Жестоките оръжия от древността
Войната постоянно е била неразделна част от човешкото развиване. В международната история има безчет образци за войни, които са започвали защо ли не. Да, множеството войни са били за власт и територия, само че има и много изключения – да вземем за пример Троянската война. Въпреки че, методът, оръжията и тактиките се трансформират през вековете има техники, до които военните прибягват и в този момент. Воденето на война е изкуство, а най положителните стратези от дълго време не са на тази земя. Още в древността, бойците са измислили едни от най-разрушителните оръжия съществували в миналото. Да не приказваме за химическите, биологически и психически способи, които са също толкоз известни в съвремието. Доста изобретателно, нали?
Топлинният (смъртоносен) лъч на Архимед
Всички са чували за Архимед. Той бил гръцки математик, откривател, инженер и астроном. Също по този начин Архимед изобретил топлинен лъч, прочут и като гибелен лъч, с цел да защищити Сиракуза от вражеските я кораби. Не е несъмнено дали в действителност е съществувало сходно оръжие, само че модерни опити потвърждават, че е въпреки всичко е допустимо. Някои източници настояват, че оръжието представлявало огромен рефлектор, изработен от бронз или мед. То отразявало слънчевата светлина върху вражеските кораби и те се запалвали.
През 1973 гръцки учени провели опит. Те създали възстановка на топлинният лъч на Архимед. За задачата били употребявани 70 огледала с медно покритие, които насочили към дървен модел на римски боен транспортен съд, намиращ се на разстояние от 50 метра.
При вярното позициониране на огледалата корабът незабавно избухнал в пламъци. Години по-късно, през 2005 опитът бил още един. Студенти от Масачузетския софтуерен институт запалили лодка на пристанището в Сан Франциско благодарение на огледало.
Древните биологически оръжия
Едно от дребното неща, за които човечеството постоянно няма отговор са болесттите, болестите и отравянията. Историческите извори единствено разказват разрушителните последици на епидемиите. Милионите болни и умрели. С течение на времето и човешкото развиване обаче за някои заболявания били открити лекове. Някои хора обаче видели отговор на проблемите си точно в гибелта. Започнали съзнателно да употребяват биологични оръжия още от най-древни времена. Има много свидетелства за това. Въпреки, че в древността не знаели по какъв начин тъкмо да боравят с сходно оръжие, не пречело да опитат.
В Античността хората вярвали, че гниещите трупове на животни и хора са източници на заболявания. Затова преди 2300 години гърците, персите и римляните изхвърляли скотски трупове и изпражнения във водни кладенци с цел да отровят противниците си. Преди 2400 години скитските стрелци потапяли стрелите си в кръв и изпражнения на мъртъвци с цел да разнасят заболявания. След години англичаните последвали образеца им, само че с лека интерпретация – заравяли върхът на стрелите в земята. Това освен ги улеснявало при изстрелването, само че и замърсявало стрелите, с което целели да развият зараза във враговете.
Ацтеките и техните свирки на гибелта
Доста забавно откритие на ацтеките. Първоначално учените, намерили свирките били много озадачени от откритието си. Първото, а и най-очевидно съмнение, когато видели предмети с формата на черепи било, че те са декорации или играчки. Затова и не им обърнали изключително внимание, а просто ги описали и прибрали в склад. Изминали години преди да се разбере, че това били „ свирки на гибелта “, евентуално употребявани по време на жертвоприношения, церемонии и при военни дейности. Наречени били по този начин поради ужасяващите звуци, които издавали – много сходни на човешки писъци. Описани са по този начин: „ като че ли хора пищят от болежка, страховити пориви на пронизителен вятър или писъци на хиляди мъртъвци ”. Представете си по какъв начин влияели сходни звуци на враговете им.
Отровата – магическа субстанция или смъртоносно оръжие
Още в древността отровата е била едно от най-ефективните оръжия. Първото споменаване на отрова било по времето на Херкулес, който употребявал отровата на Лернейската хидра за намазването на стрелите си.
Като цяло отровата се употребила за доста неща – като оръжие и като лекарство или противоотрова. При лов – за по-бързо обезвреждане на плячката. Доста постоянно към оръжията била добавяна и отрова. В Омировата Илиада е написано, че в Троянската война са употребявани отровни стрели.
Техниките за ликвидиране, които включвали отрова били многочислени – гърците употребявали кукуряк с цел да отравят водните канали, китайците изгаряли растения, чиито отрови карали хората да халюцинират („ мъгла, която преследва душата “), индийците пък отравяли храната. В древността много култури възприели отровата като магическа субстанция, обвързвана с черна магия и същества не от този свят, а хората, които си служели с отрова за магьосници. Затова и много постоянно висшите представители на властта се възползвали от всеобщото мнение на хората за отровата и се представяли за магьосници.
Известният художник Леонардо Да Винчи предложил кораб, включващ примес от сулфид, арсеник и меден окис да се изпрати против вражеската войска, а откакто вражеският екипаж вдишал изпаренията щял да загине.
Катафрактите – заместители на колесниците
Когато при започване на VIII век пр.н.е. в Близкия изток, колесниците почнали да бъдат замествани от кавалеристи се появили по този начин наречените катафракти. Катафрактите представлявали тежко въоръжени бойци, чиято съществена цел била да разцепват вражеските обединения. Винаги атакували заедно, с цел да бъде невероятно групировката им да бъде пробита. Помитали всичко на пътя си.
Римският историк Дион Касий написал: „ Неудържимата мощ на катафрактите евентуално има и психически резултат върху враговете… доста умряха от смут, подбуден от самото нахлуване на копиеносците. “. Римският историк Тацит също споделя следното за тях: „ Когато нападат зложелател на гърба на кон, няма линия, която да може да им издържи. “
Древногръцкият историк Плутарх пък твърдял, че един единствен катафракт имал силата да набие двама души по едно и също време на копието си.
Гръцки огън – дейно химическо оръжие
Историците считат, че гръцкият огън бил изобретен през VII век в Източната римска империя (тогава известна под името Византия). Римският историк Теофан Изповедник твърдял, че оръжието е концепция на сириеца Калиник от Хелиопол. Повечето историци считат, че това е по този начин, само че има и някои, които са на мнение, че оръжието било концепция на константинополски учени.
Най-просто казано, гръцкият огън представлявал химическа течност, която изстрелвали с катапулт. Разгаряла се незабавно и била съвсем невъзможна за гасене. Водата била безсилна пред огъня – тя единствено го разпалвала още повече. Гръцкият огън създавал големи усложнения на враговете на Византия, които не можели да се оправят с оръжие с сходни разрушителни мащаби. При нападението на арабите над Константинопол и венецианският спор точно гръцкият огън изиграл решаваща роля в приключването на разногласието.
Битката при Пелусий
Психологическите офанзиви са също толкоз рискови колкото физическите. Пример за това е борбата при Пелусий. Тя се състояла през VI век пр.н.е. Засегнати били две страни – египтяните и персийците (Ахеменидското царство). Персийците употребявали остроумен метод да разгромят египетските армии – котки.
Предполагам знаете, че богинята Бастет, настойничката на котките, е извънредно почитана от египетският народ. Ето го и психологическият трик – по нареждане на Камбиз II всички персийски бойци нарисували на щитовете си настойничката на котките Бастет. Освен това се приказва, че пред армията били сложени доста на брой котки, които всели боязън в египтяните. Все отново не можели да застанат против вярванията си и да наранят свещените животни, нали? За това и капитулирали пред персите без никаква битка.
Автор: Божидара Иванова
