Колективен имунитет ще бъде постигнат, но не без ваксини
„ Всеки човек мисли по друг метод и се колебая, че кардинално българите подценяват заплахата от възможна нова вълна на Ковид болестта. Българите четат доста, четат разнообразни неща и не всеки път информацията в медийното и интернет пространството, отразяват действителната реалност. Често се натъкваме и на измислици “. Това акцентира проф. Маргарита Апостолова - началник на Лаборатория по медико-биологични проучвания към Института по молекулярна биология към Българска академия на науките.
По думите ѝ от ден на ден се доближаваме към груповия имунитет, тъй като подхващаме съответните дейности за ваксиниране.
„ Важно е обаче да се подчертае, че даже имунизацията, в случай че тя не образува антитела против съответния ковид или не провокира клетъчен имунитет, не би довела до предотвратяване на организма от заразяване с нов вирус “.
Почти година и половина след началото на Ковид пандемията сме научили повече за генома на вируса, тъй като целият Свят работи по разнообразни методики и към този момент се знае в пъти повече от началото на пандемията.
Проф. Апостолова бе безапелационна, че другите талази, провокирани от разновидностите на вируса, протичат в България по друг метод. Дори и предстоящата четвърта вълна не идва тук със силата, с която тя се следи в Индия, Нидерландия или Англия.
„ Това не се дължи единствено на броя на имунизираните в България, защото процентът тук е още невисок спрямо останалите страни, само че ние имаме и нещо друго – дали имунизацията БЦЖ или българският геном, само че обстановката тук е друга “.
Щамовете, които се следят преди всичко сега у нас, са разновидности на английския. Независимо, че делта вид на вируса в България е бил засечен в градския превоз още през април, броят на инфектираните до момента за три месеца е доста по-малък, в сравнение с в Нидерландия, където броят на инфектираните се е нараснал внезапно единствено за една седмица, акцентира проф. Апостолова.
„ За да се знае дали човек има антитела, би трябвало да си направи съответния тест за антитела 20 дни след имунизация. Има случаи, когато имунизирани, изключително по-възрастни хора, не образуват или образуват малко антитела. Това обаче нищо не значи, тъй като те могат да имат клетъчен имунитет, само че цената му в България е много скъпа “.
Във всички случаи ще стигнем до реализиране на клетъчен имунитет при брой на имунизираните сред 50 и 70%. Не би трябвало обаче никога да се отхвърляме от имунизациите, бе безапелационна проф. Апостолова.
По думите ѝ от ден на ден се доближаваме към груповия имунитет, тъй като подхващаме съответните дейности за ваксиниране.
„ Важно е обаче да се подчертае, че даже имунизацията, в случай че тя не образува антитела против съответния ковид или не провокира клетъчен имунитет, не би довела до предотвратяване на организма от заразяване с нов вирус “.
Почти година и половина след началото на Ковид пандемията сме научили повече за генома на вируса, тъй като целият Свят работи по разнообразни методики и към този момент се знае в пъти повече от началото на пандемията.
Проф. Апостолова бе безапелационна, че другите талази, провокирани от разновидностите на вируса, протичат в България по друг метод. Дори и предстоящата четвърта вълна не идва тук със силата, с която тя се следи в Индия, Нидерландия или Англия.
„ Това не се дължи единствено на броя на имунизираните в България, защото процентът тук е още невисок спрямо останалите страни, само че ние имаме и нещо друго – дали имунизацията БЦЖ или българският геном, само че обстановката тук е друга “.
Щамовете, които се следят преди всичко сега у нас, са разновидности на английския. Независимо, че делта вид на вируса в България е бил засечен в градския превоз още през април, броят на инфектираните до момента за три месеца е доста по-малък, в сравнение с в Нидерландия, където броят на инфектираните се е нараснал внезапно единствено за една седмица, акцентира проф. Апостолова.
„ За да се знае дали човек има антитела, би трябвало да си направи съответния тест за антитела 20 дни след имунизация. Има случаи, когато имунизирани, изключително по-възрастни хора, не образуват или образуват малко антитела. Това обаче нищо не значи, тъй като те могат да имат клетъчен имунитет, само че цената му в България е много скъпа “.
Във всички случаи ще стигнем до реализиране на клетъчен имунитет при брой на имунизираните сред 50 и 70%. Не би трябвало обаче никога да се отхвърляме от имунизациите, бе безапелационна проф. Апостолова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ