За щраусите от А до Я
Всички са чували аксиомата за заравянето на главата в пясъка като щраус. При хората това е знак на неблагоразумен метод за избягване на компликациите. При щраусите нещата стоят напълно друго. Заравяйки главата си в пясъка, щраусът търси вода.
Макар че мозъкът му е по-малък от окото му, щраусът не би могъл да се дефинира като глупава или неразумна птица. Ако би трябвало с една дума да го определим, то най-правилната е потребен. Човекът употребява всичко от огромната птица - щраусово месо и яйца от щраус за храна, черупките за декорация, перата, кожата и щраусовата мехлем им в промишлеността и козметиката, даже костите им за мебели.
Макар че щраусът е много рискова птица, ритаща по-силно от кон, той предстои на опитомяване. И през днешния ден са известни доста ферми за развъждане на щрауси.
Наричани още камилски птици поради способността си да устоят дълго без вода, тези колоси са в действителност забележителни създания. Древни, здрави, красиви, дълголетни и с удивителна дарба да се защищават от рискове.
Ако не успее да надбяга врага си, щраусът ляга на земята и се преструва на починал. Без подозрение е вярна констатацията, че птицата употребява 50 % на другояче дребния си мозък, т.е. с изключение на всичко друго, тя умее рационално да си служи с това, което природата е основала за нея.
Класификация на щрауса
Най-едрата птица е щраусът, с латинско наименование Struthio camelus от разреда на Щраусоподобните. Те са птици, изгубили способността си да летят и със закърнели криле. В скелета им отсъства кил. Това е гръдна кост, която служи за закрепване на мускулатурата за хвърчене. Перата им също са изгубили типичния тип и конструкция, присъщи за птиците, и наподобяват повече на четина като при бозайниците.
Щраусът е в едно семейство с ему, птица киви, казуар, нанду. В фамилията влизат също птицата моа и слонската птица, която е била най-голямата, само че към този момент не съществува.
Съществували са 6 типа щрауси, само че през днешния ден са останали единствено 4. Видовете щрауси са:
- Struthio camelus australis - в Югозападна Африка и Ангола;
- Struthio camelus camelus- от Нигерия до Етиопия;
- Struthio camelus spatzi.- на запад, в Мавритания;
- Struthio camelus massaicus - в Южна Кения и Танзания.
Преди 7 милиона години щрауси са обитавали и българските земи и са били по-едри от актуалния африкански щраус.
Как наподобява щраусът?
Най-голямата съществуваща през днешния ден птица е правоприемник на динозаврите, по-точно на летящите типове - птеродактили. Това е елементарно задоволително от модерна позиция, защото размерите на щрауса са в действителност впечатляващи.
Обикновените щрауси тежат от 63 до 145 кг или колкото двама възрастни индивида. Масайските са към 115 кг мъжките и към 100 кг женските.
Най-големите измежду мъжкарите стигат до 156 килограма
Височината при мъжките е от 210 до 280 сантиметра, до момента в който женските са от 170 до 200 сантиметра.
Оперението на мъжкия щраус е черно, като при крилата и задните елементи има бели и черни сектори. Опашката също е бяла. Женските са със сиво-кафяви пера.
Характерна специфичност и на двата пола е дребната глава спрямо тялото. Главата и съвсем цялата дълга шия са голи, а от време на време се следи окосмяване, сходно на козина. Краката им също са голи, а голата кожа е със сивкав или червеникав цвят.
Дългата шия на щраусите е като перископ, тя се върти по този начин, че птицата следи цялата местност. Огромните очи в кафяв цвят са снабдени с няколко клепача. Горният има тънки перца, наподобяващи дълги мигли, които пазят окото от яркото слънце.
Външният клепач се затваря единствено когато птицата спи. Истински задремал щраус се вижда обаче рядко, защото те спят до 16 до 20 минути. Окото на щрауса е най-голямото за всички сухоземни животни - диаметърът му е 50 милиметра.
Щраусът има извънредно мощни крайници. Те са голи и имат единствено два пръста. Външният пръст няма нокът. Намаленият брой пръсти на краката е акомодация, която наподобява оказва помощ при бягането, с цел да се избяга от хищниците.
Щраусът се движи с голяма скорост, той бяга с над 70 километра в час. На перата му липсват дребните кукички, които фиксират гладките външни пера при летящите птици и по тази причина са меки и пухкави и служат за изолираност.
Крилата на щрауса също действат като стабилизатори. Те дават по-добра маневреност при тичане. Те вземат участие интензивно при бързо прекъсване, завъртане и зигзагообразни маневри.
Щраусът има общо 50-60 опашни пера, крилата общо 16 първоначални и 20 23 вторични.
Клюнът му е необятен и със объл връх. Както всички щраусови птици той няма злобен мехур. Има 3 стомаха, а слепоочието му е дълго 71 сантиметра.
Обикновеният щраус отделя урината и изпражненията си настрана. Всички други птици ги съхраняват комбинирано. Той има и неповторимо слети срамни кости, които задържат червата му. Копулаторният орган на мъжкия се прибира и е дълъг 20 сантиметра.
Обикновените щрауси понасят необятен температурен диапазон. В огромна част от местообитанията им температурите варират в границите на 40 градуса. За надзор на температурата се разчита частично на поведенческата терморегулация. Те употребяват крилата си, с цел да покрият голата кожа при мраз, или оставят тези зони голи, с цел да отделят топлота в жегите.
Къде живеят щраусите?
Щраусите през днешния ден избират откритите места и по тази причина саваните на Африка са местообитание за тях. Могат да бъдат видяни в полупустини и пустини. В Австралия също избират такива терени.
Голяма част от днешните популации се отглеждат като питомни домашни животни във ферми за щрауси в Австралия и Южна Африка, само че опити за домашно развъждане с промишлена цел се вършат на всички места по света, в това число и в България.
Начин на живот на щраусите
Щраусът живее в номадски групи, състоящи се от 5 до 50 птици. Когато е застрашен, или желае да се скрие, щраусът ляга на земята и се преструва на починал, или побягва. Ако бъде заклещен, той нападна с ритник с мощните си крайници.
Зимните месеци елементарните щрауси прекарват сами или подвойки. Само по време на размножителния интервал и при рискови условия се събират в номадски групи.
Това са дневни птици, само че могат да бъдат дейни и нощем. Най-активни са рано и късно денем.
Митът за заравянето на главата в пясъка, като метод на криене е пристигнал евентуално от Плиний Стари, само че е развенчан, тъй като птицата търси вода по този метод. Затова локалните хора наблюдават къде щраусът пробива пясъка и заравя главата си и там копаят, с цел да открият подземни води.
Хранене на щрауса
Птицата яде основно семена, шубраци, трева, плодове и цветя. Не се отхвърлят от уловени инсекти, главно скакалци.
Тъй като им липсват зъби, те гълтам камъчета, които смилат храната във воденичката.
Когато щраусът се храни, той напълва устата си с храна, която се придвижва по хранопровода, под формата на топка. Тя навлиза във воденичката и там се смила от камъчетата.
Вода могат да не пият по няколко дни, защото одобряват и влагата от растенията, само че пък обичат да се къпят, когато попаднат на вода. Могат да изгубят до 25 % от тежестта си поради дехидратация, само че отново да оцелеят.
Размножаване при щраусите
В интервала на размножаване щраусът танцува. Танцът се извършва от няколко и към тях се включва цялата група.
Тези птици са полигамни животни. Мъжкият има харем от няколко женски, от 2 до 7. Гнездото, в което снасят яйца всички женски, е ров, изкопан в земята. Яйцата са от 40 до 60 на брой и всяка от женските снася по едно през ден.
Яйцето на щрауса е голямо. То е към 30 пъти по-голямо от кокошето яйце и тежи до 1800 грама.Черупката е твърда, пробива се единствено със свредел.
Инкубационният интервал е 40 дни. През нощта се мъти от мъжкия, денем е ред на женските. Голям % от яйцата не се излюпват в дивата природа.
Мъжкият пази люпилото и учи дребните щрауси да се хранят, само че двата пола си поделят грижите при развъждане на пилетата.
Враговете на щраусите
В дивата природа има доста хищници, които атакуват птицата. Това са гепардите, лъвовете, леопардите, африканските ловни кучета и хиените.
Тъй като щраусът е в положение да надбяга множеството си врагове, те ловуват птицата от засада. Изключение е гепардът, който е най-бързият бегач и по тази причина най-успешно ловува щрауси.
Гнездата с яйцата са нападани от чакали, мангусти, лешояди. Понякога щраусът се бие грубо с хищниците, с цел да отбрани пилетата си.
