Имаме ли съседи в зоната на Златокоска
Всеки човек, живял в миналото, най-малко един път е вдигал очи към небето и се е питал сами ли сме в космоса. " Има две благоприятни условия: или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднообразно страховити ", споделя писателят Артър Кларк.
Търсенето на живот отвън Земята сплотява търсенията на всички науки от астрофизиката до биологията и от химията до геологията. Има обаче известна разлика сред извънземния живот, който си показва необятната аудитория, чието въображение е образувано от научната фантастика и холивудското кино, и търсенията на учените.
Последните научни хипотези са тематика на събитието на " Рацио " " Търсене на живот във Вселената ", а негови лектори са астрофизикът Янина Методиева и молекулярният биолог Мирослав Иванов.
" За момента учените търсят условия за обитаемост. Трябва атмосфера и то задоволително дебела, с цел да има течна вода, твърдата повърхнина е за предпочитане, така нар. " плитки локви " също са плюс ", споделя Янина Методиева.
Зоната на обитаемост, която учените търсят, се назовава още зона на Златокоска поради едноименната героиня от приказката с трите мечки, която първо пробва прекомерно горещо ядене, след това прекомерно изстинало и най-после се стопира на оптималния вид (изяждайки обяда на майката мечка). По същия метод, в случай че планетата се намира покрай звездата си, е прекомерно гореща и на нея няма постоянна зона, а в случай че е прекомерно надалеч – температурите са прекомерно ниски.
Чуйте диалога с Янина Методиева, с цел да разберете къде в нашата слънчева система се спотайват евентуалните обитаеми обекти, какво форсира търсенето им и какво имаме поради с фразата " чудото на живота. "
" Търсене на живот във вселената " е част от поредицата празненства на покрива на " Музейко ", проведени от " Рацио ". То ще се организира на 9 август от 19 часа с лектори Янина Методиева и Мирослав Иванов.
Янина Методиева приключва магистърска степен по Астрономия и астрофизика във Физическия факултет на СУ през 2013 година През 2018 година пази докторантура в Queen’s University, Белфаст и Обсерваторията в Арма, Северна Ирландия. Научните ѝ ползи са в региона на проучванията на хладни звезди и техните планетни системи в разнообразни елементи на електромагнитния набор, най-вече в радио и ултравиолетови талази. В момента работи и преподава в Института по астрофизика към Виенския университет и от години интензивно се занимава с популяризация на науката.
Мирослав Иванов приключва молекулярна биология и биохимия в Софийски Университет. Защитава докторантура в Института по молекулярна патология във Виена, Австрия. Прави постдокторантура в Институт " Франсис Крик ", Лондон, а сега работи по втора – в " АстраЗенека ", Кеймбридж, Англия. Работи в региона на повреди в ДНК, геномна непоклатимост и невроонкология.
Снимки: Rawpixel, " Рацио "
По обявата работи: Росица Михова
Търсенето на живот отвън Земята сплотява търсенията на всички науки от астрофизиката до биологията и от химията до геологията. Има обаче известна разлика сред извънземния живот, който си показва необятната аудитория, чието въображение е образувано от научната фантастика и холивудското кино, и търсенията на учените.
Последните научни хипотези са тематика на събитието на " Рацио " " Търсене на живот във Вселената ", а негови лектори са астрофизикът Янина Методиева и молекулярният биолог Мирослав Иванов.
" За момента учените търсят условия за обитаемост. Трябва атмосфера и то задоволително дебела, с цел да има течна вода, твърдата повърхнина е за предпочитане, така нар. " плитки локви " също са плюс ", споделя Янина Методиева.
Зоната на обитаемост, която учените търсят, се назовава още зона на Златокоска поради едноименната героиня от приказката с трите мечки, която първо пробва прекомерно горещо ядене, след това прекомерно изстинало и най-после се стопира на оптималния вид (изяждайки обяда на майката мечка). По същия метод, в случай че планетата се намира покрай звездата си, е прекомерно гореща и на нея няма постоянна зона, а в случай че е прекомерно надалеч – температурите са прекомерно ниски.
Чуйте диалога с Янина Методиева, с цел да разберете къде в нашата слънчева система се спотайват евентуалните обитаеми обекти, какво форсира търсенето им и какво имаме поради с фразата " чудото на живота. "
" Търсене на живот във вселената " е част от поредицата празненства на покрива на " Музейко ", проведени от " Рацио ". То ще се организира на 9 август от 19 часа с лектори Янина Методиева и Мирослав Иванов.
Янина Методиева приключва магистърска степен по Астрономия и астрофизика във Физическия факултет на СУ през 2013 година През 2018 година пази докторантура в Queen’s University, Белфаст и Обсерваторията в Арма, Северна Ирландия. Научните ѝ ползи са в региона на проучванията на хладни звезди и техните планетни системи в разнообразни елементи на електромагнитния набор, най-вече в радио и ултравиолетови талази. В момента работи и преподава в Института по астрофизика към Виенския университет и от години интензивно се занимава с популяризация на науката.
Мирослав Иванов приключва молекулярна биология и биохимия в Софийски Университет. Защитава докторантура в Института по молекулярна патология във Виена, Австрия. Прави постдокторантура в Институт " Франсис Крик ", Лондон, а сега работи по втора – в " АстраЗенека ", Кеймбридж, Англия. Работи в региона на повреди в ДНК, геномна непоклатимост и невроонкология.
Снимки: Rawpixel, " Рацио "
По обявата работи: Росица Михова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ