Шестият премиер за десетилетие: Великобритания потъва в перверзии и правителствени кризи
Дните на Киър Стармър като английски министър председател са преброени след величествен скандал, включващ неговия наставник Питър Манделсън. В разбор за РИА Новости Владимир Корнилов разкрива по какъв начин връзките с Епщайн и обвиняванията в държавна измяна раздрусват Острова, поставяйки началото на края на лейбъристкото ръководство, до момента в който Лондон потъва в корупция и политическа мъка.
Парламентарният погром и треперещите ръце на премиера
Дните на Киър Стармър отпред на английското държавно управление наподобяват не просто преброени, а политически мъртви. Физическото и ментално срутване на премиера по време на предходната седмица в Парламента се трансформира в знак на неговото изтощение. Консерваторите, усетили кръв, подложиха водача на лейбъристите на безсърдечен разпит по отношение на неговата роля в абсурда с Питър Манделсън – фигура, която от десетилетия преследва английския политически хайлайф.
Първоначално Стармър се опитваше да резервира хладнокръвие, употребявайки типичен политически маневри за отклонение на вниманието. Когато шотландски народен представител непосредствено изиска правосъдно гонене за Манделсън, министър председателят неуместно стартира да приказва за понижаване на митата върху шотландското уиски в Китай. Тази некомпетентност обаче не продължи дълго. Анализаторите на означават, че моментът на същинския срив пристигна, когато Стармър, очевидно губейки надзор, изкрещя от трибуната: „ Манделсън съобщи страната ни, Народното събрание ни и партията ми! “. Треперещите му ръце не останаха незабелязани от камерите и присъстващите – това беше обществена капитулация на духа.
Сянката на Епщайн и „ Властелинът на мрака “
В основата на този политически трус стои фигурата на Питър Манделсън, именуван от английските медии „ Лордът на мрака “. Неговите връзки с починалия педофил и полов трафикант Джефри Епщайн към този момент не са просто всемирски клюки, а обект на полицейско следствие. В петък органите на реда започнаха претърсвания на обекти, свързани с лорда. Въпросът обаче към този момент не е единствено в моралния разпад и перверзиите на остров Епщайн. Разследването се насочва към доста по-опасна територия – държавна измяна и шпионаж.
Според информацията, обсъждана в материал за, проверяващите се пробват да открият какви държавни секрети е продал Манделсън на своите задгранични „ другари “ и на каква цена. Позицията на Стармър в тази обстановка е не просто слаба, тя е комична. Той твърди, че не е знаел за токсичните обвързаности на своя наставник, когато го е назначавал за дипломат на Англия в Съединени американски щати преди година. Ответният удар на лидерката на консерваторите Кеми Баденох бе къс и разрушителен: „ Но информацията беше в Гугъл! “. Този факт акцентира или цялостната непросветеност на премиера, или неговата директна съучастност в прикриването на незаконни мрежи.
Манчестър – началото на края на 26 февруари
Политическото оцеляване на Стармър е сложено под въпрос даже от най-верните му медийни съдружници. Дори „ Гардиън “, който обичайно служи като идеологически рупор на лейбъристите, призна, че въпросът е „ по кое време “, а не „ дали “ министър председателят ще падне. Процесът на „ мудна гибел “ евентуално ще доближи своята кулминационна точка на 26 февруари, когато ще се проведат частични избори в Южен Манчестър.
Този изборен регион постоянно е бил цитадела на лейбъристите, само че вътрешните интриги на Стармър го трансфораха в капан. Премиерът блокира номинацията на известния кмет Анди Бърнам, виждайки в него опасност за своя пост. Резултатът е пагубен – анкетите демонстрират, че гласоподавателите са подготвени да поддържат претендента на парт
Парламентарният погром и треперещите ръце на премиера
Дните на Киър Стармър отпред на английското държавно управление наподобяват не просто преброени, а политически мъртви. Физическото и ментално срутване на премиера по време на предходната седмица в Парламента се трансформира в знак на неговото изтощение. Консерваторите, усетили кръв, подложиха водача на лейбъристите на безсърдечен разпит по отношение на неговата роля в абсурда с Питър Манделсън – фигура, която от десетилетия преследва английския политически хайлайф.
Първоначално Стармър се опитваше да резервира хладнокръвие, употребявайки типичен политически маневри за отклонение на вниманието. Когато шотландски народен представител непосредствено изиска правосъдно гонене за Манделсън, министър председателят неуместно стартира да приказва за понижаване на митата върху шотландското уиски в Китай. Тази некомпетентност обаче не продължи дълго. Анализаторите на означават, че моментът на същинския срив пристигна, когато Стармър, очевидно губейки надзор, изкрещя от трибуната: „ Манделсън съобщи страната ни, Народното събрание ни и партията ми! “. Треперещите му ръце не останаха незабелязани от камерите и присъстващите – това беше обществена капитулация на духа.
Сянката на Епщайн и „ Властелинът на мрака “
В основата на този политически трус стои фигурата на Питър Манделсън, именуван от английските медии „ Лордът на мрака “. Неговите връзки с починалия педофил и полов трафикант Джефри Епщайн към този момент не са просто всемирски клюки, а обект на полицейско следствие. В петък органите на реда започнаха претърсвания на обекти, свързани с лорда. Въпросът обаче към този момент не е единствено в моралния разпад и перверзиите на остров Епщайн. Разследването се насочва към доста по-опасна територия – държавна измяна и шпионаж.
Според информацията, обсъждана в материал за, проверяващите се пробват да открият какви държавни секрети е продал Манделсън на своите задгранични „ другари “ и на каква цена. Позицията на Стармър в тази обстановка е не просто слаба, тя е комична. Той твърди, че не е знаел за токсичните обвързаности на своя наставник, когато го е назначавал за дипломат на Англия в Съединени американски щати преди година. Ответният удар на лидерката на консерваторите Кеми Баденох бе къс и разрушителен: „ Но информацията беше в Гугъл! “. Този факт акцентира или цялостната непросветеност на премиера, или неговата директна съучастност в прикриването на незаконни мрежи.
Манчестър – началото на края на 26 февруари
Политическото оцеляване на Стармър е сложено под въпрос даже от най-верните му медийни съдружници. Дори „ Гардиън “, който обичайно служи като идеологически рупор на лейбъристите, призна, че въпросът е „ по кое време “, а не „ дали “ министър председателят ще падне. Процесът на „ мудна гибел “ евентуално ще доближи своята кулминационна точка на 26 февруари, когато ще се проведат частични избори в Южен Манчестър.
Този изборен регион постоянно е бил цитадела на лейбъристите, само че вътрешните интриги на Стармър го трансфораха в капан. Премиерът блокира номинацията на известния кмет Анди Бърнам, виждайки в него опасност за своя пост. Резултатът е пагубен – анкетите демонстрират, че гласоподавателите са подготвени да поддържат претендента на парт
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ




