Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: „Белязани“ ли са картите за втория мандат на Радев
Времето за предизборни смешки, задявки и номера от селски вечеринки свършва. След броени дни (ако изборите не бъдат отсрочени поради пандемичната обстановка!) следва да участваме в политическа игра с доста високи залози, на които ще се взема решение бъдещето на всички ни. Мнозинството от българските жители счита, че картите са „ белязани “, само че в действителност изходът зависи от нашето лично решение. Но единствено в случай че решим да участваме и доколкото разбираме, че изходът зависи от личния ни избор.
Българските жители бяха съзнателно подведени. Важните избори са парламентарните, тъй като от техния излаз зависи и резултатът от президентските избори. Най-важният залог за резултатите от парламентарните избори е в това дали ще бъде образувано болшинство от политическите обединения, на които Румен Радев разчита за личното си преизбиране и което е готово да следва дневния ред на личните му упоритости. От резултатите от парламентарните избори ще зависи по какъв начин ще завърши президентският избор.
Колко бързо успяхме да пренебрегнем даже обикновените правила на предизборна акция, към които успяхме да се обединим през миналите години? Служебното държавно управление взе участие в предизборната акция и това не тормози никого. Администрацията на президента работи като избирателен щаб. През последните двадесет години никой не си спомня сходна цензура в медиите като тази, на която сме очевидци сега. Достъпът до медийното пространство е фрапантно нарушен. Дори самият принцип на плурализъм е подложен на подозрение.
Действащ президент е претендент за втори мандат и продължава да назначава и да употребява статута си, с цел да стартира съответни политически субекти и на първо място личната си кандидатура. Елементарни правила на изборния развой биват подлагани на подозрение. Вече никой не е в положение да изясни тази обстановка на интернационалните наблюдаващи на изборите у нас, само че наподобява, че това не тормози българските жители.
Време е „ да сложим картите на масата “, макар че се вършим на „ имунизирани против истината “.
През миналите повече от шест месеца на еднолична и безконтролна власт Радев показва всичко това, което си показва под „ възобновяване на парламентаризма, правова страна и господство на закона “. Той търси парламентарно болшинство, което да следва неговите цели, както това се случи в 46-ото Народно заседание. И точно тук бърка.
Радев одобри поддръжката на Българска социалистическа партия като даденост и се насочи към печеленето на въздействие измежду „ партиите на смяната “. Като че ли в нарушаване на закона назначи в Съвет за електронни медии видна фигура на Има Такъв Народ. През цялото време се опитваше да поддържа положителни връзки с Демократична България, насърчавайки вътрешните различия в обединяването. След следващия слаб резултат на ИБГНИ се дистанцира от тях, само че изрично поддържа личния си аватар в лицето на „ Продължаваме промяната “. Е, „ едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш “. В усилието си да „ отгледа “ лично болшинство от подвластни политически субекти Радев може да „ сблъска “ личните си протежета по този начин, че даже и нежната вероятност за болшинство да се окаже илюзорна.
Време е някой да запита: „ КОЙ назначи Кирил Петков? “. Защо държавен глава на една европейска страна си разрешава да подлага на подозрение директното деяние на Конституцията, с цел да обезпечи мандат на някого, за който твърди, че „ в случай че всички министри бяха като Петков, България щеше да бъде друга “? Да, без подозрение щеше да бъде друга, само че това не дава отговор на въпроса какви корпоративни ползи стоят зад назначението точно на този „ сполучлив предприемач “ за министър на стопанската система.
Радев побърза да назначи Янаки Стоилов за член на Конституционния съд. В последна сметка, в случай че българските жители решат, единствено след две седмици проф. Стоилов би бил министър в оставка. Какво постанова тези бързи кадрови решения, и то в края на мандата на един президент? И какви са политическите сигнали зад тях?
Преди всичко, в случай че парламентарните избори на 14 ноември не излъчат отчетливо, аритметическо болшинство в Народното събрание, вторият мандат на Радев ще бъде подложен под въпрос. Обратно, в случай че така наречен „ партии на смяната “ имат хипотетична опция да сформират болшинство, без Българска социалистическа партия, тогава вторият мандат на Радев е нещо, с което занапред ще би трябвало да свикнем. В последна сметка всичко ще зависи от готовността на Българска социалистическа партия да „ се върне на власт “ в ролята на „ четвъртото колело “ на тротинетка.
Има Такъв Народ понесоха тежки удари и не наподобяват подготвени да обслужат упоритостите на Радев непременно. ИБГНИ наподобява от ден на ден като новобранец без значение от готовността на „ почтените “ да ги употребяват до дъно, с цел да обезпечат личното си предимство. Но същинската драма е в Демократична България, които са раздвоени в поддръжката си за Радев и Панов, без действителни шансове за лидерска роля в бъдеща ръководеща коалиция, водещи тежки политически борби както с Политическа партия, по този начин и със личните си симпатизанти.
Радев разчита на това да завоюва от конкуренцията сред обособените политически обединения за това коя от тях ще бъде избрана от него като „ честна “. Това съревнование от вида „ Спортувай с Президента “ може да приключи с много грозни подиуми по трибуните.
Първият тур на президентските избори ще придобие личния си политически смисъл единствено през резултатите от изборите за Народно заседание. Изглежда изцяло евентуално проф. Герджиков да реализира доста по-широка поддръжка от онази, която може да му обезпечи ГЕРБ-СДС. Кандидатурата на Мустафа Карадайъ ще активизира досегашните, само че е допустимо да притегли и нови гласоподаватели на Движение за права и свободи. Лозан Панов би могъл да реализира по-слаб резултат от общите гласове за Демократична България, само че за сметка на това ще открои профила на тези, които не одобряват механичния темперамент на обединяването като изразител на десните гласоподаватели. И тъкмо това е залогът, който изнервя толкоз доста екипа на Радев.
Ако парламентарните избори не покажат подготвеност да бъде образувано болшинство, което да следва дневния ред на Радев, той може да се окаже в извънредно тежка обстановка на втория тур. Обратно, в случай че в късото време сред оповестяването на резултатите от парламентарния избор и втория тур на президентските избори бъде образувана визията за болшинство, Радев може да се усеща сигурен победител.
Но оттатък тактиката на политическата игра стоят прекалено много въпроси, които, наподобява, че още веднъж няма да намерят своя отговор. И най-важният от тях е: „ Докога по този начин ще я караме? “ Предстои да разберем отговора на въпроса: „ Докога? “, тъй като към този момент виждаме „ до каква степен “ можем да стигнем в разрушаването на това, което едвам успяхме да изградим през миналите години.
Българските жители бяха съзнателно подведени. Важните избори са парламентарните, тъй като от техния излаз зависи и резултатът от президентските избори. Най-важният залог за резултатите от парламентарните избори е в това дали ще бъде образувано болшинство от политическите обединения, на които Румен Радев разчита за личното си преизбиране и което е готово да следва дневния ред на личните му упоритости. От резултатите от парламентарните избори ще зависи по какъв начин ще завърши президентският избор.
Колко бързо успяхме да пренебрегнем даже обикновените правила на предизборна акция, към които успяхме да се обединим през миналите години? Служебното държавно управление взе участие в предизборната акция и това не тормози никого. Администрацията на президента работи като избирателен щаб. През последните двадесет години никой не си спомня сходна цензура в медиите като тази, на която сме очевидци сега. Достъпът до медийното пространство е фрапантно нарушен. Дори самият принцип на плурализъм е подложен на подозрение.
Действащ президент е претендент за втори мандат и продължава да назначава и да употребява статута си, с цел да стартира съответни политически субекти и на първо място личната си кандидатура. Елементарни правила на изборния развой биват подлагани на подозрение. Вече никой не е в положение да изясни тази обстановка на интернационалните наблюдаващи на изборите у нас, само че наподобява, че това не тормози българските жители.
Време е „ да сложим картите на масата “, макар че се вършим на „ имунизирани против истината “.
През миналите повече от шест месеца на еднолична и безконтролна власт Радев показва всичко това, което си показва под „ възобновяване на парламентаризма, правова страна и господство на закона “. Той търси парламентарно болшинство, което да следва неговите цели, както това се случи в 46-ото Народно заседание. И точно тук бърка.
Радев одобри поддръжката на Българска социалистическа партия като даденост и се насочи към печеленето на въздействие измежду „ партиите на смяната “. Като че ли в нарушаване на закона назначи в Съвет за електронни медии видна фигура на Има Такъв Народ. През цялото време се опитваше да поддържа положителни връзки с Демократична България, насърчавайки вътрешните различия в обединяването. След следващия слаб резултат на ИБГНИ се дистанцира от тях, само че изрично поддържа личния си аватар в лицето на „ Продължаваме промяната “. Е, „ едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш “. В усилието си да „ отгледа “ лично болшинство от подвластни политически субекти Радев може да „ сблъска “ личните си протежета по този начин, че даже и нежната вероятност за болшинство да се окаже илюзорна.
Време е някой да запита: „ КОЙ назначи Кирил Петков? “. Защо държавен глава на една европейска страна си разрешава да подлага на подозрение директното деяние на Конституцията, с цел да обезпечи мандат на някого, за който твърди, че „ в случай че всички министри бяха като Петков, България щеше да бъде друга “? Да, без подозрение щеше да бъде друга, само че това не дава отговор на въпроса какви корпоративни ползи стоят зад назначението точно на този „ сполучлив предприемач “ за министър на стопанската система.
Радев побърза да назначи Янаки Стоилов за член на Конституционния съд. В последна сметка, в случай че българските жители решат, единствено след две седмици проф. Стоилов би бил министър в оставка. Какво постанова тези бързи кадрови решения, и то в края на мандата на един президент? И какви са политическите сигнали зад тях?
Преди всичко, в случай че парламентарните избори на 14 ноември не излъчат отчетливо, аритметическо болшинство в Народното събрание, вторият мандат на Радев ще бъде подложен под въпрос. Обратно, в случай че така наречен „ партии на смяната “ имат хипотетична опция да сформират болшинство, без Българска социалистическа партия, тогава вторият мандат на Радев е нещо, с което занапред ще би трябвало да свикнем. В последна сметка всичко ще зависи от готовността на Българска социалистическа партия да „ се върне на власт “ в ролята на „ четвъртото колело “ на тротинетка.
Има Такъв Народ понесоха тежки удари и не наподобяват подготвени да обслужат упоритостите на Радев непременно. ИБГНИ наподобява от ден на ден като новобранец без значение от готовността на „ почтените “ да ги употребяват до дъно, с цел да обезпечат личното си предимство. Но същинската драма е в Демократична България, които са раздвоени в поддръжката си за Радев и Панов, без действителни шансове за лидерска роля в бъдеща ръководеща коалиция, водещи тежки политически борби както с Политическа партия, по този начин и със личните си симпатизанти.
Радев разчита на това да завоюва от конкуренцията сред обособените политически обединения за това коя от тях ще бъде избрана от него като „ честна “. Това съревнование от вида „ Спортувай с Президента “ може да приключи с много грозни подиуми по трибуните.
Първият тур на президентските избори ще придобие личния си политически смисъл единствено през резултатите от изборите за Народно заседание. Изглежда изцяло евентуално проф. Герджиков да реализира доста по-широка поддръжка от онази, която може да му обезпечи ГЕРБ-СДС. Кандидатурата на Мустафа Карадайъ ще активизира досегашните, само че е допустимо да притегли и нови гласоподаватели на Движение за права и свободи. Лозан Панов би могъл да реализира по-слаб резултат от общите гласове за Демократична България, само че за сметка на това ще открои профила на тези, които не одобряват механичния темперамент на обединяването като изразител на десните гласоподаватели. И тъкмо това е залогът, който изнервя толкоз доста екипа на Радев.
Ако парламентарните избори не покажат подготвеност да бъде образувано болшинство, което да следва дневния ред на Радев, той може да се окаже в извънредно тежка обстановка на втория тур. Обратно, в случай че в късото време сред оповестяването на резултатите от парламентарния избор и втория тур на президентските избори бъде образувана визията за болшинство, Радев може да се усеща сигурен победител.
Но оттатък тактиката на политическата игра стоят прекалено много въпроси, които, наподобява, че още веднъж няма да намерят своя отговор. И най-важният от тях е: „ Докога по този начин ще я караме? “ Предстои да разберем отговора на въпроса: „ Докога? “, тъй като към този момент виждаме „ до каква степен “ можем да стигнем в разрушаването на това, което едвам успяхме да изградим през миналите години.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ