Всеки от нас е отнякъде, като невинаги рожденото място съвпада

Всеки от нас е „ отнякъде ”, като не всеки път рожденото място съответствува с мястото, където сме израснали, а още по-малко – с мястото, в което живеем и работим. В моя случай: правена съм във Варна, родена съм в Горна Оряховица, израснах в Плевен, понастоящем пребивавам и работя в София. И, почтено казано, все се възнамерявам, питат ли ме от кое място съм... Ами..., от България:) Вероятно по тази причина и до през днешния ден „ вкъщи ” за мен е мястото, в което сме със фамилията ми, действителната локация не е по този начин основна.

През последните години имам опция да пътувам и, срещайки се с разнообразни хора, съзнавам всякога, че огромна част от живия живот у нас се случва надалеч от столицата, и че доста от „ проблемите ” на София не касаят хората от вътрешността на страната – само че това, явно, е тематика на различен диалог. Съзерцавайки хубостта и неподправеността на природата ни, неотдавна се замислих и за знаците на по-големите ни градове. (Не, не става дума за безпризорните хора, за скитащите кучета, нито пък за мръсотията.)

Оказа се, че през средата на 2010г е проведена национална акция за установяване точно признака на всеки от регионалните центрове. Резултатите, най-малко за мен, бяха частично изненадващи – тъй като в някои от случаите определеният знак не се припокрива с моите мемоари и усещания. От друга страна, аз най-малко не съумях да открия събрани на едно място, изброени новите знаци.

И по този начин, ето какво съумях да обобщавам.

Избраните знаци на регионалните ни цетрове са надлежно:

Благоевград: Квартал „ Вароша ” (според мен, паметникът и делото на Гоце Делчев имат първостепенното си място тук);

Бургас: Каменният мост/мостика (изненада ме този избор...);

Варна: Морската градина (смятах, че варненският знак е катедралният храм „ Свето успение Богородично ”; въпреки това – нека определеният знак просъществува и за децата ни, бидейки точно градина – а не строителна площадка/паркинг);

Велико Търново: Крепостта „ Царевец ”;

Видин: Крепостта „ Баба Вида ”;

Враца: Проходът „ Вратцата ”;

Габрово: Етнографски комплекс „ Етъра ”;

Добрич: Паметникът на Хан Аспарух;

Кърджали: Комплекс „ Перперикон ”;

Кюстендил: Делото на Димитър Пешев, римските бани (а и черешата; по този начин и не съумях изрично да схвана, съжалявам);

Ловеч: Покритият мост на занаятчия Кольо Фичето (и люляка, по моему);

Монтана: Язовир „ Огоста ” (а не, примерно, крепостта „ Калето ”?- междудругото, към този момент добре реставрирана и достъпна);

Пазарджик: Старата поща/Часовника;

Перник: Крепостта „ Кракра ”;

Плевен: Панорамата „ Плевенска епопея ” (и, несъмнено, Водната каскада в центъра!);

Пловдив: Тепетата;

Разград: Архитектурен резерват „ Абритус ”;

Русе: Паметникът на свободата;

Силистра: Резерват „ Сребърна ”;

Сливен: Местността „ Сините камъни ”;

Смолян: Родопите;

София: Паметникът на Васил Левски, Паметникът на Патриарх Евтимий? (така и не съумях да намеря дефинитивна информация);

Стара Загора: приет за действителния център на вселената (плюс липите в града);

Търговище: Парк „ Борово ”;

Хасково: Монументът „ Света Богородица с младенеца ”;

Шумен: Паметникът „ Създатели на българската страна ”;

Ямбол: „ Безистенът ”/ Покритото тържище.

Призовавам тези от нас, които имат време и опция да пътуват и опознават родината ни, струва си – доста повече от странстванията на множеството от нас из най-близките чужбини. (Когато вървим в Гърция и в Турция – коя е повода в действителност? – морето. А за какво ЧАК там, когато нашето море е тук, вкъщи?! За да разправяме, че сме били зад граница и какъв брой неповторимо е било... Странна работа. И по този начин, времето си минава и малко по малко осъзнаваме, че не познаваме личната си родина; както и че децата ни не са посещавали и не познават изконни български светини и монументи.)

И най-после, въпреки всичко, още веднъж във връзка на знаците - хубаво е, че са разнородни: част от тях визират далечната и по-близката ни история, други - касаят съградени в последно време монументи на културата, трети са свързани с естествени явления.

А що се отнася до националния ни знак, знаем - макар яркото наличие на маслодайната роза, киселото мляко, фолклорът, кирилицата, единният български знак е Мадарският конник. Дано българите знаем историята му и сме го виждали, само че освен в учебника...