Всеки човек ежедневно става обект на натрапчиви мисли. Това са

Всеки човек всекидневно става обект на натрапчиви мисли. Това са хрумвания или облици, които пораждат непринудено в съзнанието. Често тези мисли са просто досадни или незабележими. В други случаи, натрапчивите мисли са свързани с по-дълбок проблем, като да вземем за пример меланхолия и тогава към този момент се трансформират в нещо в действителност съществено.

Как ще се справите с тях зависи от тежестта на положението, в което се намирате. Да изберете най-хубавия метод за деяние, би наложило и доза опит, тъй като към момента не съществува универсално решение за сходен проблем.

Потискане

Потискането на натрапчивите мисли наподобява най-лесният способ за справяне с тях. Точно по този метод реагират множеството от нас по отношение на по-леките натрапчиви мисли денем. Например, в случай че имате предпочитание да ударите индивида против вас, най-добре би било да се опитате да потушите сходна страст.
Потискането би могло да проработи в обстановка, в която натрапчивата мисъл е обвързвана със мощна страст. Успокояването на тези усеща е изцяло задоволително за прогонване на съпътстващите го мисли. Коренът на казуса е прочувственият отговор в дадена обстановка, а не само самата мисъл. Например, потискането на мисли, които се появяват когато се разгневите може да проработи мигновено, само че това което в действителност би трябвало да извършите е да се научите да контролирате прочувствените си прояви за в бъдеще.

Потискането на натрапчивите мисли работи в доста редки случаи. Ако дълго време потискате мислите и страстите си, това може да бъде много нездравословно за вас. В обстановки, в които натрапчивите мисли се асоциират с меланхолия, тревога или обсесивно-компулсивно разстройство, пробвайки се да ги избегнем, в действителност караме тези облици или хрумвания още по-агресивно да се връщат към нас. Това се назовава „ резултатът на отскока “. Мисли, които несполучливо са били потиснати се трансформират в доста по-агресивни и устойчиви. По този метод индивидът влиза в циничен кръг от угнетяване и приемане назад, което прави целия развой уморителен и мъчителен.

Репресиране

Репресирането се случва, когато човек има естествена податливост да потиска нежеланите мисли. Тенденцията е това да се случва без той действително да го осъзнава. Често пъти, хората даже не са наясно, че са съществували облици, мисли или мемоари, които са били репресирани от тях.
Това, в действителност е защитният механизъм на съзнанието против идиеи или мемоари, които са прекомерно мъчителни за него, с цел да е допустимо човек да работи върху тях. Мозъкът избутва тези мисли до подсъзнанието и по този метод не е належащо хората да се оправят с тях. За страдание има опция репресираният материал да се появи още веднъж на повърхността, когато човек минимум чака.

Когато всичко това се случва в подсъзнанието, ние няма по какъв начин да го направляваме. Нещата стават забележими по реакцията на човек в определни обстановки, провокирани от някакво неспокойствие.
Повтарящите се натрапчиви мисли могат да бъдат последица от травматичен опит в предишното. Основните правила в психоанализата се базират на концепцията за репресирани мемоари, а методите които могат да извадят нескрито тези спомени  биха могли да оказват помощ на човек да се оправи с тях.

Натрапчивите мисли могат да бъдат репресирани, изключително в случай че са свързани със мощна страст, като виновност, позор или боязън. Репресирани един път те се връщат под друга форма към човешкото схващане и не престават да въздействат върху всекидневието, даже и неумишлено присъствайки в мозъка.

Най-добрият метод за справяне с репресираните мемоари и мисли е посредством шерване. В психоанализата това е известно като „ споделено лечение “. Пациентите са окуражавани да приказват за проблемите си и да работят върху мъчителните мемоари и мисли.

Понякога може да наподобява, че хората с репресирани мисли лъжат за това какво ги тревожи. В някои случаи това може и да е правилно. Ако мислите са били репресирани прекомерно дълго, те могат да бъдат забравени и в никакъв случай да не се разбере какво в действителност се е случило в самото начало на казуса. В подобен случай е нужна помощ на експерт.

Приемане

Най-добрият вид за справяне с натрапчивите мисли в дълготраен проект е да ги приемем. Това е може би най-трудното от трите варианти, тъй като включва огромно количество работа, която е постоянно мъчителна и в прорез с естествените инстинкти за самозапазване.

Хората, борещи се с натрапчиви мисли постоянно се усещат самотни. Но те би трябвало добре да схванат, че не са сами, а дори в противен случай. Много хора по целия свят се борят със същото нещо. Приемането на обстоятелството, че обстановката не е неповторима и единствена ще помогне за по-лесно справяне с казуса.
Много хора считат, че в случай че одобряват мислите си и ги оставят да се разхождат свободно из главата им, те ще окажат съществено въздействие върху тях. Тези мемоари, хрумвания и облици нормално се асоциират с усеща, които множеството от нас избират да пренебрегват, само че пренебрегването им е единствено краткотрайно решение на казуса.

Как да се оправим с натрапчивите мисли?

Когато усетим, че сходни мисли нахлуват в главата ни, трява да се опитаме да помислим за обстановка, която може да ги в профил и сходно на теоретичен опит да се опитаме да проучваме повтарящите се структури.

Когато натрапчивите мисли стартират да изкачат в съзнанието ви, започнете да си задавате въпроси, като оставите сюжета самичък да се разгърне в мозъка ви. Какво е общото сред всички тези мисли? Кои усеща се асоциират с тях? В какъв подтекст е евентуално да се появят?

Тези въпроси имат двойно предопределение. Отговорите могат да оказват помощ да намерите дълготрайни решения за справяне с натрапчивите мисли. Наблюдавайки полуобективно протичащото се, вие към този момент няма да смятате, че у вас има нещо неправилно.

Приемете обстоятелството, че появяването на натрапчивите мисли в съзнанието ви е отвън ваш надзор. Нека тези умствени сюжети излзат на открито. Те по никакъв метод не са показателни. Всеки човек има сходни мисли и това е обикновено, до момента в който не стартират да пречат на всекидневието.  Най-лошото нещо, което можете да извършите е да преувеличите сериозността на ситуацита. Вие сами можете да контролирате значимостта, която натрапчивите мисли имат за вас и вашето всекидневие.