Всеки от нас има своите добри и лоши черти. При

Всеки от нас има своите положителни и неприятни черти. При някои надвива емпатията, други са малко егоисти, трети харесват клюките. Вижте 5 черти на характера, от които не би трябвало да се срамувате, когато са в допустимите рамки.

Упоритост

Изразът „ Ти си доста твърдоглав “ не всеки път звучи като комплимент. Упоритостта е линия на характера, която ни оказва помощ в доста случаи. Не единствено когато желаеме да вървим към реализирането на своите цели, само че и когато не желаеме да създадем нещо, което не ни е прелестно. Помислете си какъв брой пъти ви се е желало да кажете „ не “ на някого, само че сте казвали „ да “, тъй като ви е било неловко. Е, тук на помощ идва упоритостта. Да бъдеш твърдоглав в отстояването на ползите и желанията си не е по никакъв начин неприятно, нали?

Безразличие/равнодушие

Колкото пречи, толкоз може и да ви помогне? Кога безразличието е потребно? Когато чуете, че някой е приказвал по ваш адрес, когато отсреща ви има сътрудници, които вършат всичко допустимо да ви попречат, когато имате конфликтни родственици, които се „ хранят “ от разногласия... Тогава е добре да сте безразлични към всичко това, в противоположен случай, рушите вашата енергийна преграда.

Емоционалност

Всяка обстановка може да подложи на тестване нашата емоционалност. Смеем се, възклицаваме шумно, плачем... Въпреки че е значимо да се научим на прочувствена просветеност, не трябва да крием чувствата си, нито да се срамим от тях. Това е една красива линия, когато не е допълнително. Емоционалните хора изживяват хубавите моменти по-пълноценно.

Мързел

Мързелът може да бъде потребен в дребни количества. Понякога той е сигнал, че е време да спрем и да презаредим енергийните си равнища. Мързелът ни тласка към отмора, релакс.

Той може да е нашето време, в което да пренаредим целите си, да е нещо като пауза, а по-късно да се върнем към осъществяването на дилемите си, извършвайки ги по-продуктивно.

Конфликтност

Конфликтите са част от всекидневието ни или по-скоро има редица обстановки, които могат да се окажат мотив за такива. Голяма част от тях не заслужават вниманието ни. Но споровете, които пазят нашите ползи, ни учат по какъв начин да водим разговор в спешна обстановка, тъй че да не развалим взаимоотношенията с сътрудник, да реализираме задачите си, без да си развалим деня, да покажем, че нашата доброжелателност не е равна на нелепост.