Коледа с дъх на канела
Всеки огромен празник си има своите присъщи аромати. В дните към Коледа измежду най-характерните е ароматът на канела. Този сладко-пикантен и носталгично топъл аромат на домакински уют се носи към коледните сладки и курабийки, към греяното вино, както и към един специфичен чай, който се предлага като Christmas tea.
Трудно е да се изясни за какво тъкмо тази източна фалшификация по този начин властно се е настанила като благоуханен профил на един типично европейски празник. Изглежда. аргументите са доста и комплицирано заплетени една в друга – исторически, културни, религиозни и най-много вкусови, защото в предишното канелата е била мярка за изискан разкош, а ароматът й не е нещо, което елементарно може да се не помни.
Канелата съставлява кората на канеленото дърво Cinnamonum verum, което е от фамилията на лавровите дървета. Кората се обелва през две години, оставя се да ферментира и по-късно се изсушава във тип на пръчици. Известни са десетки сортове от това дърво, получени в процеса на неговото обработване през вековете, само че най-ценна и скъпа е цейлонската канела.
Втората по значителност вариация е китайската канела, позната също като „ касия ”. Остров Цейлон се счита за татковина на тази високо ценена в предишното фалшификация и тъкмо този факт е измежду водещите аргументи за колониалната инвазия на Западна Европа към земите на Шри Ланка. В началото на XVI век португалски колонисти се откриват на острова и скоро по-късно съумяват да разгадаят ревностно защитаваната до тогава загадка на канелата. Производството било рационализирано, т.е. проведено по западен пример, и всеки шриланкиец над 12-годишна възраст бил задължен да доставя по 18 кг кора от канела годишно.
„ Всяко културно растение непроменяемо поражда иго ”, написа Фернан Бродел и канелата е един от многото образци за това. Към средата на XVII век португалският монопол върху производството на цейлонска канела постепепно е премахнат и тук се настаняват холандци, които съумяват да се задържат на острова до 1796 г,. когато контролът е стихотворец от англичани.
Покрай съперничеството за цейлонската канела се развивал и успореден развой на обработване и разпространяване на канеленото дърво. Канелени плантации се появили в Индия и Китай, а през днешния ден се отглеждат в множеството тропически и субтропически региони на света. Но цейлонската канела си оставала най-хубавата, с най-фин и мощен мирис в целия Ориент. Според описанието на един холандски капитан от XVII век при подобаващ вятър ароматът й се усещал на осем левги (около 40 км) във вътрешността в морето.
Канелата прочее е позната още от древността. Първите писмени сведения за нея са от 2500 година прочие Хр., когато китайският император и популярен врач Шен Нунг я загатва измежду описаните от него лечебни растения. Древните египтяни са я употребявали като хранителна фалшификация и за балсамиране. В Библията канелата е посочена като една от наложителните съставки на светото миро. Спомената е също в съчинения на Херодот, Теофраст и Плиний Стари като част от античните погребални ритуали. Според един известен роман през 65 година император Нерон изгорил целогодишните доставки на канела в Рим за погребението на своята брачна половинка Попеа Сабина.
Може да звучи необичайно, само че тази фалшификация в прочут смисъл е трансформирала хода на международната история. През Средновековието доставките на канела до Александрия в Египет се направлявали от арабски търговци, а по-нататък пътят им към Европа продължавал с венециански кораби. През XIV-XV век поради нашествието на селджукските турци и основаването на Османската империя този обичаен търговски път станал нерешителен и европейците били принудени да търсят нови направления за доставка на канела. Те очевидно към този момент са били мощно привързани към нейния усет и мирис. Тъкмо търсенето на нови пътища към Индиите, където порастват подправките, е било и същинската причина за Великите географски открития.
Така е била открита Америка. Ако не беше канелата, без която европейската Коледа би изгубила своя характерен празничен мирис, евентуално Америка щеше към момента да си живее блажено отдалечена от културните попълзновения на Стария свят, както и Ориентът през днешния ден щеше да си живее блажено непознат на попълзновенията на западната народна власт. Американските индианци щяха добродушно да си пушат лулата на мира, а европейските управляващи нямаше да се чудят по какъв начин да забранят тютюна, който сами са трансформирали в международен бизнес. Ето по какъв начин един гальовен празничен мирис може да се окаже безизходен в комплицираната механика на цивилизацията и напредъка.
Канелени кифлички
Продукти: 150 мл прясно мляко, 1 яйце, 2 с.л. разтопено масло, 3 ч.ч. брашно, половин ч.ч. захар, половин ч.л. сол, 1 суха квас. За плънката – половин ч.ч. захар, 2 с.л. канела, 100 г размекнато масло, канелена захар за поръсване.
Брашното, маята, солта и захарта се смесват и се оформя кладенче, в което се чуква яйцето. Постепенно се доливат леко затопленото мляко и маслото и се замесва меко тесто. Оставя се да втаса до удвояване на размера. За плънката размекнатото масло се смесва със захарта и канелата. Тестото се разделя на две елементи и всяка се разточва на правоъгълник. Маже се с плънката и се навива на руло. Реже се на части с широчина към 2-3 см. Редят се в тава върху хартия за печене и се оставят още един път да втасат. Мажат се с разрушен жълтък, поръсват се с ванилена захар и се пекат в авансово загрята фурна (180 градуса) към 15 минути.
Сладки с канела, мед и джинджифил
Продукти: 3 ч.ч. брашно, 125 г масло, половин ч.ч. кафява захар, 1 яйце, половин ч.ч. мед, 2 ч.л. джинджифил, 2 ч.л. канела, 1 бакпулвер, щипка сол. За глазурата – 1 белтък, 1 ч.ч. пудра захар, 1 ч.л. лимонен сок.
Маслото, медът, яйцето и кафявата захар се разрушават с миксер. Добавят се брашно, канела, джинджифил, бакпулвер и сол и се омесва безпрепятствено тесто, което се оформя на топки, завива се във фолио и се оставя в хладилника за няколко часа. След това се разточва на тънка кора, от която с формички се изрязват сладките. Редят се в тава върху хартия за печене и се пекат към 15 минути в авансово загрята фурна (180 градуса). След като изстинат, се украсяват с глазура от разрушения на сняг белтък с пудра захар и лимонен сок.
Ябълкова торта с канела
Продукти: 1 кг ябълки, 200 г грис, 150 г брашно, 200 г захар, 1 бакпулвер, половин ч.л. канела, 100 г масло.
Грисът, брашното, захарта и бакпулверът се смесват и сместа се разделя на три равни елементи. Ябълките се обелват и се настъргват на едро. В намазнена и поръсена с брашно тава се изсипва една трета от сухата примес. Отгоре се разпределя половината от настърганите ябълки и се наръсва с канела. Отново се поставя от сухата примес и от горната страна ябълки и канела. Покрива се със суха примес и се залива с разтопено масло. Пече се в авансово загрята на 180 градуса фурна до златисто.
Бисквити с ябълки и мюсли
Продукти: 2 ябълки, 200 г брашно, 1 ч.л. бакпулвер, 100 г масло, 100 г кафява захар, 1 щипка сол, половин ч.л. канела, 75 г мюсли, 100 г стафиди, 1 яйце, 1 ванилия, 1 с.л. захаросани портокалови или лимонови кори, 50 мл прясно мляко.
Обелените и изчистени ябълки се нарязват на ситно. Брашното, канелата, ванилията и бакпулверът се пресяват. Добавя се нарязаното на късчета масло и сместа се омесва, до момента в който се получат трохи. В различен съд се смесват захарта, солта, портокаловите корички, ябълките, стафидите и мюслито. Добавят се към маслените трохи и се омесват дружно с яйцето и прясното мляко. От сместа върху хартия за печене се оформят бисквити и се пекат в авансово загрята до 170 градуса фурна.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Трудно е да се изясни за какво тъкмо тази източна фалшификация по този начин властно се е настанила като благоуханен профил на един типично европейски празник. Изглежда. аргументите са доста и комплицирано заплетени една в друга – исторически, културни, религиозни и най-много вкусови, защото в предишното канелата е била мярка за изискан разкош, а ароматът й не е нещо, което елементарно може да се не помни.
Канелата съставлява кората на канеленото дърво Cinnamonum verum, което е от фамилията на лавровите дървета. Кората се обелва през две години, оставя се да ферментира и по-късно се изсушава във тип на пръчици. Известни са десетки сортове от това дърво, получени в процеса на неговото обработване през вековете, само че най-ценна и скъпа е цейлонската канела.
Втората по значителност вариация е китайската канела, позната също като „ касия ”. Остров Цейлон се счита за татковина на тази високо ценена в предишното фалшификация и тъкмо този факт е измежду водещите аргументи за колониалната инвазия на Западна Европа към земите на Шри Ланка. В началото на XVI век португалски колонисти се откриват на острова и скоро по-късно съумяват да разгадаят ревностно защитаваната до тогава загадка на канелата. Производството било рационализирано, т.е. проведено по западен пример, и всеки шриланкиец над 12-годишна възраст бил задължен да доставя по 18 кг кора от канела годишно.
„ Всяко културно растение непроменяемо поражда иго ”, написа Фернан Бродел и канелата е един от многото образци за това. Към средата на XVII век португалският монопол върху производството на цейлонска канела постепепно е премахнат и тук се настаняват холандци, които съумяват да се задържат на острова до 1796 г,. когато контролът е стихотворец от англичани.
Покрай съперничеството за цейлонската канела се развивал и успореден развой на обработване и разпространяване на канеленото дърво. Канелени плантации се появили в Индия и Китай, а през днешния ден се отглеждат в множеството тропически и субтропически региони на света. Но цейлонската канела си оставала най-хубавата, с най-фин и мощен мирис в целия Ориент. Според описанието на един холандски капитан от XVII век при подобаващ вятър ароматът й се усещал на осем левги (около 40 км) във вътрешността в морето.
Канелата прочее е позната още от древността. Първите писмени сведения за нея са от 2500 година прочие Хр., когато китайският император и популярен врач Шен Нунг я загатва измежду описаните от него лечебни растения. Древните египтяни са я употребявали като хранителна фалшификация и за балсамиране. В Библията канелата е посочена като една от наложителните съставки на светото миро. Спомената е също в съчинения на Херодот, Теофраст и Плиний Стари като част от античните погребални ритуали. Според един известен роман през 65 година император Нерон изгорил целогодишните доставки на канела в Рим за погребението на своята брачна половинка Попеа Сабина.
Може да звучи необичайно, само че тази фалшификация в прочут смисъл е трансформирала хода на международната история. През Средновековието доставките на канела до Александрия в Египет се направлявали от арабски търговци, а по-нататък пътят им към Европа продължавал с венециански кораби. През XIV-XV век поради нашествието на селджукските турци и основаването на Османската империя този обичаен търговски път станал нерешителен и европейците били принудени да търсят нови направления за доставка на канела. Те очевидно към този момент са били мощно привързани към нейния усет и мирис. Тъкмо търсенето на нови пътища към Индиите, където порастват подправките, е било и същинската причина за Великите географски открития.
Така е била открита Америка. Ако не беше канелата, без която европейската Коледа би изгубила своя характерен празничен мирис, евентуално Америка щеше към момента да си живее блажено отдалечена от културните попълзновения на Стария свят, както и Ориентът през днешния ден щеше да си живее блажено непознат на попълзновенията на западната народна власт. Американските индианци щяха добродушно да си пушат лулата на мира, а европейските управляващи нямаше да се чудят по какъв начин да забранят тютюна, който сами са трансформирали в международен бизнес. Ето по какъв начин един гальовен празничен мирис може да се окаже безизходен в комплицираната механика на цивилизацията и напредъка.
Канелени кифлички
Продукти: 150 мл прясно мляко, 1 яйце, 2 с.л. разтопено масло, 3 ч.ч. брашно, половин ч.ч. захар, половин ч.л. сол, 1 суха квас. За плънката – половин ч.ч. захар, 2 с.л. канела, 100 г размекнато масло, канелена захар за поръсване.
Брашното, маята, солта и захарта се смесват и се оформя кладенче, в което се чуква яйцето. Постепенно се доливат леко затопленото мляко и маслото и се замесва меко тесто. Оставя се да втаса до удвояване на размера. За плънката размекнатото масло се смесва със захарта и канелата. Тестото се разделя на две елементи и всяка се разточва на правоъгълник. Маже се с плънката и се навива на руло. Реже се на части с широчина към 2-3 см. Редят се в тава върху хартия за печене и се оставят още един път да втасат. Мажат се с разрушен жълтък, поръсват се с ванилена захар и се пекат в авансово загрята фурна (180 градуса) към 15 минути.
Сладки с канела, мед и джинджифил
Продукти: 3 ч.ч. брашно, 125 г масло, половин ч.ч. кафява захар, 1 яйце, половин ч.ч. мед, 2 ч.л. джинджифил, 2 ч.л. канела, 1 бакпулвер, щипка сол. За глазурата – 1 белтък, 1 ч.ч. пудра захар, 1 ч.л. лимонен сок.
Маслото, медът, яйцето и кафявата захар се разрушават с миксер. Добавят се брашно, канела, джинджифил, бакпулвер и сол и се омесва безпрепятствено тесто, което се оформя на топки, завива се във фолио и се оставя в хладилника за няколко часа. След това се разточва на тънка кора, от която с формички се изрязват сладките. Редят се в тава върху хартия за печене и се пекат към 15 минути в авансово загрята фурна (180 градуса). След като изстинат, се украсяват с глазура от разрушения на сняг белтък с пудра захар и лимонен сок.
Ябълкова торта с канела
Продукти: 1 кг ябълки, 200 г грис, 150 г брашно, 200 г захар, 1 бакпулвер, половин ч.л. канела, 100 г масло.
Грисът, брашното, захарта и бакпулверът се смесват и сместа се разделя на три равни елементи. Ябълките се обелват и се настъргват на едро. В намазнена и поръсена с брашно тава се изсипва една трета от сухата примес. Отгоре се разпределя половината от настърганите ябълки и се наръсва с канела. Отново се поставя от сухата примес и от горната страна ябълки и канела. Покрива се със суха примес и се залива с разтопено масло. Пече се в авансово загрята на 180 градуса фурна до златисто.
Бисквити с ябълки и мюсли
Продукти: 2 ябълки, 200 г брашно, 1 ч.л. бакпулвер, 100 г масло, 100 г кафява захар, 1 щипка сол, половин ч.л. канела, 75 г мюсли, 100 г стафиди, 1 яйце, 1 ванилия, 1 с.л. захаросани портокалови или лимонови кори, 50 мл прясно мляко.
Обелените и изчистени ябълки се нарязват на ситно. Брашното, канелата, ванилията и бакпулверът се пресяват. Добавя се нарязаното на късчета масло и сместа се омесва, до момента в който се получат трохи. В различен съд се смесват захарта, солта, портокаловите корички, ябълките, стафидите и мюслито. Добавят се към маслените трохи и се омесват дружно с яйцето и прясното мляко. От сместа върху хартия за печене се оформят бисквити и се пекат в авансово загрята до 170 градуса фурна.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ