Време е на бял свят да излезе истината за провала

Време е на бял свят да излезе истината за неуспеха в Афганистан. Западните демокрации надменно пренебрегнаха корените на афганистанския спор и се случи най-лошото. А НАТО също носи виновност за спора, избухнал още веднъж.

Коментар на Сандра Петерсман

Онова, което се случва по афганистанските бойни полета, постанова един-единствен извод: най-дългата война на Съединени американски щати, в която и НАТО се включи с огромен запас, дефинитивно се провали.

През последните дни радикалните талибани-ислямисти съумяха съвсем с един удар да завладяват няколко провинциални столици. Сред тях е Кундус, столица на едноименната провинция, където години наред сигурността се гарантираше от немската войска - Бундесвера.

След като стана ясно, че, талибаните към този момент се усещат като същински спечелили. И се държат като такива. Броят на цивилните жертви трагично нараства.

По данни на Организация на обединените нации, единствено в интервала сред май и юли съвсем четвърт милион афганистанци са тръгнали да бягат нанякъде. И броят им непрестанно пораства. Много от тях търсят сигурност в столицата Кабул, други пък са решили на живот и гибел да търсят път към Европа, минавайки през прилежащите страни Пакистан и Иран.

Конфликтът от десетилетия е в задънена улица

Гражданската война в Афганистан, която към този момент от четири десетилетия се намира в задънена кървава улица, в този момент още веднъж избухна с цялостна мощност. В сърцевината на спора пулсира въпросът дали Афганистан би трябвало да бъде фундаменталистка мюсюлманска страна или не. Но по какъв начин въобще стигнахме до такава степен?
Редакцията предлага
Западната коалиция, ръководена от Съединени американски щати, пропусна да влезе в разговор с талибаните, когато те бяха в най-слаби позиции. Става дума за интервала директно след рухването им от власт през зимата на 2001 година. Западните демокрации надменно пренебрегнаха корените на афганистанския спор и сложиха своите военни и политически дейности според от национални, вътрешнополитически фактори. В Съединени американски щати в началото ставаше дума най-много за отмъщение поради терористичните офанзиви от 11 септември 2001 и за преследването на Осама бин Ладен.

По същото време за Германия решаващо беше да прояви цялостна взаимност със своя най-съществен съдружник и да помогне за възобновяване на Афганистан. Защото единствено по пътя на възобновяване немските гласоподаватели можеха да бъдат уверени, че тази задгранична задача на Бундесвера е нещо в действителност належащо.

Останалото е история. В тези години талибаните се укриха в граничните области сред Афганистан и Пакистан, където съумяха да възстановят силите си. Западните съдружници започнаха да подписват съмнителни съюзи с брутални локални военачалници, дадоха своя принос в насърчаването на корупцията и злоупотребата с власт в страната и последователно внесоха военните дейности чак до последното афганистанско село.

Ролята на Съединени американски щати

Войната в Ирак внесе комплициране и отприщи нова терористична вълна. Годините си минаваха, Западът нямаше никакъв явен сюжет за отдръпване със периоди и крайни цели, а американските военни от самото начало имаха последната дума на политическата и дипломатическата сцена.

И в един миг се появи, която заради вътрешнополитически аргументи през лятото на 2018 година стартира официални договаряния с талибаните - освен това без да включва определеното афганистанско държавно управление и без да се преценява много-много с сътрудниците от НАТО. А неговият правоприемник Джо Байдън циментира безусловното евакуиране от Афганистан с аргумента, че страната към този момент не поражда заплаха от интернационален тероризъм. Но дали това в действителност е по този начин? Бъдещето ще покаже.

Вече няма вид, в който войските на НАТО да се завърнат на афганистанското полесражение. Съединени американски щати и техните съдружници сега могат да създадат единствено едно: да упражнят оптимален политически и финансов напън върху талибаните. Защото даже талибаните ще имат потребност от пари и от помощи, в случай че вземат властта в Кабул. За да проработи тази нова скица, ще се наложи непредпазливо да се открива съдействие и с сложни страни като Пакистан, Иран, Китай и Русия. Защото всекиму би трябвало да бъде ясно, че без дейната поддръжка на Пакистан победоносният ход на талибаните не може да бъде удържан.

Отговорността на Германия

Сандра Петерсман

А Германия? Тя носи една морална отговорност: бързо и небюрократично да помогне на тези хора, които през годините добросъвестно сътрудничеха на немските военни и на цивилните помощни организации. Мнозина от тях може внезапно да попаднат в полезрението на фундаменталистите като евентуални „ предатели “. А изтезанията на такива хора, уви, към този момент започнаха в Афганистан. Само дето държавното управление в Берлин към момента не смее да прояви нужната благотворителност и храброст и да качи на самолетите за Германия локалния афганистански личен състав и фамилиите на тези хора. А това е същински срам!

Позорно е и събитието, че една демократична и правова страна като Германия продължава да връща в районите на бойни дейности претенденти за леговище, чиито молби са били отхвърлени в Германия. В момента повелята на времето гласи тъкмо противоположното: спрете репатрирането!

Време е за истината. Жените и мъжете в униформите на Бундесвера близо 20 години изпълняваха в Афганистан едно политическо предписание. Пред всички тях и пред цивилните жертви в Афганистан немското държавно управление и Народното събрание имат едно абсолютно обвързване: да извадят, обективно и без ангажименти, на бял свят цялата истина за най-скъпата и най-кървава задгранична задача на Германия. За да бъде избегнато повтарянето на същите неточности другаде. Например в границите на сегашната задача в Мали.