Д-р Юлиян Петров: Либералният модел се провали, доброто дете...
Д-р Юлиян Петров, Председател на Синдикат " Образование " към КТ " Подкрепа "
...............................
Либералният опит „ учебно заведение без стрес и правила “ претърпя провал. Време е да върнем престижа на учителя!
Българското учебно заведение е самостоятелно единствено на хартия, до момента в който външни фактори, Неправителствени организации и политически ползи лишават инструментите за по-добро обучение и образование.
Години наред българската просветителна система е подложена на напън да схване модел на „ обучение без правила “ и „ учене без стрес “. Този демократичен метод, маскиран като грижа за правата на детето, на процедура лиши всички принадлежности на учителя за реакция, разми границите на дисциплината и остави педагозите безпомощни пред експанзията и апатията.
Време е да си признаем, че мантрата за „ щастливо детство без отговорности “ докара до потомство, което не познава думата „ отговорност “.
Новото потомство обучение, с ИИ, нововъведения и креативност е обречено, в случай че не се възвърне възпитателната функционалност на учебното заведение, взаимното почитание и подчиненост сред участниците в процеса и връщането на лостовете за надзор в ръцете на учителя. Сега тези лостове са в ръцете на демократичните организации и политическите партии и се употребяват против него – българския преподавател.
Макар в ЗПУО да е записано, че българското учебно заведение е самостоятелно, действителността е друга. Учебните заведения са притиснати сред бюрокрацията на МОН, политическите назначения и въздействието на разнообразни неправителствени организации (НПО), които прокарват политики, непознати на българската просветителна традиция.
...............................
Либералният опит „ учебно заведение без стрес и правила “ претърпя провал. Време е да върнем престижа на учителя!
Българското учебно заведение е самостоятелно единствено на хартия, до момента в който външни фактори, Неправителствени организации и политически ползи лишават инструментите за по-добро обучение и образование.
Години наред българската просветителна система е подложена на напън да схване модел на „ обучение без правила “ и „ учене без стрес “. Този демократичен метод, маскиран като грижа за правата на детето, на процедура лиши всички принадлежности на учителя за реакция, разми границите на дисциплината и остави педагозите безпомощни пред експанзията и апатията.
Време е да си признаем, че мантрата за „ щастливо детство без отговорности “ докара до потомство, което не познава думата „ отговорност “.
Новото потомство обучение, с ИИ, нововъведения и креативност е обречено, в случай че не се възвърне възпитателната функционалност на учебното заведение, взаимното почитание и подчиненост сред участниците в процеса и връщането на лостовете за надзор в ръцете на учителя. Сега тези лостове са в ръцете на демократичните организации и политическите партии и се употребяват против него – българския преподавател.
Макар в ЗПУО да е записано, че българското учебно заведение е самостоятелно, действителността е друга. Учебните заведения са притиснати сред бюрокрацията на МОН, политическите назначения и въздействието на разнообразни неправителствени организации (НПО), които прокарват политики, непознати на българската просветителна традиция.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




