Йозгюр Юнлюхисарчъклъ: Турция подкрепя Украйна и се отвръща от Русия
Войната в Украйна слага в доста внимателно състояние президента на Турция Реджеп Ердоган - поради специфичните му връзки с съветския президент Владимир Путин.
Войната отвъд Черно море трансформира съществено салдото на силите в района. Турция е извънредно подвластна от Русия в региона на енергетиката, търговията, туризма. Уязвима е от юг - Москва на практика има Сирия. Ердоган продължава да е в обтегнати връзки със Съединените щати, студ не стопира да лъха и от Европа.
Йозгюр Юнлюхисарчъклъ, шеф на подразделението на трансатлантическия мозъчен концерн Германски фонд "Маршал " в Анкара, е събеседник в предаването "Събота 150 " по
Какво значи за Турция съветското военно навлизане в Украйна?
Руското навлизане в Украйна явно не е добре пристигнало за Турция. Защото какъвто и да е изходът от тази война, турските ползи ще бъдат накърнени. Турция е енергийно подвластна от Русия. Русия, а и Украйна, са страни с голям дял в туристическия поток към Турция. От тях е и голяма част от житото, което внасяме - 70 %. Турция също по този начин е и огромен експортьор на селскостопанска продукция към Русия. Сътрудничим си и в отбранителния бранш. Въпреки всичко това и макар комплицираната обстановка, в която се оказа, Турция излезе с доста ясна, съгласно мен, позиция във връзка с тази рецесия. Например с гласуването "за " резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации, която осъди съветското навлизане в Украйна.
Както е известно, Турция ѝ продаде бойни дронове, които в този момент правят доста добра работа на украинците. Тази седмица бяха доставени още два "Байрактар "-а по поръчка отпреди спора. Трябва да се означи, че Турция можеше, само че не отсрочи тази доставка с обяснението, че не желае войната да ескалира още повече. Освен това, по молба на украинските управляващи, бяха затворени Дарданелите и Босфора за каквито и да било бойни кораби. Затова бих споделил, че Турция недвусмислено поддържа Украйна. В интернационален проект се разяснява, че Анкара се пробва да балансира сред Киев и Москва, само че съгласно мен това не е по този начин. Турция се отвръща от Русия.
Факт е обаче, че Анкара не се причислява към глобите. Ясно е, че значим претекст са енергийната и комерсиалната обязаност с Русия. Но може би това е измежду аргументите да се счита, че президентът Ердоган лавира сред съдружниците си на запад и Москва.
Турция по принцип е алергична към наказания. Не ги възприема като ефикасен и потребен инструмент. Когато бяха наложени наказания против Ирак на Саддам Хюсеин, Турция пострада съществено, тъй като имаше добре развити търговски връзки с него. По същия метод турската стопанска система понесе вреди от глобите против Иран. Това е неизбежно, когато която и да било от близките на Турция страни бъде осъдена по този метод.
Друг фактор за това решение е, че и самата Турция е подложена на американски наказания по отношение на пазаруването на С-400. За някои членки на Евросъюза пък може да се каже, че подлагат Анкара на негласни наказания. Странно е освен това състояние да се чака от Турция да се причисли към икономическите ограничения против Русия.
Друг мотив е, че защото Турция не е членка на Европейския съюз, няма думата при определянето на глобите, които той постанова на Москва. Няма никаква платформа сега, където Анкара да изложи своите съображения. Но така и така - поради положението на турската стопанска система и предстоящите спомагателни вреди, които ще понесе тя от войната в Украйна, а също и поради това, че остава по-малко от година и половина до президентските и парламентарните избори - Турция отново нямаше да се причисли към глобите против Русия.
Ако Русия победи в тази война, дали Турция би затоплила връзките със западните си съдружници или ще стане противоположното?
Нека да дефинираме на първо място какво би било победа на Русия в Украйна. Защото Русия, несъмнено, има предимство във военно отношение и в случай че е подготвена да заплати цената за това, може да завладее цяла Украйна. Но даже при подобен сюжет войната няма да свърши. Ще е към този момент война на безсилие, която Русия няма да има късмет да завоюва. А Турция? Тя ще бъде под още по-голяма опасност от Русия. И ще би трябвало да постави още по-големи старания да компенсира тази опасност. Важно е това да е ясно - Турция няма да капитулира пред Русия. Причината да влезем в НАТО беше опасността от Съветския съюз и в случай че тази опасност се материализира още веднъж, би било естествено Турция да се придържа към съдружниците си.
Какво би трябвало да подхващат те от своя страна, с цел да стане по този начин? Очаквате ли президентът Ердоган да се опита да получи някои отстъпки за Източното Средиземноморие да вземем за пример или за Сирия?
Бих споделил, че Турция има някои основателни аргументи за терзание, в това число във връзка с сигурността си, които съдружниците подценяват - като да вземем за пример в Северна Сирия. Това би трябвало да се промени. Турция, несъмнено, също би трябвало да се потруди - преди всичко да си сътрудничи със Съединените щати по въпросите, по които имаме единодушие, само че и да способства да се решат проблеми като рецесията с ракетите С-400.
В дълготраен проект мисля, че рецесията с Русия в действителност основава опция за по-близко съдействие сред Турция, Съединените щати и Европа. Вижте в Европа - кой би позволил преди, че Германия ще усили разноските си за защита до над 2 % от брутния си вътрешен артикул! Кой би повярвал, че Швейцария ще изостави неутралитета си и ще се причисли към глобите против Русия! Ерата, която последва Студената война, завърши. Всички страни премислят външната си политика и Турция няма да бъде изключение.
Какви са публичните настройки в Турция към западните ѝ съдружници? Имат ли им турците доверие?
Турция не е доста доверчива по принцип. Не че се гордея с това, само че то е резултат от някои исторически процеси, поради които Турция се стреми към стратегическа автономност - да не бъде монополизирана от която и да било страна или група от страни. Ситуацията в този момент не е от изгода за огромната турска държавна теория. Но в това време районната непоклатимост за Турция е доста значима и обществото тук не приема добре тези, които я заплашват.
Войната отвъд Черно море трансформира съществено салдото на силите в района. Турция е извънредно подвластна от Русия в региона на енергетиката, търговията, туризма. Уязвима е от юг - Москва на практика има Сирия. Ердоган продължава да е в обтегнати връзки със Съединените щати, студ не стопира да лъха и от Европа.
Йозгюр Юнлюхисарчъклъ, шеф на подразделението на трансатлантическия мозъчен концерн Германски фонд "Маршал " в Анкара, е събеседник в предаването "Събота 150 " по
Какво значи за Турция съветското военно навлизане в Украйна?
Руското навлизане в Украйна явно не е добре пристигнало за Турция. Защото какъвто и да е изходът от тази война, турските ползи ще бъдат накърнени. Турция е енергийно подвластна от Русия. Русия, а и Украйна, са страни с голям дял в туристическия поток към Турция. От тях е и голяма част от житото, което внасяме - 70 %. Турция също по този начин е и огромен експортьор на селскостопанска продукция към Русия. Сътрудничим си и в отбранителния бранш. Въпреки всичко това и макар комплицираната обстановка, в която се оказа, Турция излезе с доста ясна, съгласно мен, позиция във връзка с тази рецесия. Например с гласуването "за " резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации, която осъди съветското навлизане в Украйна.
Както е известно, Турция ѝ продаде бойни дронове, които в този момент правят доста добра работа на украинците. Тази седмица бяха доставени още два "Байрактар "-а по поръчка отпреди спора. Трябва да се означи, че Турция можеше, само че не отсрочи тази доставка с обяснението, че не желае войната да ескалира още повече. Освен това, по молба на украинските управляващи, бяха затворени Дарданелите и Босфора за каквито и да било бойни кораби. Затова бих споделил, че Турция недвусмислено поддържа Украйна. В интернационален проект се разяснява, че Анкара се пробва да балансира сред Киев и Москва, само че съгласно мен това не е по този начин. Турция се отвръща от Русия.
Факт е обаче, че Анкара не се причислява към глобите. Ясно е, че значим претекст са енергийната и комерсиалната обязаност с Русия. Но може би това е измежду аргументите да се счита, че президентът Ердоган лавира сред съдружниците си на запад и Москва.
Турция по принцип е алергична към наказания. Не ги възприема като ефикасен и потребен инструмент. Когато бяха наложени наказания против Ирак на Саддам Хюсеин, Турция пострада съществено, тъй като имаше добре развити търговски връзки с него. По същия метод турската стопанска система понесе вреди от глобите против Иран. Това е неизбежно, когато която и да било от близките на Турция страни бъде осъдена по този метод.
Друг фактор за това решение е, че и самата Турция е подложена на американски наказания по отношение на пазаруването на С-400. За някои членки на Евросъюза пък може да се каже, че подлагат Анкара на негласни наказания. Странно е освен това състояние да се чака от Турция да се причисли към икономическите ограничения против Русия.
Друг мотив е, че защото Турция не е членка на Европейския съюз, няма думата при определянето на глобите, които той постанова на Москва. Няма никаква платформа сега, където Анкара да изложи своите съображения. Но така и така - поради положението на турската стопанска система и предстоящите спомагателни вреди, които ще понесе тя от войната в Украйна, а също и поради това, че остава по-малко от година и половина до президентските и парламентарните избори - Турция отново нямаше да се причисли към глобите против Русия.
Ако Русия победи в тази война, дали Турция би затоплила връзките със западните си съдружници или ще стане противоположното?
Нека да дефинираме на първо място какво би било победа на Русия в Украйна. Защото Русия, несъмнено, има предимство във военно отношение и в случай че е подготвена да заплати цената за това, може да завладее цяла Украйна. Но даже при подобен сюжет войната няма да свърши. Ще е към този момент война на безсилие, която Русия няма да има късмет да завоюва. А Турция? Тя ще бъде под още по-голяма опасност от Русия. И ще би трябвало да постави още по-големи старания да компенсира тази опасност. Важно е това да е ясно - Турция няма да капитулира пред Русия. Причината да влезем в НАТО беше опасността от Съветския съюз и в случай че тази опасност се материализира още веднъж, би било естествено Турция да се придържа към съдружниците си.
Какво би трябвало да подхващат те от своя страна, с цел да стане по този начин? Очаквате ли президентът Ердоган да се опита да получи някои отстъпки за Източното Средиземноморие да вземем за пример или за Сирия?
Бих споделил, че Турция има някои основателни аргументи за терзание, в това число във връзка с сигурността си, които съдружниците подценяват - като да вземем за пример в Северна Сирия. Това би трябвало да се промени. Турция, несъмнено, също би трябвало да се потруди - преди всичко да си сътрудничи със Съединените щати по въпросите, по които имаме единодушие, само че и да способства да се решат проблеми като рецесията с ракетите С-400.
В дълготраен проект мисля, че рецесията с Русия в действителност основава опция за по-близко съдействие сред Турция, Съединените щати и Европа. Вижте в Европа - кой би позволил преди, че Германия ще усили разноските си за защита до над 2 % от брутния си вътрешен артикул! Кой би повярвал, че Швейцария ще изостави неутралитета си и ще се причисли към глобите против Русия! Ерата, която последва Студената война, завърши. Всички страни премислят външната си политика и Турция няма да бъде изключение.
Какви са публичните настройки в Турция към западните ѝ съдружници? Имат ли им турците доверие?
Турция не е доста доверчива по принцип. Не че се гордея с това, само че то е резултат от някои исторически процеси, поради които Турция се стреми към стратегическа автономност - да не бъде монополизирана от която и да било страна или група от страни. Ситуацията в този момент не е от изгода за огромната турска държавна теория. Но в това време районната непоклатимост за Турция е доста значима и обществото тук не приема добре тези, които я заплашват.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ