. Всеки път, когато Китай проведе роботизиран полет до Луната,

. Всеки път, когато Китай организира роботизиран полет до Луната, стартират спекулации по какъв начин скоро китайската космическа стратегия ще изпрати човек на лунната повърхнина, освен това още преди Щатите да го създадат още веднъж за пръв път след “Аполо ”. Честно казано тези догатки ме изумяват. Пилотираната галактическа стратегия на Китай е извънредно разочароваща, като от изпращането на първия китайски жител в космоса през 2003 година до ден сегашен са осъществени едвам шест пилотирани полета. За съпоставяне Съединени американски щати за същия времеви интервал, включвайки и празнината сред пенсионирането на совалките и началото на употребата на “Крю Драгън ”, са изстреляли 23 екипажа в космоса (21 чрез совалки и 2 посредством “Крю Драгън ”). 

Скромното показване на Китай може да е изненадващо за необятната общност, само че не и за дългогодишните галактически запалянковци, които наблюдават постоянно китайските пускове. Изстрелванията с хора са редки и спорадични. Докато това не се промени, никой не може да се надява за “китайска инвазия ” в космоса. 

Официално оповестените проекти също би следвало да попарят очакванията на тези, които считат, че китайците бързо ще изпреварят западняците. Преди 15 години голям брой анализатори и публицисти предвидиха, че най-късно до 2020 година китайски крайник ще стъпи на Луната, макар че китайските управляващи непрестанно опровергаваха тези изказвания. Позицията на Китай бе, че изследователската лунна стратегия е напълно роботизирана, до момента в който главният приоритет на пилотираната космонавтика са полети до околоземна орбита и градеж на модулна станция. Някои от анализаторите отбелязваха, че на китайските комунистически управляващи не може да се има вяра и никой не знае какво крият. Така че те чертаеха прогнози как ще се случи сюжет сходно на този в книгата “2010: Космическа авантюра ” на сър Артър Кларк, в която околоземната орбитална станция “Циен ” се оказва космичен транспортен съд. Но нищо такова не се случи. Китайската космонавтика извърши само това, което бе оповестено съгласно формалната тактика. До Луната – с роботи, в околоземна орбита – с хора. Няма причина да имаме вяра, че през следващите няколко години ще е по-различно. 

Нека да разгледаме какви са главните достижения в областта на пилотираната космонавтика на Китай от 2003 година до момента.

15-ти октомври 2003 година е Гагариновият момент за Китай. Тогава излетява корабът “Шенчжоу 5 ” с астронавта Ян Ливей. Името на първия китайски галактически странник е оповестено по-малко от ден преди старта, а самата задача протича измежду съвсем цялостно медийно затъмнение. Мнозина припомнят, че сходна цензура е била характера за ранната галактическа стратегия на Съюз на съветските социалистически републики.

Но още идващият полет дава признаци, че китайската галактическа стратегия ще следва по-различен график от този на руската. Втората пилотирана задача “Шенчжоу 6 ” с астронавтите Фей Цзюнлун и Ние Хайшен е осъществена две години по-късно (спомнете си, че вторият пилотиран полет на Съюз на съветските социалистически републики е реалност едвам няколко месеца след Гагарин). Тогава през 2005 г.китайците за пръв път изстрелват транспортен съд с повече от един човек на борда.

Третият пилотиран старт с кораба “Шенчжоу 7 ” и астронавтите Чжай Чжиган, Лиу Бомин и Цзин Хаипен удостоверява някои съществени разлики сред тактиката на Китай и тази на Съюз на съветските социалистически републики. Съветските космонавти са поемали големи опасности, а същото се отнася и за американските в епохата на ранната галактическа конкуренция. По време на задачата “Шенчжоу 7 ” през 2008 година Чжиган реализира първата китайска “космическа разходка ”. За разлика от предходните пилотирани галактически експедиции, тази на “Шенчжоу 7 ” е отразена необятно в медиите. Но в съпоставяне с задачата на Леонов, който излиза в открития космос с пробен скафандър, изложил живота му на заплаха, китайците не оставят и една малка врата за евентуална неустановеност. Докато Чжиган се разхожда в орбита с новопроизведения китайски костюм “Феитиан ”, неговият сътрудник Лиу Бомин стои в шлюза с съветски скафандър Орлан – надалеч от камерите, с цел да не помрачи историческия за страната миг, само че въпреки всичко подготвен незабавно да се притече на помощ в случай че нещата излязат от надзор. 

Изминават четири години след полета на “Шенчжоу 7 ” преди Китай да изпрати нов екипаж в космоса. В края на 2011 година е изстреляна микростанцията “Тянгон 1 ” – дребен аналог на тогавашните руски станции от серията “Салют ”. И въпреки всичко китайците не се осмеляват незабавно да пратят екипаж към нея, до момента в който подсещам, че с началото на употребата на “Салют 1 ” програмата на Съюз на съветските социалистически републики неотложно почва да изстрелва към нея хора и по този начин се стига до нещастието със “Союз 11 ”. Що се касае до микростанцията “Тянгон 1 ”, китайците първо пускат към нея безпилотния транспортен съд “Шенчжоу 8 ” и едвам откакто задачата му минава съгласно упованията, през 2012 година е изпратен и пилотираният транспортен съд “Шенчжоу 9 ” с трима души, измежду които и първата китайска астронавтка Лю Ян. “Тянгон 1 ” приютява екипажа единствено на още един пилотиран транспортен съд – “Шенчжоу 10 ” (изстрелян 2013 г.) с трима души. Сред тях отново присъства жена. 

Минават нови три години преди Китай да изстреля идната експедиция. Това става след изпращането в орбита на втората микростанция “Тянгон 2 ”. Тя приютява единствено един екипаж – този на кораба “Шенчжоу 11 ” (2016 г.). Екипажът се състои единствено от двама души – Цзин Хаипен и Чен Дун. Целта да не бъде включен трети човек е да се пестят запаси, с цел да могат китайците да проведат най-дългата задача, на която са способни. В последна сметка Хаипен и Дун престояват 33 дни в орбита. 

“Тянгон 2 ” би трябвало да бъде последвана от модулна станция. Авариите на ракетата “Лонг Марч 5 ” забавиха началото на нейния градеж, който беше очакван да стартира през 2017 година, само че на него и до ден сегашен не е даден ход. Поради това закъснение към този момент повече от 4 години няма пилотиран полет на китайски астронавт в орбита. 

Може би това ще се промени следващата година. Може би най-накрая през 2021 година китайците ще изстрелят първия модул на огромната си орбитална станция, след което ще последва стартът на “Шенчжоу 12 ”. Но дали ще се случи, следва да разберем съгласно това по какъв начин ще се развият събитията. 

Междувременно никой не може да отхвърли достиженията на Китай в областта на роботизираната космонавтика. Първото втурване на китайски уред на лунната повърхнина през 2013 година бе значимо събитие, първото кацане на противоположната страна на Луната през 2019 година, което не е постигано от нито една друга страна, зарадва всички. Настоящата възвръщаема лунна задача е първият опит за доставка на лунен грунд на Земята от 44 години. Но всичките тези експедиции са напълно безпилотни.

Към сегашния момент Китай не приготвя изпращането на хора до Луната. Вярно е, че сегашната възвръщаема задача съставлява ненапълно подготовка за възможен пилотиран лунен полет, който ще бъде осъществен… някой ден. Същото се отнася и за полета на прототипа на новия пилотиран транспортен съд напролет на тази година. Но целите на страната остават ясни. Първо ще бъде издигната модулна станция в ниска околоземна орбита и тя ще стои във фокуса на китайската космонавтика през идващото десетилетие. По публични данни Китай няма да направи опит за изпращането на астронавти към естествения ни сателит преди 2029-2030 година, и то единствено в случай че програмата на станцията извърши своите цели. Едва тогава подготовката за пилотирана лунна задача може да стартира. 

Има ли някой, който интензивно се готви за пилотиран полет до Луната? Да, естествено – това са Съединени американски щати и Европейската галактическа организация (ЕКА), които взаимно строят корабите “Орион ”. Имаме всички учредения да сме скептични към този план, тъй като наследява практиките на остарелия галактически бранш, а не гъвкавата методика на СпейсЕкс. И аз съм мнителен към ракетата-носител на “Орион ”, която се строи от Боинг. Но  нейният хардуер е към този момент в напреднал стадий на разработка и тестова стратегия, а самите кораби са изцяло издигнати. При всички положения Щатите и ЕКА имат голяма преднина, до момента в който китайците към момента би трябвало да натрупат летателни часове посредством личната си станция. 

Да се надяваме, че ще се случи някакво знамение и че китайският план ще изпревари западния, е пожелателно мислене, лишено от логичност и знания.