Всеки един от нас помни ярки истории от студентския си

...
Всеки един от нас помни ярки истории от студентския си
Коментари Харесай

Студентските истории на проф. Огнян Герджиков, Любен Дилов – син и Георги Господинов

Всеки един от нас помни ярки истории от студентския си живот. Tрима доста разнообразни мъже описаха за студентските си години пред bTV – проф. Огнян Герджиков, Любен Дилов – наследник и Георги Господинов .

„ През 1966 година, когато за първи път влязох в университета, застанах на основния вход и имах възприятието, че цяла София мен гледа. Чувствах се доста благополучен – тогава започнах в университета и до тази година са към този момент доста години, от които 42 преподавателска дейност”, сподели някогашният ръководител на Народното събрание проф. Огнян Герджиков .

Той описа и преживелица отпреди 40 години, когато е бил напълно млад помощник.

„ Трябваше да посрещаме немски професор по линия на научното съдействие. Като се каже немски професор, се схваща Германска демократична република, то друго не можеше да бъде по това време. И с един различен сътрудник ще го посрещаме на аерогарата. Не носехме табелка с името, а той носеше не изключително влиятелното име Гьоринг. Решихме, че ще го познаем по физиономията кой би могъл да бъде професор. И сме застанали, аз виждам един се доближава против мен с „ канадска ливада”, към 50-годишен, крещя: „ Само тоя ще е”. Втурвам се към него и: „ Прощавайте, вие ли сте професор Гьобелс?”. Той се стресна и аз споделям: „ Найн, найн, професор Гьоринг!”. И той внезапно взема решение, че тук някакви провокации и доста скоропостижно се изсули от мен, тъй като реши, че съм провокатор”, спомня си проф. Герджиков.

„ Аз съм приключил по времето на комунизма. И тогава Факултетът по публицистика и всеобща връзка беше може би най-идеологическото място”, описа Любен Дилов – наследник .

Снимка: btvnovinite.bg

Ето и една от случките през студентските му години: „ Имаше един доста занимателен юноша, който беше мароканец, само че с италиански паспорт и беше изпратен от италианската компартия. Имаше две дами въпреки и на невръстна възраст – една в Мароко и една в Италия. Беше доста горделив собственик на две дами, занимателен човек с доста неприятен български и ние доста му се подигравахме и го наричахме Корнуто, което на италиански значи рогоносец. И му обяснявахме напълно просто аритметично предписание, че откакто има две дами, вероятността да е рогоносец е два пъти по-голяма по отношение на този, който има една или няма никаква. И той на нас ни позволяваше тези смехории, само че като цяло не му беше прелестно. В същото време хората не знаеха какво значи тази дума.

И в двора се развива следната сценка: Проф. Минка Златева въобще не знае, че Корнуто не му е семейството, а афектиран прякор. Той няма подписи, не може да завери, надлежно прекъсва, изобщо драма. Събрал се е целият факултет един пролетен ден, слънце пече и се появява Минка Златева, носи му студентската брошура и крещи със всичка мощ: Корнуто! Целият двор припада, той отива злобен към нея. „ Корнуто, аз ти дадох автограф, обаче желая пред всички да обещаеш, че втория учебен срок ще идваш редовно”. На което той с доста негоден български я поглежда злобно и споделя: „ Мен ме изпраща италианската компартия, политика на взаимни отстъпки Не – или даваш книжката, или не ми я даваш! Нищо няма да обещавам”.

Писателят Георги Господинов е бил студент „ Българска филология” от 1988 година Година по-късно, след 1989 година, той и състудентите му прекарват половината време на площадите, останалата половина – в университета.

Снимка: btvnovinite.bg

„ Моята история е обвързвана с това по какъв начин с мои сътрудници от курса сме на площадите през декември 1989 година Минал е месец след 10 ноември и ние си приказваме по какъв начин най-малко още месец-два и нещата би трябвало да се оправят и ние се връщаме да си учим. Тогава един от сътрудниците сподели: „ Момчета, да не ви отчайвам, само че несъмнено ще би трябвало да минат най-малко година-две, до момента в който се оправят нещата”. И ние единствено дето не го набихме: „ Как година-две! Ние сме на 20 година, след година-две ще завършим”. Сега, 30 години по-късно, като описвам тази история, си давам сметка какъв брой наивни сме били и какво друго чувство за време е имал човек през 1989 година Но университетът постоянно беше като чувство, че имаш дом зад тила си”, посочи писателят.
Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР