В кои сектори се търсят най-много работници
Войната в Украйна и последвалият я стопански потрес заплашват да изтрият забележителна част от възобновяване и растежа след пандемията. Въпреки влошените условия на работа на редица компании – най-много подвластните от застрашените от спора доставки на енергийни запаси – на този стадий няма особени индикации за съществени проблеми на пазара на труда, се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система.
Публикуваните тази седмица данни от Наблюдението на работната мощ на Национален статистически институт за първото тримесечие сочат лек спад в общия брой на заетите по отношение на предходното – от 3080 хиляди до 3068 хиляди лица за възрастовата група на 15 и повече години. Заради свиването на популацията обаче коефициентът на претовареност се усъвършенства с 0,1 пр.п. Доколкото зимните месеци нормално са „ дъното “ на заетостта в България обаче е мъчно директно да отдадем този спад на новия стопански потрес, изключително поради че по отношение на първото тримесечие на 2021 има растеж в общия брой на заетите с 40 хиляди души. Трябва да отчитаме и събитието, че в първото тримесечие на 2022 година попадат едвам 5 седмици от военния спор, който продължава и до през днешния ден, и затова можем да чакаме по-сериозно влияние от него през второто тримесечие, където общата икономическа динамичност е движена най-много от следствията от войната, показват от ИПИ.
На регионално равнище динамичността е разнопосочна. Повечето области записват усъвършенстване по отношение на същото тримесечие на 2021 година, само че има и обилни спадове, най-видими в Кюстендил, Сливен и Смолян. Почти всички райони, където не са регистрирани усъвършенствания са измежду тези, които понесоха по-тежък удар върху локалната стопанска система в хода на Covid-19 рецесията, а продължаващите им проблеми са знак за поява на по-трайни структурни проблеми с предлагането и качеството на работната мощ и търсенето на труд. Същевременно най-голям растеж се следи в по-слабо стопански развитите области, където към момента има свободен трудов запас.
Прави усещане и спадът на заетостта в Пловдив – с над 3 пункта по отношение на четвъртото тримесечие на 2021 година, макар че районният пазар на труда остана релативно непокътнат в хода на предходната рецесия. Важно е да отбележим също, че 12 области към този момент са надхвърлили стойностите на коефициента на претовареност от първото тримесечие на рекордната за пазара на труда 2019 година, най-видимо във Варна (с 8,3 пр.п) и Кърджали (с 4,6 пр.п.). Това обаче не значи безусловно огромно нарастване на броя на работните места поради огромния спад на популацията през миналите две години, написа още в разбора.
Броят на безработните понижава за година с над 20%
Според икономистите разпределението на заетите по стопански действия ясно показва пренареждането на стопанската система вследствие на рецесията и свиването в туризма и интернационалните пътувания. Именно в бранша на хотелите и заведенията за хранене се следи най-големия спад в броя на заетите – с 28% по отношение на първото тримесечие на 2019 година или с над 40 хиляди души. Същевременно позитивната динамичност и високото търсене в строителството обуславят растеж на заетостта както в самия бранш, по този начин и приблизителното удвояване на заетите в интервенциите с недвижими парцели.
Силна позитивна динамичност има както в професионалните действия (включващи част от аутсорсинга на бизнес услуги), по този начин и в ИКТ. С други думи, макар огромния недостиг на фрагменти – дефиниран като разминаването сред заявеното търсене от фирмите и броя на завършващите в тези професионални направление на висшите учебни заведения, цифровият бизнес продължава да прибавя нова претовареност, освен това с релативно бързи темпове – в границите на година заетите в ИКТ бранша са нарастнали с 23%, до 124 хиляди души.
istock
Поглед върху по-краткосрочните резултати на войната и утежняването на икономическия климат може да бъде открит в месечните данни за безработицата от бюрата по труда. На този стадий обаче и при тях няма индикации за утежняване, таман противоположното – през април 2022 година броят на записаните безработни е намалял с над 5 хиляди души по отношение на март, което води и до спад на коефициента на безработица с 0,2 пункта до 4,6%. Свиването на безработицата през последния месец се следи във всички области на страната, с изключение на в София (област), където покачването е нищожно.
В резюме, последните налични данни сочат към лимитирано влияние на „ новата рецесия “ върху пазара на труда. Това по никакъв метод обаче не значи, че в случай че военният спор в Украйна – и надлежно въздействието му върху цените и доставките на енергоносители и общата икономическа динамичност – продължи, то засегнатите компании няма да бъдат принудени да освобождават служащи и да свиват заетостта, заключват от ИПИ.
Публикуваните тази седмица данни от Наблюдението на работната мощ на Национален статистически институт за първото тримесечие сочат лек спад в общия брой на заетите по отношение на предходното – от 3080 хиляди до 3068 хиляди лица за възрастовата група на 15 и повече години. Заради свиването на популацията обаче коефициентът на претовареност се усъвършенства с 0,1 пр.п. Доколкото зимните месеци нормално са „ дъното “ на заетостта в България обаче е мъчно директно да отдадем този спад на новия стопански потрес, изключително поради че по отношение на първото тримесечие на 2021 има растеж в общия брой на заетите с 40 хиляди души. Трябва да отчитаме и събитието, че в първото тримесечие на 2022 година попадат едвам 5 седмици от военния спор, който продължава и до през днешния ден, и затова можем да чакаме по-сериозно влияние от него през второто тримесечие, където общата икономическа динамичност е движена най-много от следствията от войната, показват от ИПИ.
На регионално равнище динамичността е разнопосочна. Повечето области записват усъвършенстване по отношение на същото тримесечие на 2021 година, само че има и обилни спадове, най-видими в Кюстендил, Сливен и Смолян. Почти всички райони, където не са регистрирани усъвършенствания са измежду тези, които понесоха по-тежък удар върху локалната стопанска система в хода на Covid-19 рецесията, а продължаващите им проблеми са знак за поява на по-трайни структурни проблеми с предлагането и качеството на работната мощ и търсенето на труд. Същевременно най-голям растеж се следи в по-слабо стопански развитите области, където към момента има свободен трудов запас.
Прави усещане и спадът на заетостта в Пловдив – с над 3 пункта по отношение на четвъртото тримесечие на 2021 година, макар че районният пазар на труда остана релативно непокътнат в хода на предходната рецесия. Важно е да отбележим също, че 12 области към този момент са надхвърлили стойностите на коефициента на претовареност от първото тримесечие на рекордната за пазара на труда 2019 година, най-видимо във Варна (с 8,3 пр.п) и Кърджали (с 4,6 пр.п.). Това обаче не значи безусловно огромно нарастване на броя на работните места поради огромния спад на популацията през миналите две години, написа още в разбора.
Броят на безработните понижава за година с над 20%
Според икономистите разпределението на заетите по стопански действия ясно показва пренареждането на стопанската система вследствие на рецесията и свиването в туризма и интернационалните пътувания. Именно в бранша на хотелите и заведенията за хранене се следи най-големия спад в броя на заетите – с 28% по отношение на първото тримесечие на 2019 година или с над 40 хиляди души. Същевременно позитивната динамичност и високото търсене в строителството обуславят растеж на заетостта както в самия бранш, по този начин и приблизителното удвояване на заетите в интервенциите с недвижими парцели.
Силна позитивна динамичност има както в професионалните действия (включващи част от аутсорсинга на бизнес услуги), по този начин и в ИКТ. С други думи, макар огромния недостиг на фрагменти – дефиниран като разминаването сред заявеното търсене от фирмите и броя на завършващите в тези професионални направление на висшите учебни заведения, цифровият бизнес продължава да прибавя нова претовареност, освен това с релативно бързи темпове – в границите на година заетите в ИКТ бранша са нарастнали с 23%, до 124 хиляди души.
istock Поглед върху по-краткосрочните резултати на войната и утежняването на икономическия климат може да бъде открит в месечните данни за безработицата от бюрата по труда. На този стадий обаче и при тях няма индикации за утежняване, таман противоположното – през април 2022 година броят на записаните безработни е намалял с над 5 хиляди души по отношение на март, което води и до спад на коефициента на безработица с 0,2 пункта до 4,6%. Свиването на безработицата през последния месец се следи във всички области на страната, с изключение на в София (област), където покачването е нищожно.
В резюме, последните налични данни сочат към лимитирано влияние на „ новата рецесия “ върху пазара на труда. Това по никакъв метод обаче не значи, че в случай че военният спор в Украйна – и надлежно въздействието му върху цените и доставките на енергоносители и общата икономическа динамичност – продължи, то засегнатите компании няма да бъдат принудени да освобождават служащи и да свиват заетостта, заключват от ИПИ.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ