Артър Уелсли: „Железният херцог“, който победи Наполеон при Ватерло
Артър Уелсли, Първи херцог на Уелингтън, е считан от някои за противоречива фигура в английската история. Блестящ боен водач, спомогнал за рухването на Наполеон Бонапарт, той е бил и не толкоз харесван политически водач, като в продължение на няколко години е министър-председател.
Артър Уелсли е роден в Дъблин, Ирландия, през 1769 година в знатно семейство. Баща му, Гарет Уелсли, е първият граф на Морнингтън, като изкарва тази купа поради гения си като композитор. Докато по-малкият Уелсли е в учебно заведение обаче, татко му умира и фамилията скоро се сблъсква с финансови проблеми.
Уелсли изпитва компликации в учението и майка му се тормози, че детето няма посока в живота. Затова го записва в учебно заведение по езда, където той се потвърждава като отличен ездач, а по-късно също овладява отлично и френския език – който ще му бъде потребен през идващите години в английската войска.
Уелсли има проблеми с намирането на работа след учебно заведение, по тази причина брат му Ричард моли Чарлз Манърс, четвърти херцог на Рътланд, да го назначи в английската войска. И през 1787 година той се причислява към 73-ти пехотен полк като прапоршчик.
В началото на службата си Артър е адютант на лагера, само че бързо се издига в редиците и през декември 1787 година е нараснал в лейтенант в 76-и пехотен полк, а през 1793 година става подполковник в 33-и пехотен полк.
Той взе участие във Фландърската акция през 1792-95 година, като е претрупан с командването на английския контингент в съюзническите сили, натоварени да нахлуят във Франция. След като идва прекомерно късно, с цел да взе участие, той е изпратен в Нидерландия, където към този момент за първи път пробва усета на сражението – по време на борбата при Бокстел. Макар че английските сили са принудени да се изтеглят, хората на Уелсли потвърждават качествата си в отбрана против огромния брой френски кавалеристи.
Кампанията като цяло е несполучлива за британците, само че опитът се оказва скъп и дава на Уелсли просветление, което той употребява в бъдещите си военни инициативи. Следващият му незабравим ангажимент е обсадата на Серингапатам през 1799 година
В борбата в Индия командва група английски бойци, които правят нощна офанзива против село Султанпета, с цел да освободят пътя за артилерията. Без да знае, селището е добре охранявано и вследствие на последвалите сражения са убити 25 британци, а Уелсли е улучен в коляното с мускет.
Макар че групата сполучливо се оправя с поставената задача на идващия ден, борбата надълбоко му повлиява и след нея той се заклева в никакъв случай повече да не нападна съперник, без авансово да е разузнал.
Битка при Ролиса
По време на Полуостровната война от 1807-14 година Испания, Португалия и Англия се изправят против Франция. В началото на спора Артър Уелсли е генерал-лейтенант, който командва 9000 души. Войските му побеждават французите в борбите при Вимейру и Ролиса, само че една от най-известните му победи е в борбата при Талавера.
След успеха си при Талавера сполучливият боен водач е „ повдигнат на 26 август 1809 година като виконт Уелингтън от Талавера и от Уелингтън, в графство Съмърсет, със спомагателната купа барон Дуро от Уелсли “.
Той минава още няколко пъти през френската войска, като я забавя при Бучако и ѝ пречи да превземе Лисабонския полуостров. Последното реализира като кара хората си да изградят Линиите Торaс Ведрас, които принуждава французите да се отдръпват 6 месеца по-късно. Въпреки че по време на Полуостровната война претърпява много загуби и победи, той продължава да демонстрира гения си на боен водач, всявайки боязън у противниковите сили.
По времето, когато съюзническите сили побеждават Наполеон Бонапарт, Уелсли към този момент командва цялата английска войска. За проявения подвиг по време на Полуостровната война той е разгласен за първи херцог на Уелингтън.
Битка при Ватерло
След Полуостровната война Артър Уелсли става звезда във Англия. Въпреки че е помолен да замине за Канада, с цел да помогне в Британско-американската война, той знае, че е нужен в Европа и остава, като вместо това се изправя против Наполеон след бягството му от Елба. Бившият френски водач възстановява контрола над страната си и събира нова войска, която отпътува за Нидерландия, с цел да се изправи против английските и пруските сили.
След многочислени сражения спорът приключва с борбата при Ватерло на 18 юни 1815 година В нея британско-пруските сили, наброяващи сред 118 000 и 120 000 души, разгромяват доста по-малкия френски контингент от към 72 000-73 000 души, което бележи края на Наполеоновите войни и води до изгнанието на Наполеон на остров Света Елена. След борбата Уелсли предлага всички, взели участие в акцията при Ватерло, да получат военно отличие, което по-късно е одобрено като орден „ Ватерло “.
Апсли Хаус
Уелсли става министър-председател на Англия през 1828 година и извършва длъжността до 1830 година Времето на ръководството му е белязано от Еманципацията на римокатолиците, по време на която е застрашен да подаде оставка, в случай че крал Джордж IV не даде кралско единодушие. През 1834 година той още веднъж заема поста за няколко седмици, откакто торите си връщат властта, само че отхвърля да остане на този пост за непрекъснато и просто го извършва, до момента в който не се откри нов водач.
По време на мандата си Уелсли си печели прозвището „ Железния херцог “. Наричали го по този начин както с почитание, по този начин и присмехулно, а прякорът става още по-популярен през 1932 година, когато прибавя железни щори на резиденцията си, Апсли Хаус, с цел да не могат бунтовници повече да чупят прозорците.
Погребението му
Като цяло Артър Уелсли се оказва по-обичан като боец, в сравнение с като политически водач, макар че продължава да служи отпред на торите в Камарата на лордовете до 1846 година След пенсионирането си от политиката е главнокомандващ на английската войска и остава на този пост до гибелта си през 1852 година
Уелсли е уважаван в няколко области на Обединеното кралство. Наред с десетките монументи, в негова чест е кръстено и фамозното ядене говеждо уелингтън, известно най-много с това, че е специалитет на началник Гордън Рамзи. Тази история обаче се оспорва от някои представители на кулинарния свят.
