Все по-чести стават случаите, в които работодатели настояват работниците и

Все по-чести стават случаите, в които работодатели упорстват служащите и чиновниците им да се имунизират, да показват негативен ПСР тест, като има случаи тези разпоредби да са съпроводени със закани за уволняване и дисциплинарни санкции. Все повече служащи и чиновници са принуждавани да се имунизират, с цел да запазят работата си. Безспорно противоепидемичните ограничения, налагани безсистемно от страната, засягат гражданските ни права и провокират нуждата от пояснение и съблюдаване на закона, твърди в коментар до медията ни юрист Елена Гунчева.

" Няма обвързване за българските жители да бъдат имунизирани против Ковид-19. Всички издадени заповеди, както и законови разпореждания, плануват имунизирането да е непринудено. Следователно няма по какъв начин съществуването на ваксина против този вирус да бъде изискване за практикуване правото на труд, което е обезпечено от Конституцията на Република България.

Основните права и отговорности на страните по трудовото правно отношение се дефинират в трудовия контракт, както и в длъжностната характерност. Там са посочени и условията, които не могат да бъдат дискриминационни. Изрично в член 8 алинея 3 от Кодекса на труда се показва, че: «При реализиране на трудовите права и отговорности не се допуска пряка или непряка дискриминация, учредена на националност, генезис, пол, полова ориентировка, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други публични организации и придвижвания, фамилно и материално състояние, съществуване на душевен или физически увреждания, както и разлики в периода на контракта и продължителността на работното време.»  

В Закона за отбрана от дискриминация има раздел за отбрана от дискриминация. Подобни разпореждания на работодателя с условие на работа да се позволяват единствено имунизирани служащи и чиновници, са демонстрация на непозволено използване на нормативни правила и порочна процедура.

Трябва да подчертая също по този начин, че заповедите на министъра на опазването на здравето, с които се вкарват противоепидемични ограничения, са краткотрайни, практиката демонстрира, че имат кратковременно деяние, а ограниченията във връзка с избрани публични места се променят непрестанно. Същите не са заложени в закон и нямат непрекъснат темперамент, а единствено до времетраенето на оповестената противоепидемична конюнктура.

Макар и работодателят да е в правото си да показва условията за заемане на длъжността, то изменение в трудовото правно отношение може да стане единствено по взаимно единодушие сред страните по него, като се изключи случаите, когато едностранно се усилва трудовото заплащане.

Безспорно работодателят може да промени условията за заемане на длъжността, стига то да е обвързвано с потребностите на работата и да е належащо за по-ефективно и по-пълно реализиране на предмета на активност. В подобен случай следва работодателят да промени длъжностните характерности. Но сходно условие не би трябвало да е дискриминационно. Самите условия би трябвало да са такива, че без тях служащият или служителят да не може да извършва дейно трудовите си отговорности. Изискването за имунизиране или показване на негативен ПСР тест за Ковид-19 не дава отговор на тези условия. И без тях работата може да бъде осъществявана дейно, като обвързване на работодателя е да провежда работния развой по този начин, че да обезпечи здравословни и безвредни условия на труд. По същия метод няма по какъв начин да задължи служащия и служителя за своя сметка да вършат ПСР-тестове и да ги показват на работодателя в определена от него поредност и интервал - тъй като обезпечаването на здравословните и безвредни условия на труд според Кодекса на труда е за сметка на работодателя.

Недопускане до работното място, каквото се твърди, че ще се направи при неспазване на условието за показване на документ за имунизиране или негативен ПСР-тест, може да бъде осъществено законно единствено при съблюдаване на наредбите на Кодекса на труда.

Например при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура работата на предприятието или на част от него е прекратена със заповед на държавен орган.

Отстраняване от работа пък е възможно в следните случаи: " Работодателят или непосредственият началник може да в профил краткотрайно от работа служащ или чиновник, който се явява в състояние, което не му разрешава да извършва трудовите си отговорности, използва през работно време алкохол или друго мощно упойващо средство. “.

Разбира се, непредставянето на документ или ПСР-тест не са включени в тези хипотези и по този метод работодателят няма по какъв начин законно да не допусне или пък да в профил от работа съответния служащ или чиновник. В случай че направи това, недопускането или отстраняването ще бъдат противозаконни и работодателят ще понесе наказания, както и ще заплати на служащия или служителя обезщетение за времето, през което не е бил позволен или е бил отхвърлен от работа /чл. 213 алинея 2 и член 214 алинея 1 от Кодекса на труда/. В сходни случаи целесъобразно е неотложно известяван на Инспекция по труда за предприемане на съответните ограничения в кръга на пълномощията ѝ.

Както показах нагоре, сходно недопускане или премахване от работа ще бъде нелегално, надлежно няма и по какъв начин неявяването на работа заради непозволени дейности на работодателя да бъде причина за преустановяване на трудовото правно отношение заради нарушаване на трудовата дисциплинираност, а възможни заповеди за уволняване от такова естество ще бъдат незаконосъобразни.

В умозаключение ще посоча, че в Европейския съюз се водят съществени разногласия по отношение на дискриминирането по отношение на слагането на ваксини против Ковид-19, както и ограничение на правата на неимунизираните. Българското законодателство, както и настоящата правосъдна процедура не дават отговор на тези належащи въпроси, заради което е належащо да бъде извършен публичен спор с присъединяване на жителите, синдикатите, здравните управляващи, представители на работодателите и други организации, с цел да бъде открито най-хубавото законово решение за споразумяване на тези въпроси. И при използване на настоящите закони да помним, че висша полезност са гражданските права, измежду които е и правото на труд. Защитата от дискриминация би трябвало да се преценя във всеки един съответен случай и при използване на закона.

По настоящото законодателство няма законово обвързване за всички жители или някои от тях да бъдат имунизирани против Ковид-19. След като имунизирането има непринуден темперамент, то не може да бъде поставяно като условие и насила от страна на работодателите.

Общественият спор би трябвало да обхване всички аспекти на казуса, в това число и това, че към момента не са приключили клиничните тествания на имунизациите, които се оферират, няма достоверна информация за страничните резултати, смъртни случаи, лекарствени взаимоотношения. Немаловажно е и това, че съгласно данни на здравните управляващи не се знае какъв е интервалът на имунитет след имунизиране, какъв брой пъти се постанова да се слагат инжекциите и други основни неща, за които право на всеки жител е да бъде осведомен.

Затова приканвам всеки българин да знае и да пази гражданските си права - в това число правото си на труд, както и това, че никой не може да бъде подлаган на медицински опити, в случай че не даде непринудено документално единодушие за това ", разяснява още адв. Гунчева.