Древният произход на кльомбатa
Всепознат и известен през днешния ден, преди признакът „ @ “ не е бил изключително прочут – и това е една от аргументите да бъде определен за прилагане в имейлите. Но от кое място изобщо идва той?
Испански запис на кльомбата от 1448
Изглежда, че без значение от българският превод, прото-@ единствено с външното кръгче, без вътрешното изписване на „ а “, се изобретява в Испания и се употребява в вписване на корабна пратка с пшеница от Кастилия към Арагон.
През 2000 се открива най-ранният запис на цялостната @, употребена в сходна комерсиална среда. Тя е в писмо на флорентския търговец Франциско Лапи от 4 май 1536. В него Лапи употребява @, с цел да отбелязя мерна единица – 1 амфора с вино, което е равно на към 12.2 литра.
Според професор Джорджо Стабиле от Университета Сепиенца в Рим, който открива писмото, завъртулката на буквата а (от „ амфора “) е единствено един образец за сходна орнаментация на буквите в ръкописите от Флоренция по това време. От това доктор Стабиле допуска, че точно италианските търговци разпространяват знака като го вписват във фактурите, които дават на клиенти от цяла Европа.
Дали това е правилно обаче не е изцяло ясно. Например, през 16 век в Испания @-та към този момент е в целия си тип (а не както тази от 1448) и се употребява за отбелязване на мерната единица ароба, която е равна на към 11,3 кг.
От тук @ стартира да се употребява и със смисъла „ на цена от “ – да вземем за пример, 20 торби брашно @ 1 лев (общо 20 лева). Със признакът от време на време се отбелязва на френската писмен знак à най-малко от 17 век насам.
Трябва да отбележим, че преди записите от 1345 и 1536 да бъдат открити, счита се (и някои като Oxford English Dictionary към момента твърдят), че средновековните монаси са употребявали @ вместо латинското ad, което значи „ в “, „ към “, „ от “ и „ към “. Идеята зад тази доктрина е, че „ @ “ е просто композиция от буквите a и остарялото изписване на буквата d – ∂, което ще спести известно време и запаси в ера, в която всяко копие на всяка книга се е предписание на ръка.
Много други съкращения са направени точно заради тази причина – да вземем за пример признакът амперсанд (&), който идва от латинското „ et “, което несъмнено значи „ и “. Също по този начин и Х вместо Христос. В този случай Х в действителност е гръцката писмен знак „ Чи “, с която се изписва думата Χριστός. Хората, които могат да пишат, стартират да употребяват това редуциране още преди 1000 години.
Рей Томлинсън
Всеки случай, @-та служи за разнообразни неща през годините до един съдбоносен ден през 1971. Тогава инженерът Рей Томлинсън прави своя версия на програмата SNDMSG. Тя върви на операционна система TENEX и на процедура е програмен продукт, с който един консуматор може да изпраща имейли на различен консуматор, който употребява същия компютър (на други компютри не може).
Томлинсън счита, че ще е забавно да усъвършенства SNDMSG по този начин, че да могат да се пращат мейли от един компютър на различен чрез ARPANET. Той споделя, че това пипване на програмата „ изглеждаше като готина концепция. Нямахме за цел да отидем и да създадем имейла. ARPANET също по този начин е решение, което си търси казуса. Мой сътрудник (Джери Бърчфил) предложи да не споделям на шефа ми какво съм направил, тъй като имейлът не беше в професионалната ми характерност. Това беше казано на смешка, тъй като в действителност работата ни беше да търсим приложения на ARPANET. “
Докато написа кода, Рей би трябвало да реши по какъв начин да се дефинира това, че един мейл е предопределен за различен компютър в мрежата, а не за същия. Така се стопира на @ – знак, който преди малко е подложен на клавиатурата, поради потреблението си в търговията.
Защо обаче се стопира точно на него? Като за начало Томлинсън споделя „ Погледнах клавиатурата и си помислих: Кой от тези знаци мога да употребявам, който няма да бъде сгрешен за част от потребителско име? Ако всеки консуматор има @ в юзърнейма си, системата нямаше да работи. Но те нямаха. Имаха запетаи и наклонени черти, и скоби. “
Това свежда избора до няколко признака. Рей споделя, че по това време @ се употребява (както и ние упоменахме) да отбелязва цената на единична численост от дадена стока (10 броя @ 5 лева). Така че „ имаше логичност. [@] не се използваше в юзърнеймите и по тази причина нямаше да има обърквания къде свършва юзърнеймът и къде стартира името на хоста. “
За този преломен миг, Томлинсън споделя: „ Първият имейл беше изпратен сред две [DEC-10] машини, които бяха безусловно една до друга. Единствената физическа връзка, която имат между тях, с изключение на пода, несъмнено, е ARPANET. Изпратих няколко тестови известия до себе си от едната машина на другата. Те бях много забравими и затова съм ги не запомнил. Най-вероятно първото известие е било QWERTYUIOP (най-горният ред от буквите на клавиатурата) или нещо сходно. Когато се уверих, че програмата работи, изпратих имейл на всички в групата ми, в който им изяснявам по какъв начин да го вършат и те.
„
