Климатичните промени ще подгонят нови милиони бежанци
Всеки емигрант си има покъртителна история. Но още по-драматични от време на време са събитията в обетованата земя на спасението – случили се просто след придирчив чоп на ориста. Такива истории звучат по този начин:
4-годишно момиченце е хванато от майка си за ръчичка, бягат от гражданската война в Ирак. След ужасии по пътя най-сетне стигат до мирна страна. Следва не по-малък смут: детенцето се оказва с тежък сърдечен проблем. Вроденото заболяване е трябвало да бъде лекувано в ранен етап. Прогнозите не са оптимистични. Един ден детето е открито съвсем агонизиращо...
Или:
Млади сириец и сирийка се любуват на спокойствието в парка. Край тях тичат невръстните им синове. В един миг група мъже стартират безразборна пукотевица. Няма бъдеще за децата в тази страна. След хиляди километри край руини и разхвърляни човешки крака (буквално!), а и след мизерията на промеждутъчен лагер, фамилията стига в земята на спасението. Но на самия край бащата се разболява тежко, влиза в болница. Повече от месец дамата и децата живеят сами в изцяло непозната страна. Здравето на бащата е в риск. Страданието продължава....
И двете истории са на бежанци в България. За благополучие, краят им е различен. Дъщеричката е открита от обществен служащ, той звъни на Бърза помощ. След дейни лекарски грижи детенцето живее през днешния ден втори живот. В другата история още веднъж обществени служащи оказват помощ на бащата и фамилията. Сега живеят щастливо в сигурност.
Тези истории са забавни освен тъй като демонстрират неимоверни тествания при срещата с по този начин жадувания мир. Но и тъй като в тях има анонимни герои, без които изстрадалите хора нямаше да доближат щастието. Те са чиновници на дребното неправителствени организации у нас, работещи с бежанци. Интересното е, че те не просто оказват помощ в извънредно сложната акомодация на бягащите от войните. А и че напъните им, въпреки да са вън от публичния фокус, са активност, от която България занапред ще има потребност.
Заравяне на главата в пясъка не бива да има. Макар да не е топ дестинация, в България отсега нататък ще идват от ден на ден бежанци. И това не е въпрос на предпочитание или не. Просто е ясно, че за десетилетия напред Близкият изток ще остане раздорен. Глобализацията и технологиите (на връзка и придвижване), ще вършат още по-възможна миграцията.
А неналичието на мир ще бъде комбиниран с още един огромен проблем.
За него у нас към момента не се приказва доста. Но е реалност - климатичните промени. Те занапред ще прокуждат хора от родните им места. " Грийнпийс " предвижда неотдавна 200 милиона климатичните бежанци до 2040 година И Организация на обединените нации неведнъж предизвести за рисковете от световното стопляне. Не толкоз далечният от нас субсахарски район ще е една от засегнатите точки. Отделно от това би трябвало да се знае, че климатът няма да въздейства само директно посредством суши или повишаване на морското ниво. Измененията му ще създадат доста от ресурсите дефицитни, от там - още по-безмилостни споровете за тях. Климат и войни се затварят в кръг.
При тази нерадостна картина акомодацията на бежанци се трансформира във значима услуга на бъдещето. От през днешния ден би трябвало да се мисли за сполучливите модели на интеграция. Социалните служащи от историите при започване на текста, а и техните неправителствени организации, дават положителния образец.
„ Съветът на дамите бежанки в България “ (СЖББ) е съдружие, работещо на терен от 2002 година Историите за болното дете от Ирак и сирийското семейство са част от практиката точно на СЖББ. Само през предходната година организацията е помогнала на 1186 бежанци и лица, търсещи леговище. Сред тях - 488 деца и младежи. 170 са случаите на работа с уязвими фамилии. Жилища, работа, образование на български... – сдружението оказва помощ всестранно.
Една от тазгодишните акции е „ Отново на учебно заведение “. „ Много постоянно процесът на интеграция минава през децата.
След като бъдат записани в български учебни заведения и детски градини,
те поддържат връзка с българчета и по-лесно научават езика. Така те се трансформират в самобитен проводник на информация към цялото семейство и задвижват процеса “, изясняват от СЖББ.
Организацията освен оказва помощ в действително време, само че и непрестанно прави оценка нужна ли е следваща помощ. Понякога хората се връщат сами. Наскоро по този начин е станало с от дълго време интегрирано семейство, което в пандемията е потърсило подпомагане. Организацията не стопира да оказва помощ да момента, в който не се увери, че е изпълнена огромната цел - хора да станат независими, да живеят без потребност от спомагателна грижа.
Много дейна е и организацията „ Каритас “. Тя има две обществени предприятия, които са извънреден пример за акомодация.
Едното дружество е бистро " Каристо ". То работи от 2 години в столичния квартал " Лозенец ". На място и посредством кетъринг предлага домашна ливанска кухня, подготвя и българска храна по планове за уязвими групи (стари хора, инвалиди...). Майсторите готвачи са семейство ливанци. Пристигат у нас преди 7 години, учат български. После мъжът, от обект на помощ, се трансформира в човек, който оказва помощ – работи първо в отдела по интеграция на „ Каритас “, след това по различен план на сдружението. Сега с жена си подготвят вкусотии. Важно е, че заведението
подсигурява освен своята резистентност,
само че и оказва помощ на други планове. „ Бистрото е на огромна облага предходната година. Тя се реинвестира. Успяхме да оборудваме и професионална кухня в друга постройка на „ Каритас “ ", изяснява Гергана Колева, която работи в бистрото.
Другото обществено дружество е „ Каритарт “. В него дами бежанки създават и продават играчки, картички, кожени произведения (портмонета, калъфи, гривни, обеци, свещници, ключодържатели...).
Плюса керамика, мартеници, коледна декорация, празнични дарове...
Всеки артикул си има история – на майсторките Линда, Шила... Тъй като е част от огромното семейство на „ Каритас “, предприятието съумява да заплати на дамите след направата, а след това след продажбите да върне парите в организацията. „ Има дами, които повече се забавляват, или просто идват да поддържат връзка, да научават или усъвършенстват своя български език “, споделя Катерина Живило, шеф на „ Каритарт “ (самата тя е от Украйна). И споделя още за спецификите на общественото дружество: „ Някои от дамите идват със своите умения и при нас ги усъвършенстват. Тези, които не умеят да вършат нищо особено,
могат да се научат по време на работилниците.
Привличаме и доброволци, които им оказват помощ. За работилниците дамите схващат, когато се записват в Център за миграция и интеграция „ Света Анна “. Подаваме ръка на всяка от тях, стига да желае. Целим да покажем тези хора, да ги създадем забележими - че могат да творят и способстват с хубави неща “. По други планове организацията работи и с мъже.
Много деен в интеграцията на бежанците, несъмнено, е и Българският червен кръст (БЧК). На 2250 души е оказала поддръжка организацията от януари до момента. БЧК провежда курсове по български език, оказва помощ в намиране на работа, на жилище, за достъпа до здравни грижи. Провеждат се осведомителни седмици за културна ориентировка. И образованието е акцент, несъмнено. „ Нашите обществени посредници реализират връзката с учебните управляващи. Децата минават и курсове по български език “, изяснява Надежда Тодоровска, зам.-генерален шеф на БЧК. Важен миг е, че БЧК държи
да коментира освен правата, само че и отговорностите
на всички страни, наранени в интеграцията.
Както може да се чака, целият този развой по никакъв начин не е лек. Иван Черешаров от „ Каритас “ споделя някои от проблемите: „ Ако съответният човек не стартира работа в диаспората, достъпът до пазара на труда за него е много комплициран. Причините са доста, само че да вземем за пример огромна част от тези хора нямат идентификационен номер в Национална агенция за приходите “. Друг проблем:
„ Намирането на жилище е параграф 22.
Като получат бежански статут, до 14 дни би трябвало да изоставен бежанския център. Следващата стъпка е да си изкарат персонални документи. За да ги изкарат, би трябвало да имат адресна регистрация. А никой притежател не дава контракт за жилище без персонални документи “.
Неправителствените организации оказват помощ точно при такива проблеми – по принцип комплицирани, или дообъркани от разпоредбите. А възстановяване не може да има без взаимоотношение с страната. Посоките за нейната реакция са доста:
„ Има редица чисто процедурни въпроси, при които може да се помогне – да вземем за пример при обезпечаването на здравна грижа, узаконяване на дипломи, обезпечаване на средства за превод “, споделя Надежда Тодоровска. Гергана Колева разказва съответен проблем: " В пандемията главната ни активност бе да готвим за уязвими групи, в това число лекари на първа линия. Работихме с регион " Триадица ", три месеца хранихме 75 души. Търсиха се заведения за хранене за реализатори на плана. Би могло, когато има такива начинания и средства по бюджетите,
обществените предприятия да употребяват преимущество в състезанията.
Не бива да се не помни, че ние, функционирайки, отговаряме на всички условия за компания и юридическо лице “. Описвайки комплицирани процедури, оферти има и СЖББ: „ Необходима е смяна на метода за вписване на бежанци на външни адреси. Не е допустимо в допълнение вписване на нови лица, когато предходните са напуснали страната. Всичко това произтича от заложената идея, че с цел да се дерегистрира някой от обещано място, той би трябвало да уточни друго място в страната за регистрация. Ако обаче този човек замине в чужбина, какъвто постоянно е казусът, не е допустимо да бъде спазена процедурата - лицето на процедура остава записано на същия адрес. Абсолютно еднакъв е и въпросът със записването при педиатри и персонални лекари “. А Катерина Живило уголемява вероятността:
„ За тези групи липсва схващане, приемливост.
Информационна поддръжка от страна не би била непотребна. Искаме да не ги ненавиждат, а да ги одобряват “.
Така или другояче, акомодацията на бежанците би трябвало да е от ден на ден приоритет за страната, гражданския бранш и обществото като цяло. Добрите модели са предпоставка за интеграция на хора, които има с какво да допринесат за обществото. Световните процеси вършат всичко това не въпрос на избор, а нужда.
4-годишно момиченце е хванато от майка си за ръчичка, бягат от гражданската война в Ирак. След ужасии по пътя най-сетне стигат до мирна страна. Следва не по-малък смут: детенцето се оказва с тежък сърдечен проблем. Вроденото заболяване е трябвало да бъде лекувано в ранен етап. Прогнозите не са оптимистични. Един ден детето е открито съвсем агонизиращо...
Или:
Млади сириец и сирийка се любуват на спокойствието в парка. Край тях тичат невръстните им синове. В един миг група мъже стартират безразборна пукотевица. Няма бъдеще за децата в тази страна. След хиляди километри край руини и разхвърляни човешки крака (буквално!), а и след мизерията на промеждутъчен лагер, фамилията стига в земята на спасението. Но на самия край бащата се разболява тежко, влиза в болница. Повече от месец дамата и децата живеят сами в изцяло непозната страна. Здравето на бащата е в риск. Страданието продължава....
И двете истории са на бежанци в България. За благополучие, краят им е различен. Дъщеричката е открита от обществен служащ, той звъни на Бърза помощ. След дейни лекарски грижи детенцето живее през днешния ден втори живот. В другата история още веднъж обществени служащи оказват помощ на бащата и фамилията. Сега живеят щастливо в сигурност.
Тези истории са забавни освен тъй като демонстрират неимоверни тествания при срещата с по този начин жадувания мир. Но и тъй като в тях има анонимни герои, без които изстрадалите хора нямаше да доближат щастието. Те са чиновници на дребното неправителствени организации у нас, работещи с бежанци. Интересното е, че те не просто оказват помощ в извънредно сложната акомодация на бягащите от войните. А и че напъните им, въпреки да са вън от публичния фокус, са активност, от която България занапред ще има потребност.
Заравяне на главата в пясъка не бива да има. Макар да не е топ дестинация, в България отсега нататък ще идват от ден на ден бежанци. И това не е въпрос на предпочитание или не. Просто е ясно, че за десетилетия напред Близкият изток ще остане раздорен. Глобализацията и технологиите (на връзка и придвижване), ще вършат още по-възможна миграцията.
А неналичието на мир ще бъде комбиниран с още един огромен проблем.
За него у нас към момента не се приказва доста. Но е реалност - климатичните промени. Те занапред ще прокуждат хора от родните им места. " Грийнпийс " предвижда неотдавна 200 милиона климатичните бежанци до 2040 година И Организация на обединените нации неведнъж предизвести за рисковете от световното стопляне. Не толкоз далечният от нас субсахарски район ще е една от засегнатите точки. Отделно от това би трябвало да се знае, че климатът няма да въздейства само директно посредством суши или повишаване на морското ниво. Измененията му ще създадат доста от ресурсите дефицитни, от там - още по-безмилостни споровете за тях. Климат и войни се затварят в кръг.
При тази нерадостна картина акомодацията на бежанци се трансформира във значима услуга на бъдещето. От през днешния ден би трябвало да се мисли за сполучливите модели на интеграция. Социалните служащи от историите при започване на текста, а и техните неправителствени организации, дават положителния образец.
„ Съветът на дамите бежанки в България “ (СЖББ) е съдружие, работещо на терен от 2002 година Историите за болното дете от Ирак и сирийското семейство са част от практиката точно на СЖББ. Само през предходната година организацията е помогнала на 1186 бежанци и лица, търсещи леговище. Сред тях - 488 деца и младежи. 170 са случаите на работа с уязвими фамилии. Жилища, работа, образование на български... – сдружението оказва помощ всестранно.
Една от тазгодишните акции е „ Отново на учебно заведение “. „ Много постоянно процесът на интеграция минава през децата.
След като бъдат записани в български учебни заведения и детски градини,
те поддържат връзка с българчета и по-лесно научават езика. Така те се трансформират в самобитен проводник на информация към цялото семейство и задвижват процеса “, изясняват от СЖББ.
Организацията освен оказва помощ в действително време, само че и непрестанно прави оценка нужна ли е следваща помощ. Понякога хората се връщат сами. Наскоро по този начин е станало с от дълго време интегрирано семейство, което в пандемията е потърсило подпомагане. Организацията не стопира да оказва помощ да момента, в който не се увери, че е изпълнена огромната цел - хора да станат независими, да живеят без потребност от спомагателна грижа.
Много дейна е и организацията „ Каритас “. Тя има две обществени предприятия, които са извънреден пример за акомодация.
Едното дружество е бистро " Каристо ". То работи от 2 години в столичния квартал " Лозенец ". На място и посредством кетъринг предлага домашна ливанска кухня, подготвя и българска храна по планове за уязвими групи (стари хора, инвалиди...). Майсторите готвачи са семейство ливанци. Пристигат у нас преди 7 години, учат български. После мъжът, от обект на помощ, се трансформира в човек, който оказва помощ – работи първо в отдела по интеграция на „ Каритас “, след това по различен план на сдружението. Сега с жена си подготвят вкусотии. Важно е, че заведението
подсигурява освен своята резистентност,
само че и оказва помощ на други планове. „ Бистрото е на огромна облага предходната година. Тя се реинвестира. Успяхме да оборудваме и професионална кухня в друга постройка на „ Каритас “ ", изяснява Гергана Колева, която работи в бистрото.
Другото обществено дружество е „ Каритарт “. В него дами бежанки създават и продават играчки, картички, кожени произведения (портмонета, калъфи, гривни, обеци, свещници, ключодържатели...).
Плюса керамика, мартеници, коледна декорация, празнични дарове...
Всеки артикул си има история – на майсторките Линда, Шила... Тъй като е част от огромното семейство на „ Каритас “, предприятието съумява да заплати на дамите след направата, а след това след продажбите да върне парите в организацията. „ Има дами, които повече се забавляват, или просто идват да поддържат връзка, да научават или усъвършенстват своя български език “, споделя Катерина Живило, шеф на „ Каритарт “ (самата тя е от Украйна). И споделя още за спецификите на общественото дружество: „ Някои от дамите идват със своите умения и при нас ги усъвършенстват. Тези, които не умеят да вършат нищо особено,
могат да се научат по време на работилниците.
Привличаме и доброволци, които им оказват помощ. За работилниците дамите схващат, когато се записват в Център за миграция и интеграция „ Света Анна “. Подаваме ръка на всяка от тях, стига да желае. Целим да покажем тези хора, да ги създадем забележими - че могат да творят и способстват с хубави неща “. По други планове организацията работи и с мъже.
Много деен в интеграцията на бежанците, несъмнено, е и Българският червен кръст (БЧК). На 2250 души е оказала поддръжка организацията от януари до момента. БЧК провежда курсове по български език, оказва помощ в намиране на работа, на жилище, за достъпа до здравни грижи. Провеждат се осведомителни седмици за културна ориентировка. И образованието е акцент, несъмнено. „ Нашите обществени посредници реализират връзката с учебните управляващи. Децата минават и курсове по български език “, изяснява Надежда Тодоровска, зам.-генерален шеф на БЧК. Важен миг е, че БЧК държи
да коментира освен правата, само че и отговорностите
на всички страни, наранени в интеграцията.
Както може да се чака, целият този развой по никакъв начин не е лек. Иван Черешаров от „ Каритас “ споделя някои от проблемите: „ Ако съответният човек не стартира работа в диаспората, достъпът до пазара на труда за него е много комплициран. Причините са доста, само че да вземем за пример огромна част от тези хора нямат идентификационен номер в Национална агенция за приходите “. Друг проблем:
„ Намирането на жилище е параграф 22.
Като получат бежански статут, до 14 дни би трябвало да изоставен бежанския център. Следващата стъпка е да си изкарат персонални документи. За да ги изкарат, би трябвало да имат адресна регистрация. А никой притежател не дава контракт за жилище без персонални документи “.
Неправителствените организации оказват помощ точно при такива проблеми – по принцип комплицирани, или дообъркани от разпоредбите. А възстановяване не може да има без взаимоотношение с страната. Посоките за нейната реакция са доста:
„ Има редица чисто процедурни въпроси, при които може да се помогне – да вземем за пример при обезпечаването на здравна грижа, узаконяване на дипломи, обезпечаване на средства за превод “, споделя Надежда Тодоровска. Гергана Колева разказва съответен проблем: " В пандемията главната ни активност бе да готвим за уязвими групи, в това число лекари на първа линия. Работихме с регион " Триадица ", три месеца хранихме 75 души. Търсиха се заведения за хранене за реализатори на плана. Би могло, когато има такива начинания и средства по бюджетите,
обществените предприятия да употребяват преимущество в състезанията.
Не бива да се не помни, че ние, функционирайки, отговаряме на всички условия за компания и юридическо лице “. Описвайки комплицирани процедури, оферти има и СЖББ: „ Необходима е смяна на метода за вписване на бежанци на външни адреси. Не е допустимо в допълнение вписване на нови лица, когато предходните са напуснали страната. Всичко това произтича от заложената идея, че с цел да се дерегистрира някой от обещано място, той би трябвало да уточни друго място в страната за регистрация. Ако обаче този човек замине в чужбина, какъвто постоянно е казусът, не е допустимо да бъде спазена процедурата - лицето на процедура остава записано на същия адрес. Абсолютно еднакъв е и въпросът със записването при педиатри и персонални лекари “. А Катерина Живило уголемява вероятността:
„ За тези групи липсва схващане, приемливост.
Информационна поддръжка от страна не би била непотребна. Искаме да не ги ненавиждат, а да ги одобряват “.
Така или другояче, акомодацията на бежанците би трябвало да е от ден на ден приоритет за страната, гражданския бранш и обществото като цяло. Добрите модели са предпоставка за интеграция на хора, които има с какво да допринесат за обществото. Световните процеси вършат всичко това не въпрос на избор, а нужда.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ