Военнослужещ и… доктор по право?
Все по-упорито военното ни законодателство се прави на парче и много разпиляно. Едва ли не, майтапят се някои, военнослужещият би трябвало да е приключил и юридическа компетентност, с цел да си знае правата и отговорностите. Или да си наеме юрист, което надали е допустимо, предвид на ниското възнаграждение на неговия труд. Същото се отнася и за претендентите, които желаят да влязат в армията. Проблемът става още по-сериозен с оглед оповестените от министъра на защитата Красимир Каракачанов планове за осведомителна акция за набиране на военнослужещи. Да, осведомителна, тъй като на този стадий няма какво да се популяризира. Недостигът на персонален състав стигна 5700 души, като единствено на войнишкия е към 3000. Всеки претендент би трябвало да има елементарен достъп до това законодателство. За по-малко от 10 години, обаче, Законът за защитата и Въоръжените сили е претърпял 35 съществени промени и допълнения. Т.е. по 3-4 на година, което води след себе си промени в останалите документи. Още повече, че тъкмо този закон е измежду десетте с максимален сбор подзаконови нормативни актове. А единствено правилникът за използването му е ремонтиран 16 пъти.
Очакванията, че след извършения обзор на осъществяването на Програмата за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили до 2020 година и Плана за развиване на Въоръжените сили до 2020 година, ще има сложни промени във военното законодателство към този момент не се оправдават. За сметка на това министерството на защитата предлага 36-ата корекция в Закона за защитата и Въоръжените сили, която може и да е родена от избрана нужда, само че няма по какъв начин да не се подреди в мрежата от предшестващите я 35 кръпки. В същото време военнослужещите чакат законът да им подсигурява по-адекватно и по-стабилно кариерно развиване, както и по-справедливо възнаграждение, съгласно отговорностите на службата, която носят. Например да поправя пределната възраст за военна работа и да вкара възнаграждение за звание и служба.
Все повече се постанова нуждата да се създаде и одобри един закон за военната работа, който да дава цялата информация, отнасяща се до военнослужещия. Един претендент за боец, да вземем за пример, би трябвало да чете Закона за държавния бюджет, с цел да научи сумата, на чиято основа ще се пресмята бъдещата му заплата. Изискванията за придобиване право на пенсия са в Кодекса за обществено обезпечаване. Или къде са седемте права на военнослужещия при риск или съществуване на терористичен акт? В различен закон – за противопоставяне на тероризма. След като се уволни, ще би трябвало да разгърне различен закон, с цел да си извършва отговорностите в запаса и запаса. Така страната му дава необятни благоприятни условия за независимо приемане на юридически познания, само че надали може да ги употребява в цялостна степен. И стигаме до фразата „ Параграф 22 “, станала идиоматична, която се употребява за обстановка без излаз.
Какъв е изходът? Най-общо казано, главен ремонт на военното законодателство. То би трябвало да отговори най-малко на три нужди. Първо, да не основава усещане, че защитата е ангажимент единствено на едно ведомство, т.е. на отрасловото министерство на защитата. В този смисъл са причините за делене на настоящия закон на две. Така той ще бъде в интерес на страната. Второ, да бъде в услуга на жителя – в униформа или не. Т.е. да дава отговори на всички въпроси, които се отнасят както при упражняването на военната специалност, по този начин и след уволнението. Трето, законодателят въпреки всичко би трябвало да се съобрази със актуалното развиване на обществото в демократичния свят и да преразгледа листата с ограничавания на гражданските права на военнослужещите.
Най-важното на този стадий е законът да се трансформира в един от гарантите за решение на огромния проблем с недокомплекта в армията. Той би трябвало да даде повече права на военнослужещите. Крайно време е да изведе много по-напред своята обществена функционалност, тъй като в края на краищата той взема решение професионалните и персоналните ориси на десетки хиляди военнослужещи и техните фамилии. И в случай че този развой не върви дружно с напъните за придобиване на нова техника, а би трябвало и да го изпреварва, резултатът от напъните за създаване на съвременна войска надали ще ни хареса. Законодателят не трябва да се опасява, че ще сложи хората с пагони на едно преференциално ходило в обществото. Последните десетина години демонстрираха, че този страх докара до днешната неспособност да се наваксва по най-бързия метод изгубеното.
Дошло е времето
В околните 4-5 години обратно един министър на защитата беше споделил, че ведомството няма потенциал за създаване на военно законодателство, което да бъде изцяло съответно на ползите, както на страната, по този начин и на хората с пагони. Едва ли това е правилно. Нашата юридическа общественост натрупа много опит в това отношение, в случай че щете даже и на основата на не до такава степен сполучливи решения. В някои случаи даже затваряше очи при избран политически напън, разбирайки, че резултатът няма да е в интерес на армията. Времето, обаче е пристигнало. Както Народното събрание актуализира Стратегията за национала сигурност, по този начин е задължен да направи същото и с военното законодателство. При положително предпочитание потенциал и консенсус може да се откри, в това число и в Комисията по защита. А това е една от гаранциите за триумф.
Очакванията, че след извършения обзор на осъществяването на Програмата за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили до 2020 година и Плана за развиване на Въоръжените сили до 2020 година, ще има сложни промени във военното законодателство към този момент не се оправдават. За сметка на това министерството на защитата предлага 36-ата корекция в Закона за защитата и Въоръжените сили, която може и да е родена от избрана нужда, само че няма по какъв начин да не се подреди в мрежата от предшестващите я 35 кръпки. В същото време военнослужещите чакат законът да им подсигурява по-адекватно и по-стабилно кариерно развиване, както и по-справедливо възнаграждение, съгласно отговорностите на службата, която носят. Например да поправя пределната възраст за военна работа и да вкара възнаграждение за звание и служба.
Все повече се постанова нуждата да се създаде и одобри един закон за военната работа, който да дава цялата информация, отнасяща се до военнослужещия. Един претендент за боец, да вземем за пример, би трябвало да чете Закона за държавния бюджет, с цел да научи сумата, на чиято основа ще се пресмята бъдещата му заплата. Изискванията за придобиване право на пенсия са в Кодекса за обществено обезпечаване. Или къде са седемте права на военнослужещия при риск или съществуване на терористичен акт? В различен закон – за противопоставяне на тероризма. След като се уволни, ще би трябвало да разгърне различен закон, с цел да си извършва отговорностите в запаса и запаса. Така страната му дава необятни благоприятни условия за независимо приемане на юридически познания, само че надали може да ги употребява в цялостна степен. И стигаме до фразата „ Параграф 22 “, станала идиоматична, която се употребява за обстановка без излаз.
Какъв е изходът? Най-общо казано, главен ремонт на военното законодателство. То би трябвало да отговори най-малко на три нужди. Първо, да не основава усещане, че защитата е ангажимент единствено на едно ведомство, т.е. на отрасловото министерство на защитата. В този смисъл са причините за делене на настоящия закон на две. Така той ще бъде в интерес на страната. Второ, да бъде в услуга на жителя – в униформа или не. Т.е. да дава отговори на всички въпроси, които се отнасят както при упражняването на военната специалност, по този начин и след уволнението. Трето, законодателят въпреки всичко би трябвало да се съобрази със актуалното развиване на обществото в демократичния свят и да преразгледа листата с ограничавания на гражданските права на военнослужещите.
Най-важното на този стадий е законът да се трансформира в един от гарантите за решение на огромния проблем с недокомплекта в армията. Той би трябвало да даде повече права на военнослужещите. Крайно време е да изведе много по-напред своята обществена функционалност, тъй като в края на краищата той взема решение професионалните и персоналните ориси на десетки хиляди военнослужещи и техните фамилии. И в случай че този развой не върви дружно с напъните за придобиване на нова техника, а би трябвало и да го изпреварва, резултатът от напъните за създаване на съвременна войска надали ще ни хареса. Законодателят не трябва да се опасява, че ще сложи хората с пагони на едно преференциално ходило в обществото. Последните десетина години демонстрираха, че този страх докара до днешната неспособност да се наваксва по най-бързия метод изгубеното.
Дошло е времето
В околните 4-5 години обратно един министър на защитата беше споделил, че ведомството няма потенциал за създаване на военно законодателство, което да бъде изцяло съответно на ползите, както на страната, по този начин и на хората с пагони. Едва ли това е правилно. Нашата юридическа общественост натрупа много опит в това отношение, в случай че щете даже и на основата на не до такава степен сполучливи решения. В някои случаи даже затваряше очи при избран политически напън, разбирайки, че резултатът няма да е в интерес на армията. Времето, обаче е пристигнало. Както Народното събрание актуализира Стратегията за национала сигурност, по този начин е задължен да направи същото и с военното законодателство. При положително предпочитание потенциал и консенсус може да се откри, в това число и в Комисията по защита. А това е една от гаранциите за триумф.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ