CineLibri: „Завръщане в Монтаук“ и любовта, каквато е
Всъщност някой знае ли какво е любовта? Онова, което даваме на хората, които обичаме? Или това, което ни дават хората, които ни обичат? Дали всички сме еднообразно пропускливи на любов, или в душите на някои тя се утаява и след това се ражда още веднъж в облици и думи, като изкуство – друга, непозната и за всички?… В този филм са забъркани цяла плеяда изключителни създатели в разнообразни области – преди всичко, режисьорът (в случая и сценарист) Фолкер Шльондорф, който персонално показа кино лентата си в София. Съсценарист е Колъм Тойбин, който помним от „ Бруклин “, и малко иронично, може би неслучайно, в случай че в „ “ героинята избираше сред двама мъже, тук героят избира сред две дами.
Филмът „ Завръщане в Монтаук “ е основан по претекстове от произведение на Макс Фриш, който Шльондорф цитира като ентусиазъм, не и като съавтор. И за Фриш, и за Шльондорф историята във кино лентата е персонална и персонално претърпяна. И не на последно място, актьорите, които Фолкер Шльондорф е избрал половин година преди началото на фотосите, като тримата са живели дружно, разговаряли са дълго, с цел да схванат изцяло това, за което във кино лентата не се приказва. Това са любимецът на Ларс декор Триер – , и „ единствената немска кинозвезда “ по думите на Шльондорф –.
Това е историята на писателя Макс. Макс е европеец на междинна възраст, умерено съумял в специалността си, с няколко съществени връзки зад тила си и влюбена в него жена, която комфортно живее в Ню Йорк – на един океан разстояние, тъй че любовта остава мощна, а с нея и загадката. Защото Макс е мистериозен мъж. Единствените същински страсти, които се четат по лицето му и в гласа му, са по време на четенията на новия му разказ – тъй като книгите са действителността, която той населява. Другата, нашата действителност, му е нужна единствено като ловно поле за прекарвания. Всъщност това описа и Шльондорф на представянето – че за създателя изкуството е допустимо единствено откакто възприятията са претърпени, за страстите постоянно се написа, откакто са останали зад тила ни. Самият той не знае коя от двете обича, коя от двете го обича, нито какво е любовта. В киното това взема решение фенът. Двете дами на писателя Макс във кино лентата – огромната му младежка обич, която животът му дава късмет да срещне още веднъж, и сегашната му зряла обич, гледат на него по напълно друг метод. За едната той е бил смисълът на живота и нейното избавление е да остарява сама и да работи, до момента в който запълни с това всички неналичия. Другата просто си основава собствен свят, в който постоянно има място за Макс – когато той реши. Самият той не знае коя от двете обича, коя от двете го обича, нито какво е любовта. В киното това взема решение фенът.
Това е доста персонален филм за мен. Стелан Скарсгард е определен за тази роля неслучайно – аз разбирам прелестно магията у един мъж, който не е прелъстителен с нищо друго, с изключение на със своя разум и безпределно познание, с тайната на света, която като че ли носи в себе си. Една жена не може да има подобен мъж, тя просто може да бъде до него.
Безупречно изработен филм, в който всяка сцена, тон и дума са на мястото си. Най-доброто дотук на CineLibri, един филм за любовта. И за тази към киното, естествено.
Филмът „ Завръщане в Монтаук “ е основан по претекстове от произведение на Макс Фриш, който Шльондорф цитира като ентусиазъм, не и като съавтор. И за Фриш, и за Шльондорф историята във кино лентата е персонална и персонално претърпяна. И не на последно място, актьорите, които Фолкер Шльондорф е избрал половин година преди началото на фотосите, като тримата са живели дружно, разговаряли са дълго, с цел да схванат изцяло това, за което във кино лентата не се приказва. Това са любимецът на Ларс декор Триер – , и „ единствената немска кинозвезда “ по думите на Шльондорф –.
Това е историята на писателя Макс. Макс е европеец на междинна възраст, умерено съумял в специалността си, с няколко съществени връзки зад тила си и влюбена в него жена, която комфортно живее в Ню Йорк – на един океан разстояние, тъй че любовта остава мощна, а с нея и загадката. Защото Макс е мистериозен мъж. Единствените същински страсти, които се четат по лицето му и в гласа му, са по време на четенията на новия му разказ – тъй като книгите са действителността, която той населява. Другата, нашата действителност, му е нужна единствено като ловно поле за прекарвания. Всъщност това описа и Шльондорф на представянето – че за създателя изкуството е допустимо единствено откакто възприятията са претърпени, за страстите постоянно се написа, откакто са останали зад тила ни. Самият той не знае коя от двете обича, коя от двете го обича, нито какво е любовта. В киното това взема решение фенът. Двете дами на писателя Макс във кино лентата – огромната му младежка обич, която животът му дава късмет да срещне още веднъж, и сегашната му зряла обич, гледат на него по напълно друг метод. За едната той е бил смисълът на живота и нейното избавление е да остарява сама и да работи, до момента в който запълни с това всички неналичия. Другата просто си основава собствен свят, в който постоянно има място за Макс – когато той реши. Самият той не знае коя от двете обича, коя от двете го обича, нито какво е любовта. В киното това взема решение фенът.
Това е доста персонален филм за мен. Стелан Скарсгард е определен за тази роля неслучайно – аз разбирам прелестно магията у един мъж, който не е прелъстителен с нищо друго, с изключение на със своя разум и безпределно познание, с тайната на света, която като че ли носи в себе си. Една жена не може да има подобен мъж, тя просто може да бъде до него.
Безупречно изработен филм, в който всяка сцена, тон и дума са на мястото си. Най-доброто дотук на CineLibri, един филм за любовта. И за тази към киното, естествено.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ