Кредитната карта изгаря ръцете при теглене от банкомат
Всеки, който употребява кредитна карта, би трябвало да знае, че таксите при тегленето на суми от банкомат на банката – издател на картата и от банкомат на друга банка са прекомерно разнообразни, а във втория случай напряко солени.
Кредитната карта е за заплащане, а не за изтегляне на пари в брой – било то от банкомат или от ПОС терминал в банка. Това е нейната философия. Таксите на банките за това мълниеносно осъществимо кредитиране са известни единствено на притежателите на техни карти.
Трудно обаче се намира информация
по какъв начин тази такса ще ви „ ухапе “
при дръпването на пари в брой от банкомат на друга банка.
Банките „ пазят в тайна” тези такси, а и даже да имате табиет да „ хвърляте едно око “ на „ Тарифата за таксите” информацията в нея постоянно е много объркваща. Единствената положителна стъпка в тази тенденция е, че Българска народна банка задължи банките 3 месеца преди смяна в тарифната си политика да уведомяват за това жителите на уеб страницата си.
Така че в случай че клиентите желаят да бъдат добре осведомени би трябвало сами да се интересуват, тъй като никой не задължава банките да ги уведомяват по какъвто и да е метод за измененията. Незнанието е проблем на незнаещите! Но логиката при договорите сред банка и клиент, че в тях има две страни и когато едната трансформира основни условия по договора би трябвало да е длъжна да осведоми другата за това. Или таксите не са значително изискване?
Колко коства „ дръпването “ на пари в брой?
Ако някой си мисли по този начин, би трябвало да го огорчим, като споменем, че тегленето на 200 евро от българска кредитна карта в чужбина коства най-малко 20 лв., а постоянно и много над сума. А „ изстискването” на равностойния кеш от картата в България от банкомат на друга банка е от 10 до 18 лв. в множеството случаи.
Когато човек бърза, обяснимо е, че не му се занимава да търси банкомат на банката - издател на картата, с цел да употребява по-ниската цена, която по принцип не е под 7 лв., а доближава и до двойно по-високи стойности. Само за съпоставяне, преди десетина година за изтегляне с кредитна карта от личен банкомат на банката са се удържали от 0.15 лева до 5 лева, а от непознат банкомат - от 0.95 лв. до 10 лв.. Това демонстрира, че цените в този момент са в пъти по-високи , без да се е изменила същността на услугата или качеството й.
„ Пипайте “ деликатно
кредитната карта, когато сте в чужбина.
УниКредит Булбанк да вземем за пример таксува тегленето на 200 евро в чужбина от АТМ по този начин: 3% от сумата плюс 4 евро. Това прави жестоко 20 лв..
Същата услуга Пощенска банка предлага за към 22 лв. – 10 лв. плюс 3% от изтеглената сума.
Банка ДСК желае към 19 лв. по формулата 7 лева плюс 3% от сумата. Подобна е цената и на Инвестбанк по формулата 3.5 евро плюс 3% от сумата.
Сравнително евтина е услугата на Райфайзенбанк България , която „ иска” 5 лв. плюс 1.5% от сумата или към 11 лв., а най-изгодна е Първа капиталова банка , където просто желаят 8 лв..
Някои трезори не са въвели разнообразни такси при тегленето на пари от АТМ на друга банка в България и в чужбина. Еднакви са тези такси при Банка ДСК, ПИБ и Райфайзен.
При другите цената на тегленето от „ чужд” банкомат у нас е по-ниска от тази на АТМ зад граница. Булбанк взема към 18 лв. – 2.5% от сумата плюс 4 евро, Пощенска – 6 лв. плюс 3% от сумата или към 18 лв., Инвестбанк – към 19 лв..
Тези данни би трябвало да откажат притежателите на кредитни карти да ги употребяват за изтегляне на пари от непознати банкомати, изключително пък зад граница.
С кеша от банкомат на банката - издател
на кредитната карта,нещата са по-поносими, само че в случай че се тегли по няколко пъти на месец сумата по никакъв начин няма да е за занемаряване. Булбанк желае 9 лв. за изтегляне на 200 евро – 1.55 евро плюс 1.5%, Пощенска банка – 15 лв. - 3 лв. плюс 3% от сумата, Банка ДСК – 4 лв. плюс 3% или към 16 лв., ПИБ – единствено 7 лв., Инвестбанк – към 14 лв. – 2 евро плюс 2% от сумата...
Собствениците на кредитни карти от ОББ теглят пари от банкоматите на банката против 4 лева и 3% от сумата, а на непознати АТМ - против 5 лева плюс същия % от сумата.
Тези данни не са изчерпателни. Банките слагат условия за типа на валутата, за размера на сумата. Отделно от това таксите се двоумят според от типа на картата, както и от това дали картата е VIP, тъй като тя оферират доста екстри, а и таксите са като за вип персони.
Тарифите с таксите и комисионните на банките се трансформират много постоянно. Клиентите, отново да напомним, могат да се осведомят за това независимо като наблюдават уеб страниците на финансовите институции. Обявления с измененията висят и по офисите на банките, само че нормално с отпратка към цената на банката, която е документ от няколко десетки страници.
Всеки жител може да ревизира какъв брой приблизително коства дадена услуга на уеб страницата на Българската национална банка. Мярката е в осъществяване на Закона за платежните услуги и платежните системи и е по отношение на разпореждания на Директива 2014/92/ЕС по отношение на съпоставимостта на таксите по платежните сметки.
Кредитната карта е за заплащане, а не за изтегляне на пари в брой – било то от банкомат или от ПОС терминал в банка. Това е нейната философия. Таксите на банките за това мълниеносно осъществимо кредитиране са известни единствено на притежателите на техни карти.
Трудно обаче се намира информация
по какъв начин тази такса ще ви „ ухапе “
при дръпването на пари в брой от банкомат на друга банка.
Банките „ пазят в тайна” тези такси, а и даже да имате табиет да „ хвърляте едно око “ на „ Тарифата за таксите” информацията в нея постоянно е много объркваща. Единствената положителна стъпка в тази тенденция е, че Българска народна банка задължи банките 3 месеца преди смяна в тарифната си политика да уведомяват за това жителите на уеб страницата си.
Така че в случай че клиентите желаят да бъдат добре осведомени би трябвало сами да се интересуват, тъй като никой не задължава банките да ги уведомяват по какъвто и да е метод за измененията. Незнанието е проблем на незнаещите! Но логиката при договорите сред банка и клиент, че в тях има две страни и когато едната трансформира основни условия по договора би трябвало да е длъжна да осведоми другата за това. Или таксите не са значително изискване?
Колко коства „ дръпването “ на пари в брой?
Ако някой си мисли по този начин, би трябвало да го огорчим, като споменем, че тегленето на 200 евро от българска кредитна карта в чужбина коства най-малко 20 лв., а постоянно и много над сума. А „ изстискването” на равностойния кеш от картата в България от банкомат на друга банка е от 10 до 18 лв. в множеството случаи.
Когато човек бърза, обяснимо е, че не му се занимава да търси банкомат на банката - издател на картата, с цел да употребява по-ниската цена, която по принцип не е под 7 лв., а доближава и до двойно по-високи стойности. Само за съпоставяне, преди десетина година за изтегляне с кредитна карта от личен банкомат на банката са се удържали от 0.15 лева до 5 лева, а от непознат банкомат - от 0.95 лв. до 10 лв.. Това демонстрира, че цените в този момент са в пъти по-високи , без да се е изменила същността на услугата или качеството й.
„ Пипайте “ деликатно
кредитната карта, когато сте в чужбина.
УниКредит Булбанк да вземем за пример таксува тегленето на 200 евро в чужбина от АТМ по този начин: 3% от сумата плюс 4 евро. Това прави жестоко 20 лв..
Същата услуга Пощенска банка предлага за към 22 лв. – 10 лв. плюс 3% от изтеглената сума.
Банка ДСК желае към 19 лв. по формулата 7 лева плюс 3% от сумата. Подобна е цената и на Инвестбанк по формулата 3.5 евро плюс 3% от сумата.
Сравнително евтина е услугата на Райфайзенбанк България , която „ иска” 5 лв. плюс 1.5% от сумата или към 11 лв., а най-изгодна е Първа капиталова банка , където просто желаят 8 лв..
Някои трезори не са въвели разнообразни такси при тегленето на пари от АТМ на друга банка в България и в чужбина. Еднакви са тези такси при Банка ДСК, ПИБ и Райфайзен.
При другите цената на тегленето от „ чужд” банкомат у нас е по-ниска от тази на АТМ зад граница. Булбанк взема към 18 лв. – 2.5% от сумата плюс 4 евро, Пощенска – 6 лв. плюс 3% от сумата или към 18 лв., Инвестбанк – към 19 лв..
Тези данни би трябвало да откажат притежателите на кредитни карти да ги употребяват за изтегляне на пари от непознати банкомати, изключително пък зад граница.
С кеша от банкомат на банката - издател
на кредитната карта,нещата са по-поносими, само че в случай че се тегли по няколко пъти на месец сумата по никакъв начин няма да е за занемаряване. Булбанк желае 9 лв. за изтегляне на 200 евро – 1.55 евро плюс 1.5%, Пощенска банка – 15 лв. - 3 лв. плюс 3% от сумата, Банка ДСК – 4 лв. плюс 3% или към 16 лв., ПИБ – единствено 7 лв., Инвестбанк – към 14 лв. – 2 евро плюс 2% от сумата...
Собствениците на кредитни карти от ОББ теглят пари от банкоматите на банката против 4 лева и 3% от сумата, а на непознати АТМ - против 5 лева плюс същия % от сумата.
Тези данни не са изчерпателни. Банките слагат условия за типа на валутата, за размера на сумата. Отделно от това таксите се двоумят според от типа на картата, както и от това дали картата е VIP, тъй като тя оферират доста екстри, а и таксите са като за вип персони.
Тарифите с таксите и комисионните на банките се трансформират много постоянно. Клиентите, отново да напомним, могат да се осведомят за това независимо като наблюдават уеб страниците на финансовите институции. Обявления с измененията висят и по офисите на банките, само че нормално с отпратка към цената на банката, която е документ от няколко десетки страници.
Всеки жител може да ревизира какъв брой приблизително коства дадена услуга на уеб страницата на Българската национална банка. Мярката е в осъществяване на Закона за платежните услуги и платежните системи и е по отношение на разпореждания на Директива 2014/92/ЕС по отношение на съпоставимостта на таксите по платежните сметки.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ