Всички ние имаме тук и сега един общ проблем –

„ Всички ние имаме тук и в този момент един общ проблем – получихме друг свят, който си поръчахме “.

Аз съм злобен човек. Сериозно. Не единствено неприятен. А точно – злобен. Доколкото мога да си спомня, постоянно съм бил сърдит на нещо или  на някого. На родственици и другари. На близки и родственици. За забавянето на рейса, боклуците по улиците или дейностите на управляващите.

Бях излъган. Обещаха ми един свят, а ми подметнаха напълно различен!

Това продължи до момента в който един много образован другар не ми зададе   доста чудноват въпрос.

– Слушай – попита той. – Защо си толкоз сърдит? Не нещо особено, а  като цяло?

Този чудноват въпрос не ме остави на мира евентуално цялостен месец, до момента в който най-после открих един не по-малко чудноват отговор.

Знаете ли, бях сърдит, че светът, в който пребивавам, не е същият, както ми беше обещан, когато бях дребен.

Сериозно.

Като дете ми беше дадено, че в живота има истина. Че съм господарят на своята орис. Че фантазиите се сбъдват и че другар няма да ме зареже, когато съм в неволя! Че положителното не остава без премия. И че злото постоянно получава това, което заслужава. Че същинската обич безусловно е безконечна. А също така тя е и действителна.

Но аз бях излъган. Обещаха ми един свят, а ми подметнаха различен, напълно друг.

В този подхвърлен свят няма истини, единствено отзиви. И колкото повече се пробвате да намерите и да си присвоите истината, толкоз по-трудно става за вас да живеете.

А положителното не побеждава злото. Защото те са доста сложни за разграничение. Едното постоянно надвива над другото. Но кое от тях е зло, а кое е положително, е безусловно невероятно да се разбере.

В този свят няма спътници в живота. Има единствено инцидентно срещнати спътници, и затова лоялността им постоянно продължава единствено до първия завой. Неочакван.

А справедливостта не може да бъде реализирана. Можете единствено да си проправяте път. Но това е напълно друга тематика.

Знаете ли какво ще ви кажа, гневът ми беше безусловно оневинен. Защото както и да се ядосвате, накъдето и да се обърнете, всичко напълно не е по този начин, както би трябвало да се допуска.

Смелостта не завладява градове. Принудително положителни няма по какъв начин да станете. Тайната, даже и да пукнете, не е наложително да стане очевидна за вас. Бавно и безшумно в никакъв случай няма да стигнете надалеч. Много пъти съм се опитвал. Не става!

А това, че злото се санкционира, когато то, злото, най-сетне получава по заслугите си, непрестанно се оказва това, което вие самият не бихте отказали да получите, в случай че някой въобще оцени вашите заслуги.

Тук към този момент сме ядосани. Аз съм сърдит на приятелите си, че те не са такива, каквито би трябвало да бъдат. И те са ми ядосани на мен по същата причина.

Всички ние имаме един общ проблем – всички ние получихме неверния свят, а не който си поръчахме.

И най-лошото е това, че в този момент този свят не може нито да бъде върнат, нито обменен за обещания. Светът, който ни подметнаха, не би трябвало да бъде подобен, както желая да го видя, той не е длъжен да извършва обещанията, които получих в детството си.

Аз съм злобен човек …

Светът изобщо има цялостното право да бъде подобен, какъвто си изиска.

И може би, несъмнено, може би някак си да бъде изменен или преконфигуриран, единствено че методите да го създадем, също като всичко останало, са изцяло разнообразни от това, което е било планувано по време на придобиването му.

Колко хубав беше светът, който си поръчахме като деца. Това беше свят, в който положителното изобщо не наподобява на злото и затова е елементарно да се разграничат едно от друго.

Това бе свят, в който положителните хора наложително са щастливи, където другарството е мощно, а любовта е вечно.

В света, който ни беше обещан в детството, е доста елементарно да бъдеш добър човек и бе доста елементарно да постъпваш вярно.

И си мисля, може би по тази причина не получихме този свят?

Не го получихме тъй като той нямаше по какъв начин да ни научи на нищо… Добре де, а сегашният, на какво ни научи? Не че питам…

econet

Дори и вашият най-зъл зложелател не може да ви навреди повече, в сравнение с личните ви мисли

9 перли на будистката мъдрост, които оказват помощ за реализиране на вътрешен мир Будистките мъдри изявления излизат отвън рамките на религията. Тяхната радикалност и фокусиране върху най-важното, оказват помощ вярно да се…

Кога не трябва да се прости?

Да се елементарни е добре. Това е вярно. И обществото го приветства. Всички са за това – да се прости. От позиция на морала прошката – това е вярно.…