че няма риск България да тръгне по гръцкия сюжет . Той означи защитната роля на валутния ръб за това. България има вторият най-нисък дълг в Европа като % от Брутният вътрешен продукт. За да получим гръцки сюжет, би трябвало сме в еврозоната. Еврозоната разрешава гръцки сюжет, тъй като субсидира дълга, разясни икономистът.
Стоян Панчев изрази дълбоки подозрения, че даже да реализираме 3% недостиг за тази година, ще влезем в еврозоната. Освен това съгласно него по тематиката са явен политически сигнал към Брюксел и Франкфурт, т.е. " има и политическа спирачка ".
ГЕРБ претърпяха катарзис: Може да има бюджет и без постоянен кабинет
Общата воля на двете партии е вместване под границата на 3% дефицит
Ако задачата на намаляването на недостига до 3% са критериите за еврозоната, въобще няма смисъл да се занимаваме с ПВУ и европейските средства. В методологията, по която Европейска комисия прави оценка недостига, те не попадат, разясни той.
Според него не е добра бюджетна процедура да се декапитализират държавните предприятия, с цел да се запълни дупка в хазната за тази година.
Гълъб Донев не желае епитети към бюджета
Проектът за държавен бюджет е създаден по настоящо законодателство, както в приходната, по този начин и в разходната си част
Панчев уточни, че се опитваме да понижим недостига за 2023 година, само че не приказваме за понижаване на тези дефицити в дълготрайна вероятност. По думите му стягането на разноските на ведомствата е допустимо, само че повече от половин процентен пункт понижение на недостига не може да се реализира.
Икономистът посочи, че най-голямо понижение на недостига стратегия може да се получи от финансовата стратегия, само че е значимо кои тъкмо планове ще бъдат отстранени.
Панчев бе безапелационен, че е нужно да се таргетират разноските, с цел да се стабилизира дефицитът . Според него това би трябвало да бъдат " систематични разноски, които да бъдат понижени. Не съответно за 2023 година "
И синдикати, и бизнес затрупаха с рецензии проектобюджетите на служебния кабинет
Тристранката разиска и не одобри предложенията на Росица Велкова и Гълъб Донев
Икономистът уточни като вид за възстановяване на приходната част да се възвърне понижения Данък добавена стойност. Всичко останало е контраппродуктивно за дълготрайния растеж на стопанската система. Станат ли налозите прекомерно високи, хората имат тласък да ги отбягват, добави той.
Стоян Панчев акцентира, че няма риск България да тръгне по гръцкия сюжет . Той означи защитната роля на валутния ръб за това. България има вторият най-нисък дълг в Европа като % от Брутният вътрешен продукт. За да получим гръцки сюжет, би трябвало сме в еврозоната. Еврозоната разрешава гръцки сюжет, тъй като субсидира дълга, разясни икономистът.
Стоян Панчев изрази дълбоки подозрения, че даже да реализираме 3% недостиг за тази година, ще влезем в еврозоната. Освен това съгласно него по тематиката са явен политически сигнал към Брюксел и Франкфурт, т.е. " има и политическа спирачка ".
ГЕРБ претърпяха катарзис: Може да има бюджет и без постоянен кабинет
Общата воля на двете партии е вместване под границата на 3% дефицит
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ