Всеки минава през трудни периоди в живота си, когато всичко

Всеки минава през сложни интервали в живота си, когато всичко идва просто too much. Последните няколко години бяха тестване за доста хора в международен мащаб. Пандемията, която провокира психически разстройства при огромна част от хората, с изключение на самия Ковид-19, и аргументи гибелта на милиони, войната, която Русия стартира в Украйна, а в този момент и тази, която стартира, откакто палестински бойци нападнаха Израел. Наред с всички наши персонални паники, световните въпроси натежаха прекалено много. И въпреки че прекарванията ни са самостоятелни, контузията е обща. Скръбта ни е групова. Тези по-тежки усеща минават през всички нас.

Но таман в тези моменти най-силно се нуждаем от отдушник, а постоянно не знаем къде или под каква форма да го намерим. А всички тези страсти би трябвало да бъдат отработени, с цел да не прераснат в по-сериозни проблеми, в това число физически и душевен болести. Това, което на мен персонално ми оказва помощ най-вече, е писането. Ето за какво го споделям с вас. Защото това е най-достъпния метод за изложение, който всички владеем, тъй като имаме нужните средства - знаем родния си език, познаваме думите, остава единствено да се обърнем във вътрешността към себе си и да извадим от там страстите, които ни изяждат.



Сещам се за " Илиада " на Омир и " Герника " на Пикасо, " Когато падат огромните дървета " на Мая Анджелоу и " Тежко " на Мери Оливър. Тези фамозни произведения са се родили в най-мрачните сезони на живота. Те припомнят, че светлината танцува със сенките. През цялата история изкуството е било метод, по който човечеството се е справяло с отчаянието и е прекосявало през страданието. Защото няма по какъв начин да избегнем болката, щом сме родени, значи страдаме. За тези от вас, които писането в никакъв случай не е предизвиквало интерес и им се коства неефикасно, като опровергаване ще кажа единствено: пробвайте, може и да помогне. Няма да ви заболи от това, а и нищо не губите.
Как да започнете?
Ако не знаете по какъв начин да започнете, дано ви оказа помощ. На първо място ви трябват лист, писалка и усамотение. Не го правете в обедната отмора. Поне не първоначално. Ще ви бъде мъчно да се концентрирате и да се докоснете до дълбоката си същина и корена на вашите страсти. Затворете се в стаята си или на мястото, на което се чувствате най-спокойно. Излезте в парка и намерете самотна скамейка. Вие знаете кое е най-хубавото място за вас. Затворете очи и помълчете малко. Или се вгледайте в клоните на дърветата, в небето. Изчистете главата си от всевъзможни мисли. И тогава ще дойдат значимите мисли. След това започнете да пишете. Всичко, което ви хрумне. Излейте гнева си, скарайте се на човек, който ви е обидил, заклеймете войните, напишете какво чувствате и не се самоцензурирайте. Няма вярно и неверно. Не се тормозете да бъдете груби и откровени. Не се изненадвайте, даже да скъсате листа в пристпъп на страст. Това също е лечебно. Тялото има потребност тъкмо от това. Важното е да не се страхувате да отворите раните си и да пуснете мръсната кръв от тях да изтече.



Творческата работа обезпечено ще излекува тези рани. Писането улеснява прекосяването през болката и тя става външна на нас, започваме да се разграничаваме от нея и виждаме, че тя не е част от същността ни и можем да я пуснем да си върви. Скръбта в действителност е катализатор, който ни приканва да освободим всичко, което държим в себе си. В началото в действителност е мъчно. Изисква се храброст да се отворим и да се надигнем лице в лице с тежките страсти. Но лекотата, която се усеща, откакто сме се освободили от дълго защитаваните страсти, е невероятна. Помнете, че въпреки да не сме изолирани в загубите си, процесът на справяне с страстите е неповторим за всеки.

Един съвет: не е нужно да бъдете изобретателни, до момента в който описвате по какъв начин се чувствате и през какво минавате. Не е нужно да превръщате болката си в изкуство. Макар да съм открила, че това е потребно за мен. Но тук концепцията е не да бъдете създатели, а терапевти на самите себе си. Приятно писане!