Егати държавата, дето я командват миризливи бакшиши и триперливи сервитьорки
Всеки ден панславянската кремълска пропагандна машина ни убеждава за демократичния смут и цивилизационен апокалипсис, които носят кресливите малцинства на транссексуалните, чернокожите, арабите и войнстващите феминистки. Страхуваме се от педерасти и лесбийки, бежанци и дюнерджии, а не виждаме, че от дълго време страната ни е завладяна от най-долнопробните обществени пластове и продажните им водачи – вмирисаните таксиджии и проскубаните сервитьорки на Ричи Алибегов.
Що за жалка сбирщина сме, щом разрешаваме най-нискообразованите и нравствено скопени обществени групи да ни диктуват дневния ред? Кой е на първа линия, когато публичното напрежение доближи точката на шупване? Беззъбите наркомани от футболните агитки, мухлясалите от висене на стоянката бакшиши, келнерките, боклукчиите и хигиенистките. Те са същинските водачи на народа ни. Стефан Янев умерено може да си прекръсти недоносчето от „ Български напредък “ на „ Български брояч с помпа “.
Така стана и оня ден, когато стотици тиквеници с жълти коли се изсипаха на „ Орлов мост “ измежду нощ и набримчиха клаксоните, тъй като един 150-килограмов техен приятел тръгнал да бие някакъв юноша, само че задръстените му от майонеза и колбас артерии не издържали и се тръшнал от инфаркт. Чак не заслужават да напомням ужасяващия призрачен сън от 2001-а година, когато изчезна дребният Пепи Терзийски. Тогава постоянно солидарните бакшиши завчас се изсипаха на жълтите павета да упорстват за оставката на премиера Иван Костов. А нещастното дете се оказа удушено от личната си откачена майка.
За невижданото скупчване на 1500 таксита след убийството на водача Емил Емилов през зимата на 2007-а година няма и да подсещам. По това време министър на вътрешните работи беше Румен Петков, а както знаем от Бойко Борисов, когато дъртите комунисти са на власт, може да се случи всичко. Пак добре, в случай че се разминем без наводняване, земетресение или не изригне Кожух планина.
Все тая, обстоятелствата са ясни – когато демонстрацията на гражданско общество идва откъм бакшишите или келнерките на Алибегов, резултатът е явен - безусловно несъответстващи претенции, истеризиране на обстановката, непотребен звук и нулеви резултати. Само че политическата класа комфортно си отглежда и нежно гали малограмотните и нападателни класи, с цел да може да ги употребява за личните си цели при всеки комфортен случай.
Бас пипвам, че нито един от чичаците на „ Орлов мост “ не може да формулира членоразделно за какво е паркирал колата си там, какво желае и кой тъкмо би трябвало да му го даде. Макар другояче да знае всичко за кемтрейлс, графеновия оксид във имунизациите и кой-кого опъва в коридорите на Народното събрание и в клозетана „ Плаза “.
Все отново не трябва да се обобщава генерално за цялата прослойка на таксиджиите - и на мен ми се е случвало водач да ме попита дали да си загаси цигарата и по кой маршрут искам да минем. Около 3 пъти за последните 30 години, но не е малко, въпреки всичко. Чудя се по кое време ние, публицистите, ще блокираме жълтите павета, щом някой копейкинов олигофрен реши да ни се зъби. Едва ли ще се случи въобще.
Що за жалка сбирщина сме, щом разрешаваме най-нискообразованите и нравствено скопени обществени групи да ни диктуват дневния ред? Кой е на първа линия, когато публичното напрежение доближи точката на шупване? Беззъбите наркомани от футболните агитки, мухлясалите от висене на стоянката бакшиши, келнерките, боклукчиите и хигиенистките. Те са същинските водачи на народа ни. Стефан Янев умерено може да си прекръсти недоносчето от „ Български напредък “ на „ Български брояч с помпа “.
Така стана и оня ден, когато стотици тиквеници с жълти коли се изсипаха на „ Орлов мост “ измежду нощ и набримчиха клаксоните, тъй като един 150-килограмов техен приятел тръгнал да бие някакъв юноша, само че задръстените му от майонеза и колбас артерии не издържали и се тръшнал от инфаркт. Чак не заслужават да напомням ужасяващия призрачен сън от 2001-а година, когато изчезна дребният Пепи Терзийски. Тогава постоянно солидарните бакшиши завчас се изсипаха на жълтите павета да упорстват за оставката на премиера Иван Костов. А нещастното дете се оказа удушено от личната си откачена майка.
За невижданото скупчване на 1500 таксита след убийството на водача Емил Емилов през зимата на 2007-а година няма и да подсещам. По това време министър на вътрешните работи беше Румен Петков, а както знаем от Бойко Борисов, когато дъртите комунисти са на власт, може да се случи всичко. Пак добре, в случай че се разминем без наводняване, земетресение или не изригне Кожух планина.
Все тая, обстоятелствата са ясни – когато демонстрацията на гражданско общество идва откъм бакшишите или келнерките на Алибегов, резултатът е явен - безусловно несъответстващи претенции, истеризиране на обстановката, непотребен звук и нулеви резултати. Само че политическата класа комфортно си отглежда и нежно гали малограмотните и нападателни класи, с цел да може да ги употребява за личните си цели при всеки комфортен случай.
Бас пипвам, че нито един от чичаците на „ Орлов мост “ не може да формулира членоразделно за какво е паркирал колата си там, какво желае и кой тъкмо би трябвало да му го даде. Макар другояче да знае всичко за кемтрейлс, графеновия оксид във имунизациите и кой-кого опъва в коридорите на Народното събрание и в клозетана „ Плаза “.
Все отново не трябва да се обобщава генерално за цялата прослойка на таксиджиите - и на мен ми се е случвало водач да ме попита дали да си загаси цигарата и по кой маршрут искам да минем. Около 3 пъти за последните 30 години, но не е малко, въпреки всичко. Чудя се по кое време ние, публицистите, ще блокираме жълтите павета, щом някой копейкинов олигофрен реши да ни се зъби. Едва ли ще се случи въобще.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ