Всички познаваме стреса, с неговите сигнали като сърцебиене, потене на

Всички познаваме напрежението , с неговите сигнали като сърцетуптене, потене на дланите и задушаване от суматоха. Освен при рискови житейски събития, той постоянно е предизвикан в миговете, когато в работата разбираме, че сме натоварени с прекомерно доста задания за времето, с което разполагаме. 

Пиковете на напрежението постоянно блокират мозъка и тялото. Най-доброто лекуване, когато усетим, че злоупотребяваме с умствените си и физически възможности в името на неща, които надали биха имали значение след 5 години, е да си вземем отпуск или да променим персоналната среда, която ни натоварва. В дълготраен проект можем да се борим със напрежението, като се освободим от навиците на уплашените хора.

Кои са тези привички? Business Insider дава отговор в материал по тематиката.

• Прекомерна консумация на кофеинови питиета. Три и повече кафета на ден ни вършат излишно неспокойни и водят до хиперактивност.

• Постоянно недоволство. Полезно е да разкажем за казуса си на другар и да му кажем от какво тъкмо имаме потребност. Това обаче би трябвало да се прави в дребни дози. Негативните неща, за които приказваме, постоянно са това, в което сме се фиксирали и за което непрекъснато мислим. Стресираните хора не могат да приказват за нищо друго с изключение на за избран проблем, вкопчили са се в него и не го пускат. А би трябвало.

• Обсебеност от неща, които не можем да променим. Трябва да одобряваме това, което не е в контрола ни, с цел да се съхраняваме прочувствено. В противен случай може да полудеем. Няма смисъл и логичност в това да се тревожим за неща, за които не можем да сторим нищо.

• Нездравословно хранене. Изяждането на огромно парче пица и сладолед в стресова обстановка успокоява мнозина. Прекалено честото хранене с такова меню обаче може да докара до вреди за умственото и физическо здраве, които основават благотворна почва за напрежението в бъдеще.

• Лесно отчайване и бързо предаване в стресова ситуация с мисълта „ Не мога да се оправя! "  или „ Никога няма да мога да го приема! ”. .

• Липса на задоволително сън.  

• Прекомерно анализиране. Когато хората са под стрес, те са склонни да разчленяват обстановката на най-дребни късчета и да търсят и „ откриват ” всевъзможни причинно-следствени връзки, в това число проблеми които не съществуват.

• Липса на физическа интензивност. Ако сте суперзаети и пробвате да намерите метод да се освободите от товара на дилемите си, физическите извършения ще бъдат първото, което ще ви помогне, тъй като ще ви активизират и изпълнят с сила. 

• Претрупване на графика. Склонност да се поемат задания, изискващи безусловно разходване на силите. Безмилостно държание към самия себе си. 

• Опит да свършим всичко сами. Мнозина са водени в дейностите си от мотото „ Ако искаш нещо да се свърши както би трябвало, направи го самичък ”. По-щастливи са другите, които одобряват помощ от другар.

• Фокусиране върху отрицателното. Лошите дни идват и си отиват. Стресираните хора мислят най-много за неприятните дни. Спокойните и уравновесени – за положителните. Всеки самичък избира към коя от двете групи желае да принадлежи. 

.• Редовно отсрочване. То води до суматоха, при която равнищата на напрежението се повишават. Отхвърлянето на дилемите една по една е по-малко натоварващо от досадното мислене, че те „ би трябвало да се свършат ”.

• Втурване през живота. Стресираните хора стават толкоз изтощени и изхабени от това да усещат паника съвсем непрекъснато, че не помнят да се радват на живота. Какво по-тъжно от това?