Проблемът с победата на Макрон за пенсионната реформа
Всеки френски президент, който изиска от своите съграждани да се пенсионират по-късно, го прави на своя отговорност. Когато Жак Ширак опита това през 1995 година, парализиращи стачки го принудиха да се откаже от проекта, а 18 месеца по-късно гласоподавателите уволниха държавното управление му. Купчини отпадък бяха оставени да гният по улиците, както се случва и през днешния ден на булевардите в Париж. Събирачите на боклук се причислиха към стачките против решението на настоящия държавен глава Еманюел Макрон да вдигне минималната пенсионна възраст от 62 на 64 години. Затова бе известно облекчение, че на 20 март неговото държавно управление на малцинството на косъм оцеля след два вота на съмнение, което отвори пътя за превръщането на промяната в закон.
Всеки френски президент, който изиска от своите съграждани да се пенсионират по-късно, го прави на своя отговорност. Когато Жак Ширак опита това през 1995 година, парализиращи стачки го принудиха да се откаже от проекта, а 18 месеца по-късно гласоподавателите уволниха държавното управление му. Купчини отпадък бяха оставени да гният по улиците, както се случва и през днешния ден на булевардите в Париж. Събирачите на боклук се причислиха към стачките против решението на настоящия държавен глава Еманюел Макрон да вдигне минималната пенсионна възраст от 62 на 64 години. Затова бе известно облекчение, че на 20 март неговото държавно управление на малцинството на косъм оцеля след два вота на съмнение, което отвори пътя за превръщането на промяната в закон.
Но френският президент към момента не е спечелил. Законът би трябвало да бъде утвърден от Конституционния съвет. А французите чудесно знаят по какъв начин да активизират силата на тълпите, когато всички други разновидности са изчерпани. През 2006 година митинги из цялата страна принудиха тогавашния министър председател Доминик дьо Вилпен да анулира новите трудови правила за младежите, даже откакто те бяха към този момент закон. Сега още веднъж опозиционните водача са на улицата, с цел да прекратят една промяна, от която не можаха да се отърват в Народното събрание. Не е изключен рискът от протести като тези, на които Франция стана очевидец по време на придвижването на " жълтите жилетки ".
Макрон наподобява решен да не бъде притиснат от стачкуващите и това е вярно. Неговата пенсионна промяна не е съвършена, само че е жизненоважна. Франция харчи 14% от своя Брутният вътрешен продукт за публични пенсии, което е съвсем двойно на междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Това задължение се повишава със застаряването на популацията. Страната е дом на 17 млн. пенсионери, или с 4 млн. повече по отношение на 2004 година Вдигането на пенсионната възраст е най-разумният метод за затваряне на " дупката " във финансите, както се е потвърдило в други европейски страни.
Реклама
И въпреки всичко дейностите на президент идват на висока политическа цена. След като не съумя да убеди обществото, профсъюзите и опозицията в потребността от промяна, Макрон реши, че не може да рискува да се организира естествен парламентарен избор. Вместо това той прибегна до конституционно право, което заложи оцеляването на държавното управление му на карта. Това прийом е изцяло легален и е употребен 100 пъти от въвеждането му от Шарл дьо Гол насам. Но от ден на ден се възприема като метод да се постановат решение против волята на народа. В случая с Макрон, чийто постоянно нахален жанр на ръководство вбесява мнозина, използването на това конституционно право укрепва чувството, че той не слуша хората.
Вдигането на пенсионната възраст е най-разумният метод за затваряне на " дупката " във финансите, както се е потвърдило в други европейски страни.
Това е рисково, тъй като сегашните му дейности не би трябвало да бъдат края на упоритостите му да реформира Франция. Има още доста работа за извършване - от достигането до чиста нула на излъчванията и цялостна претовареност до по-доброто обучение в отдалечените региони. 45-годишният държавен глава към момента се намира в първата година на втория си мандат и кипи от сила и хрумвания. Но французите към този момент поглеждат към 2027 година и заплахата, че президентът може да бъде заставен да съобщи ключовете за Елисейския замък на някой от крайния политически набор, като да вземем за пример Марин льо Пен. Освен в случай че Макрон не успее да усъвършенства живота на своите съграждани, той може да не успее да удържи популизма.
Дори тогава промяната може да не е задоволителна. Демократичното лидертво изисква непрекъснатото и деликатно реализиране на единодушие. Сега повече от всеки път Макрон би трябвало да поправи своя самостоятелен жанр и да покаже на французите, че почита както Народното събрание, по този начин и хората.
Реклама Освен в случай че Макрон не успее да усъвършенства живота на своите съграждани, той може да не успее да удържи популизма.
На фона на войната в Украйна Европа се нуждае от една мощна и постоянна Франция, която е втората по величина стопанска система в Европейски Съюз и военна мощ. За Франция налагането на пенсионната промяна постоянно ще бъде втората най-хубава алтернатива. За Макрон това би трябвало да му припомня, че в политиката не постоянно е задоволително да бъдеш прав.
Тези във Франция, които желаят техният идващ президент да идва от демократичния център, а не от крайната десница, не могат да си разрешат да мълчат. Не единствено Макрон е отговорен за настоящия безпорядък. Някои депутати от дясноцентристките " Републиканци ", доста от които поддържат промяната, не дадоха поддръжката си. Мълчанието на мнозина в политиката, бизнеса и други сфери, които доста добре знаят, че страната се нуждае от смяна, не бе далновидно. Те в последна сметка може да са тези, които ще платят висока цена.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Всеки френски президент, който изиска от своите съграждани да се пенсионират по-късно, го прави на своя отговорност. Когато Жак Ширак опита това през 1995 година, парализиращи стачки го принудиха да се откаже от проекта, а 18 месеца по-късно гласоподавателите уволниха държавното управление му. Купчини отпадък бяха оставени да гният по улиците, както се случва и през днешния ден на булевардите в Париж. Събирачите на боклук се причислиха към стачките против решението на настоящия държавен глава Еманюел Макрон да вдигне минималната пенсионна възраст от 62 на 64 години. Затова бе известно облекчение, че на 20 март неговото държавно управление на малцинството на косъм оцеля след два вота на съмнение, което отвори пътя за превръщането на промяната в закон.
Но френският президент към момента не е спечелил. Законът би трябвало да бъде утвърден от Конституционния съвет. А французите чудесно знаят по какъв начин да активизират силата на тълпите, когато всички други разновидности са изчерпани. През 2006 година митинги из цялата страна принудиха тогавашния министър председател Доминик дьо Вилпен да анулира новите трудови правила за младежите, даже откакто те бяха към този момент закон. Сега още веднъж опозиционните водача са на улицата, с цел да прекратят една промяна, от която не можаха да се отърват в Народното събрание. Не е изключен рискът от протести като тези, на които Франция стана очевидец по време на придвижването на " жълтите жилетки ".
Макрон наподобява решен да не бъде притиснат от стачкуващите и това е вярно. Неговата пенсионна промяна не е съвършена, само че е жизненоважна. Франция харчи 14% от своя Брутният вътрешен продукт за публични пенсии, което е съвсем двойно на междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Това задължение се повишава със застаряването на популацията. Страната е дом на 17 млн. пенсионери, или с 4 млн. повече по отношение на 2004 година Вдигането на пенсионната възраст е най-разумният метод за затваряне на " дупката " във финансите, както се е потвърдило в други европейски страни.
Реклама
И въпреки всичко дейностите на президент идват на висока политическа цена. След като не съумя да убеди обществото, профсъюзите и опозицията в потребността от промяна, Макрон реши, че не може да рискува да се организира естествен парламентарен избор. Вместо това той прибегна до конституционно право, което заложи оцеляването на държавното управление му на карта. Това прийом е изцяло легален и е употребен 100 пъти от въвеждането му от Шарл дьо Гол насам. Но от ден на ден се възприема като метод да се постановат решение против волята на народа. В случая с Макрон, чийто постоянно нахален жанр на ръководство вбесява мнозина, използването на това конституционно право укрепва чувството, че той не слуша хората.
Вдигането на пенсионната възраст е най-разумният метод за затваряне на " дупката " във финансите, както се е потвърдило в други европейски страни.
Това е рисково, тъй като сегашните му дейности не би трябвало да бъдат края на упоритостите му да реформира Франция. Има още доста работа за извършване - от достигането до чиста нула на излъчванията и цялостна претовареност до по-доброто обучение в отдалечените региони. 45-годишният държавен глава към момента се намира в първата година на втория си мандат и кипи от сила и хрумвания. Но французите към този момент поглеждат към 2027 година и заплахата, че президентът може да бъде заставен да съобщи ключовете за Елисейския замък на някой от крайния политически набор, като да вземем за пример Марин льо Пен. Освен в случай че Макрон не успее да усъвършенства живота на своите съграждани, той може да не успее да удържи популизма.
Дори тогава промяната може да не е задоволителна. Демократичното лидертво изисква непрекъснатото и деликатно реализиране на единодушие. Сега повече от всеки път Макрон би трябвало да поправи своя самостоятелен жанр и да покаже на французите, че почита както Народното събрание, по този начин и хората.
Реклама Освен в случай че Макрон не успее да усъвършенства живота на своите съграждани, той може да не успее да удържи популизма.
На фона на войната в Украйна Европа се нуждае от една мощна и постоянна Франция, която е втората по величина стопанска система в Европейски Съюз и военна мощ. За Франция налагането на пенсионната промяна постоянно ще бъде втората най-хубава алтернатива. За Макрон това би трябвало да му припомня, че в политиката не постоянно е задоволително да бъдеш прав.
Тези във Франция, които желаят техният идващ президент да идва от демократичния център, а не от крайната десница, не могат да си разрешат да мълчат. Не единствено Макрон е отговорен за настоящия безпорядък. Някои депутати от дясноцентристките " Републиканци ", доста от които поддържат промяната, не дадоха поддръжката си. Мълчанието на мнозина в политиката, бизнеса и други сфери, които доста добре знаят, че страната се нуждае от смяна, не бе далновидно. Те в последна сметка може да са тези, които ще платят висока цена.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ