Войната в Украйна - угасва ли надеждата, че мирът е

...
Войната в Украйна - угасва ли надеждата, че мирът е
Коментари Харесай

Украйна трябва много да се промени, за да стане член на ЕС и НАТО, смята бивш секретар на Алианса

Войната в Украйна - угасва ли вярата, че мирът е близо и какви са главните провокации пред Европейски Съюз и НАТО? За помощта, оръжията и поддръжката Християна Димитрова беседва с някогашния общоприет секретар на НАТО Алесандро Минуто Рицо.

Християна Димитрова: За първи път ли сте в България, господин Рицо?

Алесандро Минуто Рицо: Не, не е първият ми път. От 1997-ма година насам съм идвал няколко пъти.

Християна Димитрова: Като каква страна познавате България? Какъв член на НАТО и Европейски Съюз сме?

Алесандро Минуто Рицо: Бих споделил, че сте съвършени. Добър член сте на Европейски Съюз, добър сътрудник на НАТО. Това е в реалност огромен триумф за България, в случай че вземем поради тежкото минало на страната- като стартираме от Варшавския контракт и стигнем даже до годините Османско иго. Трябва да бъдете горди от сполучливата си позиция сега!

Християна Димитрова: Какви са главните провокации пред Европейския съюз?

Алесандро Минуто Рицо: Предизвикателствата са извънредно доста. Но вижте, би трябвало да признаем, че човешкият живот постоянно е изпълнен с провокации. Няма и миг без компликации. Това се отнася както за нас-хората, по този начин и за интернационалните организации. Със сигурност Европейски Съюз би трябвало да опита да се сплоти в този момент. Много е значимо, само че по никакъв начин не е елементарно да обединиш 27 страни. Европейски Съюз би трябвало да стане и по-силен, само че не във военно отношение, а по-скоро като заемане на стратегическо място в света. Това са двете съществени провокации. Но желая да кажа, че Европейски Съюз е фантазия, която всички би трябвало да преследваме.

Християна Димитрова: Няколко думи за войната в Украйна – угасва ли вярата, че мирът е близо?

Алесандро Минуто Рицо: Да, тъкмо по този начин. След края на Втората международна война и рухването на Берлинската стена, Източна Европа претърпя един неустановен кротичък интервал. И не можехме да си представим, че войната, насилието и гибелта още веднъж ще се завърнат тук. И по този начин, войната в Украйна беше извънредно шокираща. Европа сега пробва да реагира на реалността- укрепва отбраната си, само че подкрепя и защитата на Украйна.

Християна Димитрова: Как Европейски Съюз би трябвало да продължи да оказва помощ за възобновяване на Украйна?

Алесандро Минуто Рицо: Европейски Съюз е доста мощен в стопански аспект или в сферите на науката и технологиите, да вземем за пример. В този смисъл несъмнено сме способни да подпомогнем възобновяване на Украйна. По-големият проблем сега обаче е присъединението на Украйна в Съюза. Това не е по никакъв начин елементарен развой. Украйна е голяма страна с повече от 40 милиона души население, а с размера си пък прилича Франция. Разбирате, не е като Люксембург, въобще не е дребна страна. Влизането на Украйна в Съюза няма да бъде елементарно, защото страната ще би трябвало да промени някои практики и настройки.

Християна Димитрова: Как виждате държанието на НАТО към сегашния миг по отношение на спора Русия – Украйна?  

Алесандро Минуто Рицо: За мен дейностите на НАТО за ясни, в случай че вземем поради обстоятелството, че Украйна не е член на НАТО и в никакъв случай не е била, и в действителност даже не е кандидатствала за присъединение. Това е легенда. Че Русия е била принудена да нападне Украйна, тъй като страната е щяла да стане член на военния алианс. Това не е правилно! Но въпреки това, НАТО сигурно може да оказва на Украйна военна помощ, образования и политическа поддръжка, с цел да може страната да се опълчи на съветската експанзия. Мисля, че НАТО може да направи това, както и други страни, несъмнено.

Християна Димитрова: Трябва ли Украйна да стане член на НАТО колкото е допустимо по-скоро?

Алесандро Минуто Рицо: Вижте, това не е само политически проблем, само че и стопански и юридически. Украйна би трябвало да направи огромни промени, а това е доста мъчно. И тук не предсказвам какъв ще е развоят на договарянията, не бих могъл да знам какво ще се случи. Но в случай че върнем лентата обратно и си напомним какъв брой дълъг е процесът по присъединение на други държави- на Испания, да вземем за пример, й лиши 7 години, на Полша, в случай че си припомням вярно, пет или шест. Не се става елементарно страна-членка на Европейски Съюз.

Християна Димитрова: Кой беше най-големият спор в интервала, когато Вие оглавявахте Алианса?

Алесандро Минуто Рицо: Може би Афганистан, Афганистан да. Разбира се, имаше проблеми и в други краища на света. Спомняте си, рецесиите в Босна, Сараево, Косово и в Македония. Но това е в предишното. Кризата в Афганистан стартира през 2003 година И продължи до 2014 година Операцията на НАТО беше извънредно значима, от която научихме доста. Искам да кажа, че самия аз бях отпред на НАТО през 2003 година, когато стартира интервенцията и персонално за мен е доста тъпо, че не успяхме в Афганистан. За мен случилото се е доста тъжна история, към която би трябвало да се връщаме. Може би трябваше да влагаме повече в локалните политики, трябваше да поставим повече старания на равнище интернационална общественост.. Има нещо, което не постоянно се схваща изцяло от хората. Да се изпращат бойци на фронта е елементарно, даваш им заповед и те я извършват на часа. Но в случай че желаете да възстановите една страна, от време на време би трябвало да координирате дейностите си с управляващите, които не постоянно желаят да сътрудничат. Няма интернационална настойчивост, в случай че мога да употребявам тази дума, щом се стигне до възобновяване на цяла страна. В случая с Афганистан, към 40 страни оказваха икономическа помощ, само че без добра връзка между тях. Инвестираха се доста пари, само че видяхме какъв е резултатът.

Християна Димитрова: Защо се забави присъединението на Финландия и Швеция към Европейски Съюз? Можеше ли това да се случи по-рано?

Алесандро Минуто Рицо: Първо, Финландия към този момент е член на НАТО. Тя е по-малка страна и към този момент е част от алианса. Колкото до Швеция, която е освен по-голяма страна, само че и такава с по-оборудвана войска, знаете, че Турция е срещу присъединението й. Не желая да встъпвам в елементи, защото тематиката не е измежду моите пълномощия, само че знаете, че Турция упреква Швеция в предоставяне на леговище на емигранти, избрани за терористи от турските управляващи. Швеция е демократична страна със мощно господство на закона. А процесът по подписване на съглашение очевидно ще е по-дълъг..

Християна Димитрова: Възможно ли е присъединението на Финландия и Швеция да измести фокуса на НАТО още на север, като се обърне по-малко внимание на южния фланг?

Алесандро Минуто Рицо: Много добър въпрос! Съгласен съм, че Финландия и Швеция ще бъдат положителни членове на НАТО. Да, НАТО насочва главно вниманието си към Севера. От друга страна обаче, вниманието ни би трябвало да е ориентирано във всички направления с фокус върху проблемите със сигурността, тъй като терористичните закани и мигрантите идват от Юг, политическата неустойчивост също. НАТО несъмнено би трябвало да работи повече със страните от Южна Европа. Надявам се, че през идващите месеци, в това число към полемиките за идващият общоприет секретар, това ще бъде приоритет, защото е значимо в това число и за нашите страни- България и Италия.

Алесандро Минуто Рицо е италиански посланик, заемал разнообразни длъжности през кариерата си. Той е бил заместник-генералният секретар на НАТО от 2001 година до 2007 година и общоприет секретар на Алианса за къс интервал – от 2003 година до 2004 година

 
Източник: euronewsbulgaria.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР