Альоша - To be, or not to be
Всеки актуален европейски град има своя знак. Париж - Айфеловата кула, Пиза - наклонената, Брюксел - пикаещото момченце, а Пловдив - своите хълмове. Един от тях - Бунарджика, наименуван още Хълма на освободителите, е увенчан с монумент на руската войска. На него към този момент 60 години стои гранитната фигура на руски боец, прочут като Альоша.
През времето на прехода паметникът се трансформира в център на кавги. За едни той символизира руската войска освободителка, за други - това е паметник на окупаторите. За няколко генерации през социализма това беше и мястото, откъдето се открива най-впечатляващата панорамна панорама на Пловдив. В абитуриентски вечери наложителна атракция бе изкачването до Альоша и посрещането на зората.
През януари 1947 година в Пловдив се основава Общоградски предприемчив комитет за построяването на паметника. Най-напред предлагането е на военните, като за ръководител на комитета е одобрен ген.-лейтенант Асен Гагов - шеф на Пловдивския гарнизон. С разпореждане на Министерски съвет с протокл № 191/26.12.1947 се регламентира построяването. Същата година е открита дарителска сметка. Стотици цивилен сдружения и колективи от цялата страна посредством открита подписка подаряват за 12 месеца 6 405 000 лв..
Проектът и конкурсната стратегия са обнародвани в " Държавен вестник ", несъмнено е особено жури от експерти от най-голям сан на национално и локално равнище, общо 11 души. Конкурсът продължава близо година и половина с две удължавания на периода и смяна на концепцията. Последната фаза е извоювана от авторски колектив на архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Строителството продължава няколко години. Общият размер на градежа е 600 куб. м, а размерът на площадката - 430 кв. м. Здравата железобетонна структура е облицована с камък. Пиедесталът, барелефите и стълбищата са направени от витошки гранит, а площадката - от средногорски сиенит. Паметникът на Бунарджика е наоколо до паметника на Александър II и на съветските войски, освободили Пловдив от османско господство. Изобразява изправен руски боец, държащ картечен револвер “Шпагин” (ППШ-41) с цевта надолу. Обърнат е на изток към Русия. На постамента е сложена петолъчка, а надпис под нея гласи “Слава на непобедимата Съветска войска освободителка”. До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки. Официалното разкриване е на 5 ноември 1957 година на многохиляден протест.
През 60-те години на предишния век в Пловдив гостуват първите съветски космонавти, измежду които и самият Юрий Гагарин. Те засаждат смърчове към паметника на съветския цар.
За първообраз на Альоша е послужил Алексей Иванович Скурлатов, гражданин на селцето Налобиха в Косихинския регион на Алтай, телеграфист по време на Втората международна война. През 1944 година, до момента в който Скурлатов работи по възобновяване на телефонната линия София - Пловдив, е направена фотография, употребена по-късно за направа на фигурата на боеца. Скурлатов не подозира за своя гранитен двойник в България съвсем четвърт век - до 1981 година, когато е оповестено същинското име на боеца. Алексей получава покана да посети Пловдив и вижда Альоша за пръв път навръх своята 60-годишнина. Починал е през 2013 година на 92-годишна възраст
Пловдивският „ Альоша” е извънредно прочут в страните от някогашния Съветски съюз, където е известна песента за него от Ян Френкел.
В интервала на тоталитарното ръководство у нас паметникът е считан за знак на българо-съветската дружба. След измененията от 1989 година се прави оценка най-вече отрицателно заради обстоятелството, че е построен от комунистическия режим, разгласен със закон за незаконен, както и за това, че възхваляват войска, която на процедура е окупирала България. Под натиска на някои десни политически сили при започване на 90-те години някои от паметниците на Съветската войска из страната са отстранени. Други, измежду които и „ Альоша, остават на мястото си. Неведнъж Русия реагира по дипломатически път и се базира на интернационалните конвенции за паметниците, до момента в който Върховният съд постановява, че " Альоша " е паметник, обвързван с Втората международна война, и не може да бъде опустошен.
тагове Альоша Строителство Скандали Преход
През времето на прехода паметникът се трансформира в център на кавги. За едни той символизира руската войска освободителка, за други - това е паметник на окупаторите. За няколко генерации през социализма това беше и мястото, откъдето се открива най-впечатляващата панорамна панорама на Пловдив. В абитуриентски вечери наложителна атракция бе изкачването до Альоша и посрещането на зората.
През януари 1947 година в Пловдив се основава Общоградски предприемчив комитет за построяването на паметника. Най-напред предлагането е на военните, като за ръководител на комитета е одобрен ген.-лейтенант Асен Гагов - шеф на Пловдивския гарнизон. С разпореждане на Министерски съвет с протокл № 191/26.12.1947 се регламентира построяването. Същата година е открита дарителска сметка. Стотици цивилен сдружения и колективи от цялата страна посредством открита подписка подаряват за 12 месеца 6 405 000 лв..
Проектът и конкурсната стратегия са обнародвани в " Държавен вестник ", несъмнено е особено жури от експерти от най-голям сан на национално и локално равнище, общо 11 души. Конкурсът продължава близо година и половина с две удължавания на периода и смяна на концепцията. Последната фаза е извоювана от авторски колектив на архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Строителството продължава няколко години. Общият размер на градежа е 600 куб. м, а размерът на площадката - 430 кв. м. Здравата железобетонна структура е облицована с камък. Пиедесталът, барелефите и стълбищата са направени от витошки гранит, а площадката - от средногорски сиенит. Паметникът на Бунарджика е наоколо до паметника на Александър II и на съветските войски, освободили Пловдив от османско господство. Изобразява изправен руски боец, държащ картечен револвер “Шпагин” (ППШ-41) с цевта надолу. Обърнат е на изток към Русия. На постамента е сложена петолъчка, а надпис под нея гласи “Слава на непобедимата Съветска войска освободителка”. До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки. Официалното разкриване е на 5 ноември 1957 година на многохиляден протест.
През 60-те години на предишния век в Пловдив гостуват първите съветски космонавти, измежду които и самият Юрий Гагарин. Те засаждат смърчове към паметника на съветския цар.
За първообраз на Альоша е послужил Алексей Иванович Скурлатов, гражданин на селцето Налобиха в Косихинския регион на Алтай, телеграфист по време на Втората международна война. През 1944 година, до момента в който Скурлатов работи по възобновяване на телефонната линия София - Пловдив, е направена фотография, употребена по-късно за направа на фигурата на боеца. Скурлатов не подозира за своя гранитен двойник в България съвсем четвърт век - до 1981 година, когато е оповестено същинското име на боеца. Алексей получава покана да посети Пловдив и вижда Альоша за пръв път навръх своята 60-годишнина. Починал е през 2013 година на 92-годишна възраст
Пловдивският „ Альоша” е извънредно прочут в страните от някогашния Съветски съюз, където е известна песента за него от Ян Френкел.
В интервала на тоталитарното ръководство у нас паметникът е считан за знак на българо-съветската дружба. След измененията от 1989 година се прави оценка най-вече отрицателно заради обстоятелството, че е построен от комунистическия режим, разгласен със закон за незаконен, както и за това, че възхваляват войска, която на процедура е окупирала България. Под натиска на някои десни политически сили при започване на 90-те години някои от паметниците на Съветската войска из страната са отстранени. Други, измежду които и „ Альоша, остават на мястото си. Неведнъж Русия реагира по дипломатически път и се базира на интернационалните конвенции за паметниците, до момента в който Върховният съд постановява, че " Альоша " е паметник, обвързван с Втората международна война, и не може да бъде опустошен.
тагове Альоша Строителство Скандали Преход
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ