Есетрите изчезват в световен мащаб, алармира Международният съюз за защита на природата
Всички 26 типа риби от фамилията на есетрите, включващо есетрите и веслоносите, оживели през последните 200 милиона години, през днешния ден са застрашени от изгубване, сочи последната актуализация на Червения лист на Международния съюз за отбрана на природата. Според данните китайският веслонос и есетрите в р. Яндзъ към този момент са изчезнали, а седем други типа са на път да ги последват.
Оценката откри, че съвсем 2/3 от есетровите и веслоноси типове риби са сериозно застрашени, което ги трансформира в най-застрашената група от типове в света. Експертите регистрират продължаващата загуба на сладководно биоразнообразие и деградацията на реките по целия свят, които са от значително значение, както за природата, по този начин и за хората.
„ Неуспехът на света да отбрани есетровите риби се дължи на неуспеха на държавните управления да ръководят стабилно реките, намиращи се под тяхна пълномощия и да спрат световната загуба на природа “, коментира Арне Лудвиг от Международни съюз за отбрана на природата. „ Тези шокиращи, само че, за жалост, напълно не изненадващи оценки значат, че есетровите риби остават най-застрашената група от типове на планетата. “
Въпреки амбициозните политики за отбрана на есетровите типове в Европа, положението им продължава да се утежнява. Седем от осемте европейски типа към този момент бяха вписани като сериозно застрашени, а в този момент и чигата – най-малката и напълно сладководна есетра – е преместена в по-висока категория на опасност и към този момент е класифицирана като застрашена. Що се отнася до есетрата - шип (Acipenser nudiventris), учените публично оповестиха, че той е липсващ от водите на Дунав – последното леговище на типа на територията на Европейския съюз. Това е третият липсващ скотски тип в Европа след влизането в действие на Директивите за птиците и местообитанията, надлежно през 1979 година и 1992 година
„ Есетрите са свързани с нашата просвета и кухня. Векове наред те са изхранвали рибарските общности по целия континент, а в този момент бъдещето им в Европа виси на косъм “, заяви Беате Стрибел-Грайтер, началник на WWF, Глобална самодейност за есетрови риби. „ Изчезването на есетрата - шип в Дунав показва незабавната потребност от използване на ефикасни ограничения, в това число и такива за обезпечаване на миграцията на типа нагоре и надолу по течението на реката. Ако държавните управления и институциите в Европейски Съюз не работят в този момент, с цел да възстановят речната съгласуваност и да защитят местообитанията на есетровите риби, изгубването на още типове е въпрос на време “.
Както по света, по този начин и в България, есетровите риби са изправени пред огромен брой закани. Те включват: бракониерство за за противозаконна търговия на месо и хайвер; създаване на водноелектрически централи, блокиращи миграционните направления на рибите, рандеман на пясък и трошляк от речното корито, който води до заличаване на местата им за мятане на хайвер. Експертите предизвестяват, че ограниченията за възобновяване на есетровите популации биха имали смисъл само в случай че се ползват редом с ограничения по превъзмогване на съществуващите закани.
Опазване на есетрите в България
България и Румъния са членките на Европейският съюз, в които се срещат най-вече типове есетри. Природозащитната организация WWF работи интензивно в България за опазването на есетровите популации посредством осъществяване на научни проучвания, повишение на осведомеността и директно ангажиране посредством планове, целящи да преодолеят пропастта сред науката и ръководството.
„ Новините за повишението на категорията на застрашеност на чигата от уязвим на заплашен тип и формалното оповестяване на есетрата- шип за изчезнала от река Дунав е доста неприятна за българската природозащита, само че за жалост не е изненадваща. През последните девет години екипът на WWF наблюдава цялото продължение на реката от Ново село до Силистра, изследвайки местообитанията на последните оживели есетри и работейки с локалните общности по опазването им. Над 77 хиляди маркирани чиги, съветски есетри и моруни бяха пуснати в реката за подкрепяне на естествените популации “, коментира Стоян Михов, началник на стратегия „ Води “ във WWF България. „ Преди няколко седмици по предложение на WWF у нас бе оповестена нова предпазена околност в сектор на река Дунав – „ Есетрите - Ветрен “. Това е първата предпазена територия, отдадена на есетрите в България и цели да подсигурява спокойствието им на това място в реката, което те са избрали за хранене и отмора по дългия им стотици километри път към морето “.
Защитената околност обгръща повече от 288 хектара от площта на Дунав покрай село Ветрен и пред езерото Сребърна. В границите ѝ категорично се не разрешава рандеман на инертни материали от коритото на реката, както и драгиране на дъното ѝ. Недопустимо е също и изхвърляне на боклуци, заустване на непречистени отпадъчни води, строителство на хидротехнически уреди, нарушение на естествените хидро-морфологични процеси, както и вероятно пренасочване и закъснение на водните течения или затваряне на страничните ръкави на реката в сектора. Практикуването на устойчиви практики от локалните общности, като обичайния лов на риба, обаче остава позволено.
