Колко потопа е преживяло човечеството ?
„ Всемирният потоп “, който покрива по-голямата част от планетата с големи талази преди няколко хиляди години, е едно от дребното исторически събития, в чиято достоверност не се съмнява нито науката, нито църквата. Въпросът е единствено какъв брой са били потопите и по кое време се е случил последният.
В множеството източници за първи се приема потопът, когато умират цивилизации, за които през днешния ден се споделя в легендите - лемурийска, атлантска. Дали обаче става въпрос за повече от един потоп, който унищожава тези култури, публично е незнайно. Ясно е единствено, че колкото и да са малко данните на естествознанието и историците, те се разграничават и единно мнение не съществува. По-скоро е публикувано мнението, че лемурийска или атлантска цивилизация не са съществували и са единствено небивалица.
Повечето антични източници сочат, че първият потоп въобще не е бил разказаният в Библията и в към 250 свещени текста на разнообразни нации на Земята. Според специалисти в проучването на най-древните цивилизации на планетата първият потоп е настъпил преди към 18 хиляди години. Цифрата обаче е доста противоречива и съгласно някои откриватели би трябвало да се приказва за доста по-древни времена.
Причините за считания за първи потоп са много разнообразни: от детонацията на супервулкан до рухването на Земята на една от луните, които са кръжали към нашата планета. Предизвиканото наводняване или потоп няма международни мащаби. На континентите равнището на водата се покачва последователно, достигайки височина не повече от 70 метра. Така че да се избяга от този прилив по върховете на планините, е било относително елементарно. Проблемът съгласно откривателите е, че в тези години човечеството съставлява няколко високоразвити островни цивилизации, които са унищожени.
Според античните митове Атлантида, Хиперборея, Лемурия, Пацифида и редица по-малко значими селища са изцяло наводнени и остават под вода. Към момента на първия потоп египтолозите приписват основаването на Сфинкса, върху тялото на който са открити следи от вода. Датирането на потапянето на античната статуя във вода подхожда на датите на първия международен потоп. Оцелелите представители на островните страни би трябвало да основат човешката цивилизация от нулата.
За втори потоп се счита разказаният в Библията. Според разнообразни източници той настава преди 7500 до 5300 години и е добре известно за него от Стария завет. Вярно е, че Библията не е първоизточник, тя единствено преразказва вавилонски и шумерски летописи. Въпреки това описанието на втория потоп, както и многочислените спасители на човечеството, могат да бъдат открити в преданията на съвсем всички антични нации на Земята.
Единственото изключение е територията на Африка, където за съществуването на втория „ Велик потоп “ се знае едвам през Средновековието от християнски мисионери. Затова се счита, че Африка не е наранена от това наводняване, само че дали е по този начин?!
Водите на втория потоп съвсем изцяло унищожават най-развитите цивилизации от тези години. Само в региона на Средиземно море, където е съсредоточена по-голямата част от човечеството или най-малко по този начин се счита, водата се покачва с повече от 100 метра. Черно море престава да е затворено, откакто причислява проливите към Средиземно море. Вторият потоп удря територията на Индия, Китай, цивилизациите на Южна и Централна Америка. Причината за втория потоп учените дефинират като мощно земетресение.
В същото време, говорейки за „ Всемирните потопи “, упоменати в свещените книги и летописи на народите на Земята, би трябвало да се вземе поради фактът, че преди няколко хиляди години връзките сред другите цивилизации са минимални. Това още веднъж е спорен и въпрос без безапелационен отговор. Това че тогава няма интернет, не значи, че не съществуват други форми на връзка, от които през днешния ден публично човечеството няма визия.
Покачването на водата на забележителна повърхност от земята, породено от превалявания, цунами или размразяване на ледници, бързо се трансформира в митове за " Всемирния потоп ", който по своята същина не е световен.
Към днешна дата лингвистите са записали 59 митове за потопа в Северна Америка, 46 в Южна Америка, 17 в Близкия изток, 23 в Азия, 31 в Европа и 37 в Австралия и Океания. Като аргументи за наводненията в разказите на народите се показват трусове, вулканични изригвания, размразяване на ледници.
Днес се счита, че в случай че ледените шапки на полюсите се стопят, водата на планетата ще се повиши с 65 метра. В същото време в древността ледниците са заемали доста по-голяма повърхност, в сравнение с през днешния ден. Топенето им може да провокира наводнения, останали в историята като международни. Този факт се удостоверява от голям брой наводнени антични градове, открити на дълбочина от 50 до 100 метра. Не по-малко забавни са големите подземни океани, разпознати от сеизмолозите, ситуирани на дълбочина 1200-1400 километра. Обемът им надвишава количеството вода в международния океан. В случай, че тези води излязат на повърхността, човечеството също ще претърпи нов потоп.
В множеството източници за първи се приема потопът, когато умират цивилизации, за които през днешния ден се споделя в легендите - лемурийска, атлантска. Дали обаче става въпрос за повече от един потоп, който унищожава тези култури, публично е незнайно. Ясно е единствено, че колкото и да са малко данните на естествознанието и историците, те се разграничават и единно мнение не съществува. По-скоро е публикувано мнението, че лемурийска или атлантска цивилизация не са съществували и са единствено небивалица.
Повечето антични източници сочат, че първият потоп въобще не е бил разказаният в Библията и в към 250 свещени текста на разнообразни нации на Земята. Според специалисти в проучването на най-древните цивилизации на планетата първият потоп е настъпил преди към 18 хиляди години. Цифрата обаче е доста противоречива и съгласно някои откриватели би трябвало да се приказва за доста по-древни времена.
Причините за считания за първи потоп са много разнообразни: от детонацията на супервулкан до рухването на Земята на една от луните, които са кръжали към нашата планета. Предизвиканото наводняване или потоп няма международни мащаби. На континентите равнището на водата се покачва последователно, достигайки височина не повече от 70 метра. Така че да се избяга от този прилив по върховете на планините, е било относително елементарно. Проблемът съгласно откривателите е, че в тези години човечеството съставлява няколко високоразвити островни цивилизации, които са унищожени.
Според античните митове Атлантида, Хиперборея, Лемурия, Пацифида и редица по-малко значими селища са изцяло наводнени и остават под вода. Към момента на първия потоп египтолозите приписват основаването на Сфинкса, върху тялото на който са открити следи от вода. Датирането на потапянето на античната статуя във вода подхожда на датите на първия международен потоп. Оцелелите представители на островните страни би трябвало да основат човешката цивилизация от нулата.
За втори потоп се счита разказаният в Библията. Според разнообразни източници той настава преди 7500 до 5300 години и е добре известно за него от Стария завет. Вярно е, че Библията не е първоизточник, тя единствено преразказва вавилонски и шумерски летописи. Въпреки това описанието на втория потоп, както и многочислените спасители на човечеството, могат да бъдат открити в преданията на съвсем всички антични нации на Земята.
Единственото изключение е територията на Африка, където за съществуването на втория „ Велик потоп “ се знае едвам през Средновековието от християнски мисионери. Затова се счита, че Африка не е наранена от това наводняване, само че дали е по този начин?!
Водите на втория потоп съвсем изцяло унищожават най-развитите цивилизации от тези години. Само в региона на Средиземно море, където е съсредоточена по-голямата част от човечеството или най-малко по този начин се счита, водата се покачва с повече от 100 метра. Черно море престава да е затворено, откакто причислява проливите към Средиземно море. Вторият потоп удря територията на Индия, Китай, цивилизациите на Южна и Централна Америка. Причината за втория потоп учените дефинират като мощно земетресение.
В същото време, говорейки за „ Всемирните потопи “, упоменати в свещените книги и летописи на народите на Земята, би трябвало да се вземе поради фактът, че преди няколко хиляди години връзките сред другите цивилизации са минимални. Това още веднъж е спорен и въпрос без безапелационен отговор. Това че тогава няма интернет, не значи, че не съществуват други форми на връзка, от които през днешния ден публично човечеството няма визия.
Покачването на водата на забележителна повърхност от земята, породено от превалявания, цунами или размразяване на ледници, бързо се трансформира в митове за " Всемирния потоп ", който по своята същина не е световен.
Към днешна дата лингвистите са записали 59 митове за потопа в Северна Америка, 46 в Южна Америка, 17 в Близкия изток, 23 в Азия, 31 в Европа и 37 в Австралия и Океания. Като аргументи за наводненията в разказите на народите се показват трусове, вулканични изригвания, размразяване на ледници.
Днес се счита, че в случай че ледените шапки на полюсите се стопят, водата на планетата ще се повиши с 65 метра. В същото време в древността ледниците са заемали доста по-голяма повърхност, в сравнение с през днешния ден. Топенето им може да провокира наводнения, останали в историята като международни. Този факт се удостоверява от голям брой наводнени антични градове, открити на дълбочина от 50 до 100 метра. Не по-малко забавни са големите подземни океани, разпознати от сеизмолозите, ситуирани на дълбочина 1200-1400 километра. Обемът им надвишава количеството вода в международния океан. В случай, че тези води излязат на повърхността, човечеството също ще претърпи нов потоп.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ