Всеки, който поне веднъж е бил в Истанбул, си пожелава

Тайните на Синята джамия

Всеки, който най-малко един път е бил в Истанбул, си пожелава да се върне в този над 15-милионен (по публични данни) мегаполис - популацията му е повишено десетократно от 1950 година С повърхност 5343 кв. км и дължина от единия до другия край близо 150 км той е единственият в света, ситуиран на два континента към Босфора. Търговският и исторически център на града, фамозен още като Стамбул, Цариград, Византион и Константинопол, се намира в Европа, а една трета от популацията му живее в Азия. С тези, а и с доста други обстоятелства изобилстват туристически и географски справочници, само че напълно друго е чувството, когато имате опция онлайн да се гмурнете в атмосферата на някогашната столица на четири империи - Римската, Византийската, Латинската и Османската.

За доста градове по света са присъщи избрани забележителности, които с времето са се трансформирали в техен знак: Айфеловата кула в Париж, московският Кремъл, виенската Щатсопера, Тауър бридж в Лондон, Тадж Махал в Индия и така нататък Знае се също, че да отидеш в Истанбул и да не влезеш в Синята джамия е все едно да стигнеш до Рим и да не видиш Папата. Следвайки тази колоритна максима, част от панорамната обиколка на турския мегаполис, която си подарихме, нямаше по какъв начин да подмине точно тази перла на архитектурното изкуство.
Още от пръв взор Синята джамия покорява със своята величественост и великолепие. Най-високият й купол доближава 43 метра! По-величествен и богато декориран мюсюлмански храм няма на никое място по света, безапелационен е екскурзоводът ни Юджел Илязов, който сътрудничи с българската туристическа организация "Партнер травел ". Според него този знак на Истанбул в действителност не е прочут измежду турците с името, съдържащо названието на небесен цвят. Местните и мюсюлманите назовават постройката "Султан Ахмед ".
Кръстена е на 14-ия държател на Османската империя, който дълго време не съумява да завоюва нито една война и Турция стартира да губи въздействието си. За да завоюва Божията благосклонност, пашата взема решение да издигне невъобразим до тогава храм и заповядва на архитекта Седефкяр Мехмед ага да реализира амбициозното начинание. Строителството продължава сред 1609 и 1616 година, като за задачата са употребявани скъпоценни типове камък и неповторим мрамор. А махриб (нишата за молитви) се издълбава от голям черен минерал, донесен особено от Мека.
За построяването на джамията се следват най-хубавите практики на византийския и класическия османски жанр. Специално внимание се отделя както на инженерните структури, по този начин и на украсата, за което ръководителят на плана се снабдява с прякора Ювелирът. Султанът му заповядва да направи минаретата от драгоценен метал. Обаче по това време храмовете са скромни и вярващите не трябва да показват благосъстояние. Затова архитектът прибягва до ловкост, като се преструва на недоразбрал. Вместо "алтън " - т.е. от злато, споделя, че чул "алтъ " или шест. А те нормално са четири. Научавайки за грешката, султанът доста се ядосва и взема решение да подреди "излишните " минарета да се съборят. Но щом вижда какъв брой са красиви и хармонични, се помирява...
Атрактивното наименование Синята джамия в действителност е обещано на храма от многочислени туристи, впечатлени от вътрешната украса на постройката. За задачата са създадени неповторими плочки с флорални орнаменти (само лалетата участват в 50 варианта), боядисани в синьо и бяло, с помощта на които всичко от вътрешната страна в действителност наподобява на небесен свод.
Ние обаче не съумяваме незабавно да влезем и да се убедим в това персонално, тъй като тъкмо в този миг... гости не се позволяват. Строгият еднообразен, застанал на входа, ни предлага да дойдем след час, когато завърши намазът - една от наложителни молебствия за мюсюлманите, на която се отдават 5 пъти на ден.
Туристите имат опция да влизат в храма от 9 сутринта до залез слънце, само че без да тормозят вярващите в моментите, напълно отдадени на Аллах. Преди това обаче, в случай че дамите не са с дълги (до земята) поли и нямат забрадки, постанова се да се пременят със специфични светлосини плебеи и кърпи за глава от място, което наподобява на гримьорна. Полицаят, отговарящ за реда и спазването на наложителния дрескод, връща всяка дама, дръзнала да направи опит да прекрачи Синята джамия в несъответствуващи облекла. Същото важи и за мъжете, облечени с къси панталони. На тях, още веднъж изцяло гратис за времето на обиколката, се дават жълти поли, които прикриват краката им до петите.
Опашката на входа може да се оприличи на пълноводна река, която не доста постепенно, само че несъмнено придвижва хорския поток към мястото, където всеки е задължен да остане необут. Прибирате обувките си в транспарантни найлонови торбички и ги носите в ръка, до момента в който стигнете изхода. Но преди този момент ще стъпите на богато декориран с типични ориенталски орнаменти виненочервен ръчнотъкан килим и ще попаднете в свят, където се преплитат голям брой разнообразни култури и богата на секрети история.
След серия от поправки, поради които храмът напролет бе затворен за гости, Синята джамия наподобява като преди малко издигната. Дори още не са махнати всички скелета, а на места незавършени елементи подсказват, че реконструкцията на "Султан Ахмед " ще продължи и отсега нататък: по неофициални данни - най-малко до 2020 година
Прави усещане, че местата за гостите и богомолците са разграничени с загради, а надписи на британски упорстват да не се нарушават зоните за усамотение и диалог с Аллах. Само върху стената, към която гледат вярващите по време на молитва (размерът на помещението в залата е 64x72 метра), има 260 прозореца с оцветени мозайки - същински творби на изкуството, най-хубавите мостри на венециански майстори. За страдание, времето и другите катаклизми са безпощадни към тези шедьоври и през днешния ден неповторимият изникски порцелан е заменен с елементарни керамични плочки и боядисани стъкълца.
Диаметърът на централния купол също е впечатляващ - цели 23,5 метра. Огромните размери имат ужасно влияние: посетителите се пробват да пазят тишина и даже между тях приказват шушукайки на най-различни езици. Но пък не пропущат да си създадат селфита и безчет фотоси за спомен. Всеки остава в храма толкоз, колкото пожелае или до момента в който не го затворят...
И, да, не е елементарно човек да се сбогува с приказно красиво място. Обикновено го прави с вярата, че ще се върне още веднъж. За да се потопи в атмосферата на безчет други забележителности на Истанбул, които са живото отражение на историческото минало на модерния през днешния ден мегаполис.