Следпразнична депресия, наистина ли?
Всеки от нас изпада в моменти, в които като че ли стопира да вижда цветовете на живота, изпада в положение на еднообразност, горест и безсмислие. Изпълняваме ежедневните си отговорности машинално и стопираме да чакаме, че нещо хубаво и друго може да се случи. Ключовата дума тук е да чакаме, тъй като когато превключим на режим " чакам " нещо да внесе благополучие и неспокойствие в деня ми, нещата съвсем в никакъв случай не се случват. По-скоро започваме да изживяваме разочарования и да се вторачваме в живота и хората към нас, да виждаме негативите и минусите във всичко и да трупаме неодобрение.
В пространството се приказва за следпразнична меланхолия. Отчасти била в резултат на това, че хората се екзалтирали, ентусиазирали се, пожелавали си от всичко по доста и когато празниците приключат, като че ли се озовават с празни ръце и неизпълнени фантазии и пожелания.
На мен този предпразничен интервал ми се отрази по различен метод. За миг мотивацията и желанието ми да се занимавам с нещата, които обичам, изчезна. Част от тях са да отивам на йога и на фитнес. Към края на годината възобнових още веднъж тренировките си във фитнес залата и въпреки че несъмнено ми коства да намеря време и сили, с цел да бъда непрекъсната, няма миг, след който прекараният час в залата да не се е отплатил с тонус, сила и доста положително въодушевление. Йога практиките, въпреки това, са пристрастеност и ентусиазъм, което преоткрих през миналата година.
Смело мога да кажа, че с помощта на тях станах по-експресивна, по-свързана със същността, страстите и желанията си. И макар че обичам да върша и двете неща, в мен се появи протест и отвод да ги върша. Мотивацията и вдъхновението ми внезапно заглъхнаха и се появи мощно предпочитание за " нищоправене ". Всички имаме потребност от такива моменти, само че пробата тук е да не им се поддаваме за дълго, тъй като рискуваме да изпаднем в дупка, която не носи нищо положително.
Вместо да се отдаваме на отрицателните страсти, които могат да бъдат доста лъжовни и да ни костват добре прекарано време, е хубаво да знаем какво ни зарежда и ни носи положителни страсти и да го следваме. Когато сами си прибавяме дози благополучие, няма по какъв начин да не го носим в себе си и да не зареждаме и обичаните си хора с него.
Затова следпразнично няма нищо по-хубаво от това да продължим на вършим нещата, които обичаме, които ни вършат по-жизнени, по-позитивни и щастливи, в сравнение с да се вторачваме в това какво нямаме, какво още желаеме да ни се случи или какво ни е боязън да не стане през новата година. Напълно обикновено е не постоянно обичаните ни занимания да се получават 100%, всичко да се случва съвършено и да усещаме максимума, само че това не значи, че би трябвало да се отхвърляме и да стопираме да виждаме смисъл в практикуването им.
А вие знаете ли какво ви пали и ви носи пристрастеност, какво е това, което вършиме с обич и предпочитание? Пожелавам да не спирате да го вършиме и през новата година, а в случай че още сте в търсене – не спирайте, рано или късно ще го намерите!
В пространството се приказва за следпразнична меланхолия. Отчасти била в резултат на това, че хората се екзалтирали, ентусиазирали се, пожелавали си от всичко по доста и когато празниците приключат, като че ли се озовават с празни ръце и неизпълнени фантазии и пожелания.
На мен този предпразничен интервал ми се отрази по различен метод. За миг мотивацията и желанието ми да се занимавам с нещата, които обичам, изчезна. Част от тях са да отивам на йога и на фитнес. Към края на годината възобнових още веднъж тренировките си във фитнес залата и въпреки че несъмнено ми коства да намеря време и сили, с цел да бъда непрекъсната, няма миг, след който прекараният час в залата да не се е отплатил с тонус, сила и доста положително въодушевление. Йога практиките, въпреки това, са пристрастеност и ентусиазъм, което преоткрих през миналата година.
Смело мога да кажа, че с помощта на тях станах по-експресивна, по-свързана със същността, страстите и желанията си. И макар че обичам да върша и двете неща, в мен се появи протест и отвод да ги върша. Мотивацията и вдъхновението ми внезапно заглъхнаха и се появи мощно предпочитание за " нищоправене ". Всички имаме потребност от такива моменти, само че пробата тук е да не им се поддаваме за дълго, тъй като рискуваме да изпаднем в дупка, която не носи нищо положително.
Вместо да се отдаваме на отрицателните страсти, които могат да бъдат доста лъжовни и да ни костват добре прекарано време, е хубаво да знаем какво ни зарежда и ни носи положителни страсти и да го следваме. Когато сами си прибавяме дози благополучие, няма по какъв начин да не го носим в себе си и да не зареждаме и обичаните си хора с него.
Затова следпразнично няма нищо по-хубаво от това да продължим на вършим нещата, които обичаме, които ни вършат по-жизнени, по-позитивни и щастливи, в сравнение с да се вторачваме в това какво нямаме, какво още желаеме да ни се случи или какво ни е боязън да не стане през новата година. Напълно обикновено е не постоянно обичаните ни занимания да се получават 100%, всичко да се случва съвършено и да усещаме максимума, само че това не значи, че би трябвало да се отхвърляме и да стопираме да виждаме смисъл в практикуването им.
А вие знаете ли какво ви пали и ви носи пристрастеност, какво е това, което вършиме с обич и предпочитание? Пожелавам да не спирате да го вършиме и през новата година, а в случай че още сте в търсене – не спирайте, рано или късно ще го намерите!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ