Възможно ли е наблюдаемата вселена да бъде съставена изключително от

Възможно ли е наблюдаемата галактика да бъде формирана извънредно от слоести, взаимно заплетени системи? Изтичането на времето озадачава квантовите физици, които се стремят да го впишат в стилен модел. Една удивителна доктрина твърди, че времето очевидно тече, тъй като сме заплетени с... ами...с всичко. Времето като големина вълнува учените в продължение на доста епохи. Съществува ли действително то, настрана от нашия опит и познанията за него? 
В ново проучване, оповестено в рецензираното списание Physical Review A на Американското физическо общество, Алесандро Копо и екипът му се пробват да въплътят една доктрина за времето в действителния живот - или най-малко по-близо до него. Теорията се назовава механизъм на Page и Wootters и Копо я учи от години. Това е концепция на квантовата механика, която датира от 1983 година
Общата доктрина на относителността (в модела на класическата физика) разрешава на времето да бъде променлива - подвластната от усещането разлика е сред времето на Земята и времето в Космоса. В квантовата физика се изисква тъкмо установяване. Това значи, че вместо подвластна променлива (нещо, дефинирано от външно свойство, като местна гравитация или разстояние на обект от Земята), времето би трябвало да е без значение и би трябвало да има някакъв метод да се мери като такова.

Всичко е объркано с всичко

Това може да наподобява нелогично. В края на краищата, квантовата механика се счита за по-новата версия на нещата – тя дестабилизира основите на физиката, с цел да се помири с класическия модел. Но времето има неповторима роля в квантовите системи. Всичко в несъмнено време, дефинирано по някакъв справедлив метод, е обвързвано посредством квантови взаимоотношения и образува хващане на цялата Вселена (с понижения, схваща се).
В своя документ Копо и неговите съавтори трансформират метода на Page и Wootters в същинска идея за часовник. В рамките на квантовата физика часовникът не наподобява напълно като този, който носите на китката си или окачвате в офиса си. Това е всичко, което има предвидимо и еднообразно държание, което може да се употребява като премерване.
New Scientist изяснява, че Page и Wootters са се чудили дали нашият свят е толкоз количествено безизходен в себе си, че всяко очевидно приключване на времето е признак на усложнение. Те също допускат, че ние самите сме забъркани в това усложнение единствено като виждаме приключването на времето, тъй като някой отвън заплетената система би я видял неподвижна. Следователно „ часовникът “ е детайлът в заплетената система, който демонстрира приключването на времето.

Времето може да тече обратно, споделят физиците

Лесно е да се разбере за какво тази доктрина е останала най-вече нереална повече от 40 години. За да я трансфорат в нещо измеримо, основано на наблюдения в действителния живот, учените употребили емблематични физични уравнения и ги лимитирали до условия, които подхождат на сюжета на Page и Wootters. Те разглеждали две системи, които са заплетени, само че не си взаимодействат. Едната система е генератор на съразмерен сигнал, който е сходен на кварцов таймер в ръчен часовник или махало.
Тяхната концепция съчетава рамките и на класическата, и на квантовата механика. Когато в една квантова система се слагат задоволително частици и тя доближи прага, наименуван " макроскопичен ", въз основа на масата - системите се привеждат в сходство и с класическата физика.
Това е значимо изобретение. Ако целият ни, доста макроскопичен свят се вписва в тази формулировка на времето, основана на усложнение, това значи, че всичко към нас е оплетено. Нещата би трябвало да бъдат заплетени съвсем по формулировка, с цел да бъдат част от нашия наблюдаем свят. И това би означавало, че всичко, което виждаме там, където времето тече (без значение какъв брой надалеч е), е обвързвано с нас по жизненоважен метод.
Източник