Проучване: Всеки втори с ХИВ, потърсил медицинска помощ, е получил отказ |
Всеки втори с ХИВ, потърсил здравна помощ, е получил отвод – най-често от стоматолог, демонстрират данни от непредставително изследване на CheckPoint София, извършено през 2021 година
Проучването е анонимно, непредставително измежду 106 българи, които живеят с ХИВ, от които 92 мъже и 14 – дами. Данните демонстрират, че при всички инфектирането е настъпило по полов път .
90% от интервюираните пациенти се наблюдават в Отделението за добита имунна непълнота към СБАЛ по инфекциозни и паразитни заболявания, София.
Данните от изследването демонстрират още, че 94% от пациентите са стартирали банкет на терапия до 20 дни след потвърдителния резултат. 86% от пациентите одобряват веднъж на ден антиретровирусна терапия в една таблетка, а останалите – в 2 таблетки.
72% от пациентите на терапия са смятали, че ще имат съществени странични резултати от лекуването преди да започват лекуването. Такива обаче не са регистрирани при нито един от тях.
„ Стартирането на терапия за ХИВ оптимално бързо след позитивния резултат е общо изпитание както на здравния ни център, по този начин и на екипа на доцент Нина Янчева от отделението в столицата. Ефектите от ранното започване на терапия за ХИВ в дълготраен аспект за пациентите и обществото са повече от значими – с помощта на лечението пациентите не се разболяват и живеят с естествена дълготрайност на живота, могат да имат здрави деца и не предават вируса . Така пречупваме хода на близо 40-годишната пандемия у нас “, разяснява Елена Биринджиева, началник на здравния център CheckPoint София.
26 от пациентите, участници в допитването, показват, че са открити с ХИВ в късна фаза и са имали влошен имунен статус. Късното диагностициране се дължи на терзанието от проучването, на неналичието на опция за анонимно тестване (особено в дребните обитаеми места в страната), както и на страха от упования резултат. Практиката на здравния център CheckPoint София демонстрира, че от ден на ден пациенти с ХИВ се откриват в по-късна фаза на инфекцията и са живели дълго с нея, преди да започват лекуване.
Впечатление прави, че близо 58% от всички участници не са били осведомени с инфекцията преди да бъдат диагностицирани с ХИВ, като са били на мнение, че продължителността на живота е доста дребна. Едва 30% са имали информация за ефикасността на актуалното лекуване. 64% от пациентите споделят за прекарване на потрес от диагнозата, 42% показват, че са имали депресивни признаци. Само 2% са потърсили прочувствена поддръжка от експерт.
Към момента на възпаление с ХИВ всеки трети от участниците в допитването е имал непрекъснат сътрудник. След диагнозата едвам при 5% е настъпила разлъка, като останалите са траяли дружно, без значение от диагнозата. Повече от 80% от неинфектираните сътрудници са стартирали PrEP – терапия, която предотвратява инфектирането с вируса.
Само 21% от участниците в допитването са споделили за ХИВ статуса си с близки, родственици и членове фамилията. Най-много от участниците в допитването (52%) са разкрили за първи път за болестта си пред другари.
Масово живеещите с ХИВ не споделят за своя статус с лекарите отвън ХИВ секторите, заради боязън от отвод от грижи. От разкрилите статуса си пред здравни служащи (25%), всеки втори е получил заобиколен отвод от лекуване, като най-често подобен дават стоматолозите.
Отношението на лекарите отвън ХИВ секторите към пациентите, живеещи с вируса е най-сериозното предизвикателство, което споделят участниците (86%) в анонимното допитване. Заедно с неналичието на здравна грижа за съпътстващите болести (за 79% това е предизвикателство) се оформя забележителен % на обезпокоените от стигмата в здравната система пациенти, живеещи с вируса.
64% от участниците в допитването показват, че се тормозят от недостиг на медикаменти, а за 84% проблем е постоянното следене на вирусния товар.
Доставката на медикаменти и проучването на вирусен товар се контролират с държавни публични поръчки, а тяхното несвоевременно пускане, както и неуспехите в хода на процедурите, сложиха в риск от липса на терапия повече от 500 българи с ХИВ през 2020 година и над 1000 българи, за които не беше осъществявано извънредно значимото следене на вирусното натоварване.
Близо половината от живеещите с ХИВ, участници в допитването, показват като предизвикателство и неналичието на безвъзмездна психическа поддръжка, което слага съществено въпроса за прочувствената грижа за пациенти, живеещи с тежки диагнози, които се лекуват в българската здравна система.
Проучването е анонимно, непредставително измежду 106 българи, които живеят с ХИВ, от които 92 мъже и 14 – дами. Данните демонстрират, че при всички инфектирането е настъпило по полов път .
90% от интервюираните пациенти се наблюдават в Отделението за добита имунна непълнота към СБАЛ по инфекциозни и паразитни заболявания, София.
Данните от изследването демонстрират още, че 94% от пациентите са стартирали банкет на терапия до 20 дни след потвърдителния резултат. 86% от пациентите одобряват веднъж на ден антиретровирусна терапия в една таблетка, а останалите – в 2 таблетки.
72% от пациентите на терапия са смятали, че ще имат съществени странични резултати от лекуването преди да започват лекуването. Такива обаче не са регистрирани при нито един от тях.
„ Стартирането на терапия за ХИВ оптимално бързо след позитивния резултат е общо изпитание както на здравния ни център, по този начин и на екипа на доцент Нина Янчева от отделението в столицата. Ефектите от ранното започване на терапия за ХИВ в дълготраен аспект за пациентите и обществото са повече от значими – с помощта на лечението пациентите не се разболяват и живеят с естествена дълготрайност на живота, могат да имат здрави деца и не предават вируса . Така пречупваме хода на близо 40-годишната пандемия у нас “, разяснява Елена Биринджиева, началник на здравния център CheckPoint София.
26 от пациентите, участници в допитването, показват, че са открити с ХИВ в късна фаза и са имали влошен имунен статус. Късното диагностициране се дължи на терзанието от проучването, на неналичието на опция за анонимно тестване (особено в дребните обитаеми места в страната), както и на страха от упования резултат. Практиката на здравния център CheckPoint София демонстрира, че от ден на ден пациенти с ХИВ се откриват в по-късна фаза на инфекцията и са живели дълго с нея, преди да започват лекуване.
Впечатление прави, че близо 58% от всички участници не са били осведомени с инфекцията преди да бъдат диагностицирани с ХИВ, като са били на мнение, че продължителността на живота е доста дребна. Едва 30% са имали информация за ефикасността на актуалното лекуване. 64% от пациентите споделят за прекарване на потрес от диагнозата, 42% показват, че са имали депресивни признаци. Само 2% са потърсили прочувствена поддръжка от експерт.
Към момента на възпаление с ХИВ всеки трети от участниците в допитването е имал непрекъснат сътрудник. След диагнозата едвам при 5% е настъпила разлъка, като останалите са траяли дружно, без значение от диагнозата. Повече от 80% от неинфектираните сътрудници са стартирали PrEP – терапия, която предотвратява инфектирането с вируса.
Само 21% от участниците в допитването са споделили за ХИВ статуса си с близки, родственици и членове фамилията. Най-много от участниците в допитването (52%) са разкрили за първи път за болестта си пред другари.
Масово живеещите с ХИВ не споделят за своя статус с лекарите отвън ХИВ секторите, заради боязън от отвод от грижи. От разкрилите статуса си пред здравни служащи (25%), всеки втори е получил заобиколен отвод от лекуване, като най-често подобен дават стоматолозите.
Отношението на лекарите отвън ХИВ секторите към пациентите, живеещи с вируса е най-сериозното предизвикателство, което споделят участниците (86%) в анонимното допитване. Заедно с неналичието на здравна грижа за съпътстващите болести (за 79% това е предизвикателство) се оформя забележителен % на обезпокоените от стигмата в здравната система пациенти, живеещи с вируса.
64% от участниците в допитването показват, че се тормозят от недостиг на медикаменти, а за 84% проблем е постоянното следене на вирусния товар.
Доставката на медикаменти и проучването на вирусен товар се контролират с държавни публични поръчки, а тяхното несвоевременно пускане, както и неуспехите в хода на процедурите, сложиха в риск от липса на терапия повече от 500 българи с ХИВ през 2020 година и над 1000 българи, за които не беше осъществявано извънредно значимото следене на вирусното натоварване.
Близо половината от живеещите с ХИВ, участници в допитването, показват като предизвикателство и неналичието на безвъзмездна психическа поддръжка, което слага съществено въпроса за прочувствената грижа за пациенти, живеещи с тежки диагнози, които се лекуват в българската здравна система.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ