Фаталните 12 ... до момента
Все още сме при започване на април, само че в британския футбол актуалният сезон е толкоз турбулентен, че неговото начало към този момент ни се вижда отчайващо от дълго време. През актуалната акция бяха уволнени 12 мениджъра - връх. Никога досега в най-високото равнище на Острова не бяха се разделяли с толкоз доста треньори, а и няма гаранция, че до края няма да забележим още няколко глави да " хвръкнат ". Все отново за тимовете остават по 9-10 мача. Да, гледаме към теб, Дейвид Мойс. И хвърляме по едно око и към Юрген Клоп, колкото и необикновено да звучи това. Но звучеше необикновено и Челси да изгони безогледно при първите усложнения Томас Тухел, с който лондончани завоюваха Шампионската лига, само че явно място за скрупили няма. Особено на " Стамфорд Бридж ".
Просто времената във футбола са такива, че никой от притежателите и последователите не желае да демонстрира ненужно самообладание, а доверието към наставниците от дълго време не е същото. И не е изключително учудващо, че тъкмо сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер неотдавна станаха първите членове на залата на славата на Висшата лига. Вече никой не разполага с сходен картбланш и заем на доверие. Забравете за сантименталните футболни истории, в които даден управител е отпред на тим за интервал от 10 години. Дори Хосеп Гуардиола не може да бъде изцяло сигурен в поста си, в случай че не успее да завоюва Шампионската лига - огромната и досега непостигната цел на Манчестър Сити.
Предлагаме ви последователност на уволненията в сегашния сезон във Висшата лига. Сезон, в който четирима мениджъри се разделиха с работата още след първите 11 срещи.
30 август - Скот Паркър, Борнемут. Не получи средствата, за които помоли ръковдоството през лятото, и незабавно стана ясно, че мъчно ще помогне на " черешките " да се спасят. Лебедовата му ария пристигна при разгрома с 0:9 от Ливърпул. Паркър стана първият уволнен управител през сезона, а краткотрайният му заместител - Гари О`Нийл към момента се пробва да заведе Борнемут надалеч от дъното.
7 септември - Томас Тухел, Челси. Шокиращо за някои, за други - предизвестена разлъка. Сякаш новият притежател на лондончани - Тод Боели просто искаше да построи личната си империя, в която нямаше пост за германеца. Макар да оказа помощ на " сините " да стигнат до упоменатата нагоре Шампионска лига, както и Суперкупата на Европа, и купата от Световното клубно състезание, Тухел трябваше да освободи мястото си на пейката след провалянето от Динамо Загреб в Шампионската лига. По подигравка на ориста Челси към момента е в шампионата на богатите, само че към този момент не е шеф на наследника на германеца - Греъм Потър. Ще стигнем и до Потър.
2 октомври - Бруно Лаже, Уулвърхемптън. Тук към този момент тайните теории не са нужни. Обяснението е простичко - слаби резултати. Проблемът на " вълците " е, че не можеха да вкарват голове, неналичието на качествени крила и централен нападател във форма обрече португалеца на крах. В последна сметка Хулен Лопетеги пое Уулвс и все още обстановката наподобява постоянна.
20 октомври - Стивън Джерард, Астън Вила. Легендата на Ливърпул не съумя по никакъв метод да се приближи до божествения си статут и на " Вила Парк " в амплоато си на треньор. Ужасяващото начало на акцията за бирмингамци, които започнаха с една победа в девет мача, унизителното 0:3 от Фулъм и краткотрайното 17-о място в подреждането не оставиха изключително доста разновидности пред клуба с изключение на да се раздели с някогашния халф. Новият мощен човек отпред на Вила - Унай Емери - се оправя много по-сполучливо и към днешна дата отборът е в горната половина на класирането.
6 ноември - Ралф Хазенхютъл, Саутхемптън. Уволнение, което като че ли беше малко закъсняло. Австриецът прекара съвсем пет години на южния бряг, като нито един път не съумя да приключи по-високо от 11-и в таблицата в края на сезона. Шест провали в девет срещи пристигнаха допълнително на ръковдоството, а последният гвоздей в ковчега беше загубата вкъщи от Нюкасъл с 1:4. И през днешния ден Саутхемптън наподобява като най-сериозния претендент за изпадане. Кормилото пое Нейтън Джоунс. И за него - напълно по-късно.
23 януари - Франк Лампард, Евертън. Още един популярен халф, който няма изключително доста шанс като управител. Лампард изкара единствено 12 месеца отпред на " карамелите ", а 5 загуби в последните му 6 мача във Висшата лига бяха задоволително сериозен мотив за борда да го прокуди. Евертън изглеждаше като тим без сила и естетика сред играчите. В клуба дойде Шон Дайш, в чийто първи мач отборът надигра водача Арсенал с 1:0.
6 февруари - Джеси Марш, Лийдс. Две победи в 17 срещи не са изключително доста, да бъдем откровени. Спасението през предишния сезон бързо беше забравено от последователите, а загубата от Нотингам Форест с 0:1 нямаше по какъв начин да бъде преглътната.
12 февруари - Нейтън Джоунс, Саутхемтпън. " Светците " повеждат в тази неприятна ранглиста с второто си уволняване в границите на един и същи сезон. Само три месеца снд назначението си Джоунс трябваше да преглътне обстоятелството, че ще се раздели с отбора, откакто загуби седем от осемте си срещи във Висшата лига. Чашата преля след 1:2 вкъщи против Уулвърхемптън с човек повече за повече от едно полувреме игра.
17 март - Патрик Виера, Кристъл Палас. След Джерард и Лампард някак си беше редно и Виера да се включи в " забавата ". Лондончани влязоха в извънредно потискаща поредност от 12 мача без победа и за мениджъра нямаше път обратно. Отново по подигравка на ориста той беше сменен от Рой Ходжсън... който Виера размени на поста през юли 2021.
26 март - Антонио Конте, Тотнъм. Да, Тотнъм се нуждае от трофей, с цел да прекъсне сушата си от 15 години. И неуспехите се отразяват на всички мениджъри. И Конте стана следващата жертва. Но италианецът самичък даде мотив за дейностите на Даниел Леви с прословутата си конференция след ремито 3:3 против Саутхемптън. Конте атакува играчите си и самичък подписа присъдата си.
2 април - Брендън Роджърс, Лестър. Роджърс е един от дребното в този дългичък лист, който най-малко може да се похвали, че оставя някакво завещание след себе си в клуба, в който е работил. С него " лисиците " завоюваха първата в историята си Купа на Футболна Асоациция, прибавиха към сбирката си и Къмюнити Шийлд. Наставникът прекара 4 години на " Кинг Пауър Стейдиъм ", като постоянно завършваше в топ 10 на Висшата лига. Сега обаче Лестър се бори за оцеляването си и явно приносът на Роджърс е привършен.
2 април - Греъм Потър, Челси. Няма смешка, няма машинация. Нито е просрочен виц след 1 април. В един и същи ден двама мениджъри във Висшата лига бяха уволнени. Надяваме се кариерата на Потър да не тръгне стремително надолу. Остави сполучливия си план Брайтън, с цел да се причисли към Челси след отстраняването на Тухел, завоюва единствено 12 от 31 срещи с лондончани, което е най-ниският % на успеваемост за управител на " сините " през 21 век, май си подсигурява наказателна клауза от 25 милиона евро и си потегли от " Стамфорд Бридж ". Челси е на 11-о място на 12 точки зад топ 4 преди днешното дерби с Ливърпул.
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Просто времената във футбола са такива, че никой от притежателите и последователите не желае да демонстрира ненужно самообладание, а доверието към наставниците от дълго време не е същото. И не е изключително учудващо, че тъкмо сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер неотдавна станаха първите членове на залата на славата на Висшата лига. Вече никой не разполага с сходен картбланш и заем на доверие. Забравете за сантименталните футболни истории, в които даден управител е отпред на тим за интервал от 10 години. Дори Хосеп Гуардиола не може да бъде изцяло сигурен в поста си, в случай че не успее да завоюва Шампионската лига - огромната и досега непостигната цел на Манчестър Сити.
Предлагаме ви последователност на уволненията в сегашния сезон във Висшата лига. Сезон, в който четирима мениджъри се разделиха с работата още след първите 11 срещи.
30 август - Скот Паркър, Борнемут. Не получи средствата, за които помоли ръковдоството през лятото, и незабавно стана ясно, че мъчно ще помогне на " черешките " да се спасят. Лебедовата му ария пристигна при разгрома с 0:9 от Ливърпул. Паркър стана първият уволнен управител през сезона, а краткотрайният му заместител - Гари О`Нийл към момента се пробва да заведе Борнемут надалеч от дъното.
7 септември - Томас Тухел, Челси. Шокиращо за някои, за други - предизвестена разлъка. Сякаш новият притежател на лондончани - Тод Боели просто искаше да построи личната си империя, в която нямаше пост за германеца. Макар да оказа помощ на " сините " да стигнат до упоменатата нагоре Шампионска лига, както и Суперкупата на Европа, и купата от Световното клубно състезание, Тухел трябваше да освободи мястото си на пейката след провалянето от Динамо Загреб в Шампионската лига. По подигравка на ориста Челси към момента е в шампионата на богатите, само че към този момент не е шеф на наследника на германеца - Греъм Потър. Ще стигнем и до Потър.
2 октомври - Бруно Лаже, Уулвърхемптън. Тук към този момент тайните теории не са нужни. Обяснението е простичко - слаби резултати. Проблемът на " вълците " е, че не можеха да вкарват голове, неналичието на качествени крила и централен нападател във форма обрече португалеца на крах. В последна сметка Хулен Лопетеги пое Уулвс и все още обстановката наподобява постоянна.
20 октомври - Стивън Джерард, Астън Вила. Легендата на Ливърпул не съумя по никакъв метод да се приближи до божествения си статут и на " Вила Парк " в амплоато си на треньор. Ужасяващото начало на акцията за бирмингамци, които започнаха с една победа в девет мача, унизителното 0:3 от Фулъм и краткотрайното 17-о място в подреждането не оставиха изключително доста разновидности пред клуба с изключение на да се раздели с някогашния халф. Новият мощен човек отпред на Вила - Унай Емери - се оправя много по-сполучливо и към днешна дата отборът е в горната половина на класирането.
6 ноември - Ралф Хазенхютъл, Саутхемптън. Уволнение, което като че ли беше малко закъсняло. Австриецът прекара съвсем пет години на южния бряг, като нито един път не съумя да приключи по-високо от 11-и в таблицата в края на сезона. Шест провали в девет срещи пристигнаха допълнително на ръковдоството, а последният гвоздей в ковчега беше загубата вкъщи от Нюкасъл с 1:4. И през днешния ден Саутхемптън наподобява като най-сериозния претендент за изпадане. Кормилото пое Нейтън Джоунс. И за него - напълно по-късно.
23 януари - Франк Лампард, Евертън. Още един популярен халф, който няма изключително доста шанс като управител. Лампард изкара единствено 12 месеца отпред на " карамелите ", а 5 загуби в последните му 6 мача във Висшата лига бяха задоволително сериозен мотив за борда да го прокуди. Евертън изглеждаше като тим без сила и естетика сред играчите. В клуба дойде Шон Дайш, в чийто първи мач отборът надигра водача Арсенал с 1:0.
6 февруари - Джеси Марш, Лийдс. Две победи в 17 срещи не са изключително доста, да бъдем откровени. Спасението през предишния сезон бързо беше забравено от последователите, а загубата от Нотингам Форест с 0:1 нямаше по какъв начин да бъде преглътната.
12 февруари - Нейтън Джоунс, Саутхемтпън. " Светците " повеждат в тази неприятна ранглиста с второто си уволняване в границите на един и същи сезон. Само три месеца снд назначението си Джоунс трябваше да преглътне обстоятелството, че ще се раздели с отбора, откакто загуби седем от осемте си срещи във Висшата лига. Чашата преля след 1:2 вкъщи против Уулвърхемптън с човек повече за повече от едно полувреме игра.
17 март - Патрик Виера, Кристъл Палас. След Джерард и Лампард някак си беше редно и Виера да се включи в " забавата ". Лондончани влязоха в извънредно потискаща поредност от 12 мача без победа и за мениджъра нямаше път обратно. Отново по подигравка на ориста той беше сменен от Рой Ходжсън... който Виера размени на поста през юли 2021.
26 март - Антонио Конте, Тотнъм. Да, Тотнъм се нуждае от трофей, с цел да прекъсне сушата си от 15 години. И неуспехите се отразяват на всички мениджъри. И Конте стана следващата жертва. Но италианецът самичък даде мотив за дейностите на Даниел Леви с прословутата си конференция след ремито 3:3 против Саутхемптън. Конте атакува играчите си и самичък подписа присъдата си.
2 април - Брендън Роджърс, Лестър. Роджърс е един от дребното в този дългичък лист, който най-малко може да се похвали, че оставя някакво завещание след себе си в клуба, в който е работил. С него " лисиците " завоюваха първата в историята си Купа на Футболна Асоациция, прибавиха към сбирката си и Къмюнити Шийлд. Наставникът прекара 4 години на " Кинг Пауър Стейдиъм ", като постоянно завършваше в топ 10 на Висшата лига. Сега обаче Лестър се бори за оцеляването си и явно приносът на Роджърс е привършен.
2 април - Греъм Потър, Челси. Няма смешка, няма машинация. Нито е просрочен виц след 1 април. В един и същи ден двама мениджъри във Висшата лига бяха уволнени. Надяваме се кариерата на Потър да не тръгне стремително надолу. Остави сполучливия си план Брайтън, с цел да се причисли към Челси след отстраняването на Тухел, завоюва единствено 12 от 31 срещи с лондончани, което е най-ниският % на успеваемост за управител на " сините " през 21 век, май си подсигурява наказателна клауза от 25 милиона евро и си потегли от " Стамфорд Бридж ". Челси е на 11-о място на 12 точки зад топ 4 преди днешното дерби с Ливърпул.
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ