Проф. Анастас Герджиков: Нужен ни е просветителски проект – образованият и мислещ човек не се влияе от хибридната пропаганда на чуждите агенти
Войната смъкна маските на доста от политиците, хитруващи от 30 години, партиите няма да се измъкнат с увъртания
Носим виновност за това, че допуснахме подмяната на прехода - дискредитирахме самата концепция за народна власт, споделя пред Faktor.bg ректорът на СУ „ Климент Охридски “
Интервю на Стойко Стоянов
- Проф. Герджиков, в навечерието сме на най-светлите български празници, свързани с Кирил и Методий и с българската просвета и книжовност, ще поведете ли и тази година, като ректор на Софийския университет, с духовенството шествието до паметника на светите братя?
- Това дали ще има шествие в чест на 24-ти май, ще се реши на национално равнище. Ако има шествие, Академичният съвет на Софийския университет несъмнено ще се включи както всяка година. От основаването си преди 134 години първият български университет постоянно е бил отпред на българската нематериалност, култура, просвета и просвета през цялата година, освен на 24 май.
- На 24 май през 2019 година в аулата на Алма Матер произнесохте пламенна тирада, изтъквайки, че просвета и нематериалност не се наливат принудително. България имаше своето Възраждане, само че извървяли ли сме пътя на европейското Просвещение?
- От времето на П. Р. Славейков и Хр. Ботев е разногласието дали изостанала България има време да наваксва неналичието на собствен просветителски план или би трябвало да го прескочи в името на бързо реализиране на независимост и самостоятелност. В последна сметка за 50 години младата българска страна съумява да реализира всичко това – възвръща се държавността, построяват се институции, реализира се сериозен стопански растеж, само че в това време образованието и културата претърпяват напредък.
Дори да вземем за образец единствено Вазов, той е заставен да бъде пионер в няколко литературни жанра, тъй като до тогава литературната ни традиция не е богата, само че доживява да стане очевидец на това по какъв начин за няколко десетилетия българската литература се развива до пълноценна европейска литература с изключителни разказвачи, с поети от международна класа и даже с експериментатори във формата и наличието, които са в крайник с най-модерните европейски трендове.
- Дали сме светлина с четмо и писмо на доста нации, само че за какво продължаваме да се лутаме сред суеверното русофилство, Евразия и западните полезности?
- Противопоставянето на русофили и русофоби стартира още от Освобождението и спорните ни връзки с Русия, а и с Съюз на съветските социалистически републики през идващите десетилетия не способстват за сдобряване на позициите. Всъщност би трябвало България да има собствен личен път и посока и да дефинира отношението си към обособени страни съгласно това дали те споделят същите полезности и цели. Когато в последно време постоянно се приказва за цивилизационен избор, това не е просто факсимиле. Това, което назоваваме „ западна народна власт “ не е иманентно западно. Демокрацията поражда в Гърция и през Рим доближава до Западна Европа, където даже по времето на средновековните монархии политическите мислители изследват положителното и справедливото ръководство. Но корените на тези хрумвания са гръцки и такива мислители наред със Западна Европа има и във Византия, и даже в Средновековна България. Затова, в случай че през днешния ден се стремим да изградим демократично и заслужено общество, учредено на върховенството на правото, това в действителност е цивилизационен избор. Всяка страна – западна или източна, е свободна да избере дали желае да върви по демократичния път, обрисуван преди 2500 години от Древна Гърция, или по пътя на нейния противник Персия, ръководена от сатрап, пред който безправните жители са длъжни да се просват по очи.
- Можем ли през днешния ден да приказваме за празненство на духа и словото, за празници, откакто единствено на 300 км от нас се води варварска война против украинския народ, която е тяхно отричане?
- Духът и словото бяха подценени и преди войната. Отрекохме се от търсенето на истината и в устрема си да разберем всички гледни точки взехме решение, че има доста истини. Идеологията на „ пост-истината “, в която всички гледни точки са равноправни даже взаимно да се отхвърлят, даде опция за идеологическото оправдаване на терористични актове, на етнически прочиствания и на варварската война, за която говорите. Путин ни убеждава, че военната експанзия против Украйна е оправдана, тъй като има две гледни точки, освен на жертвата, само че и на агресора. Различни гледни точки може да има, само че има морални позиции, които не могат да бъдат оправдани – нито тази на агресора, нито на разпространителите на хибридните му послания, нито на политиците, които се снишават в името на личния си комфорт и преизбиране.
- Знаем вашата позиция, че Крим е украински, а би трябвало ли България да поддържа изрично с оръжия и друга военна помощ Украйна?
- Да. България би трябвало да поддържа Украйна уверено и по всевъзможен метод. Колебанията по този въпрос в българското общество не идват нито от боязън, че това ще ни въвлече във войната, нито от някакво разделяне на русофили и русофоби. Те идват от обстоятелството, че една огромна част от това общество не е уверена, че би трябвало да вървим по пътя на демокрацията, а копнее по едно идеализирано минало, в което по думите на Ботев „ тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша със религия “, а в подмяна някой мисли вместо него и го храни, без значение дали работи.
-Може ли войната против Украйна да стане катализатор за ликвидиране на българската история от легенди, а всеобщото схващане от тоталитарни клишета и подправени показа и герои?
-Не знам. Бъдещето ще покаже дали войната ще докара до подобен публичен катарзис. Това, което виждаме занапред, е, че войната смъкна маските на доста от политиците, хитруващи от 30 години. Всички партии – остарели и нови, бяха принудени да създадат избор и този път няма по какъв начин да се измъкнат с увъртания.
- Носим ли виновност за не състоялия се с младежите същински и прям диалог за близкото минало, с цел да не бъдат през днешния ден те жертва на хибридното настояще и кремълска агитация?
-Носим виновност за това, че допуснахме подмяната на прехода. Позволихме старите ръководещи да овладеят политическия и стопанския живот на страната, а децата им да ни поучават по какъв начин да строим демокрацията. За 30 години ни окрадоха по 100 метода, а ние търпяхме без еднакъв късмет и без пари, с режим на тока, с недостиг, купони и инфлация, до момента в който най-после дискредитирахме самата концепция за народна власт. Сега възрастните гледат с носталгия към тоталитарния режим, а младите не го познават същински, с цел да се възмутят от това. Може би в действителност би трябвало да се върнем към просветителския план, с който започнахме диалога – образованият и мислещ човек не се въздейства от хибридната агитация на непознатите сътрудници, и което е по-важно, образованият и мислещ човек е свободен и самостоятелен. Той няма потребност от бащица и от мощна ръка, той гради живота си със личните си ръце.
Носим виновност за това, че допуснахме подмяната на прехода - дискредитирахме самата концепция за народна власт, споделя пред Faktor.bg ректорът на СУ „ Климент Охридски “
Интервю на Стойко Стоянов
- Проф. Герджиков, в навечерието сме на най-светлите български празници, свързани с Кирил и Методий и с българската просвета и книжовност, ще поведете ли и тази година, като ректор на Софийския университет, с духовенството шествието до паметника на светите братя?
- Това дали ще има шествие в чест на 24-ти май, ще се реши на национално равнище. Ако има шествие, Академичният съвет на Софийския университет несъмнено ще се включи както всяка година. От основаването си преди 134 години първият български университет постоянно е бил отпред на българската нематериалност, култура, просвета и просвета през цялата година, освен на 24 май.
- На 24 май през 2019 година в аулата на Алма Матер произнесохте пламенна тирада, изтъквайки, че просвета и нематериалност не се наливат принудително. България имаше своето Възраждане, само че извървяли ли сме пътя на европейското Просвещение?
- От времето на П. Р. Славейков и Хр. Ботев е разногласието дали изостанала България има време да наваксва неналичието на собствен просветителски план или би трябвало да го прескочи в името на бързо реализиране на независимост и самостоятелност. В последна сметка за 50 години младата българска страна съумява да реализира всичко това – възвръща се държавността, построяват се институции, реализира се сериозен стопански растеж, само че в това време образованието и културата претърпяват напредък.
Дори да вземем за образец единствено Вазов, той е заставен да бъде пионер в няколко литературни жанра, тъй като до тогава литературната ни традиция не е богата, само че доживява да стане очевидец на това по какъв начин за няколко десетилетия българската литература се развива до пълноценна европейска литература с изключителни разказвачи, с поети от международна класа и даже с експериментатори във формата и наличието, които са в крайник с най-модерните европейски трендове.
- Дали сме светлина с четмо и писмо на доста нации, само че за какво продължаваме да се лутаме сред суеверното русофилство, Евразия и западните полезности?
- Противопоставянето на русофили и русофоби стартира още от Освобождението и спорните ни връзки с Русия, а и с Съюз на съветските социалистически републики през идващите десетилетия не способстват за сдобряване на позициите. Всъщност би трябвало България да има собствен личен път и посока и да дефинира отношението си към обособени страни съгласно това дали те споделят същите полезности и цели. Когато в последно време постоянно се приказва за цивилизационен избор, това не е просто факсимиле. Това, което назоваваме „ западна народна власт “ не е иманентно западно. Демокрацията поражда в Гърция и през Рим доближава до Западна Европа, където даже по времето на средновековните монархии политическите мислители изследват положителното и справедливото ръководство. Но корените на тези хрумвания са гръцки и такива мислители наред със Западна Европа има и във Византия, и даже в Средновековна България. Затова, в случай че през днешния ден се стремим да изградим демократично и заслужено общество, учредено на върховенството на правото, това в действителност е цивилизационен избор. Всяка страна – западна или източна, е свободна да избере дали желае да върви по демократичния път, обрисуван преди 2500 години от Древна Гърция, или по пътя на нейния противник Персия, ръководена от сатрап, пред който безправните жители са длъжни да се просват по очи.
- Можем ли през днешния ден да приказваме за празненство на духа и словото, за празници, откакто единствено на 300 км от нас се води варварска война против украинския народ, която е тяхно отричане?
- Духът и словото бяха подценени и преди войната. Отрекохме се от търсенето на истината и в устрема си да разберем всички гледни точки взехме решение, че има доста истини. Идеологията на „ пост-истината “, в която всички гледни точки са равноправни даже взаимно да се отхвърлят, даде опция за идеологическото оправдаване на терористични актове, на етнически прочиствания и на варварската война, за която говорите. Путин ни убеждава, че военната експанзия против Украйна е оправдана, тъй като има две гледни точки, освен на жертвата, само че и на агресора. Различни гледни точки може да има, само че има морални позиции, които не могат да бъдат оправдани – нито тази на агресора, нито на разпространителите на хибридните му послания, нито на политиците, които се снишават в името на личния си комфорт и преизбиране.
- Знаем вашата позиция, че Крим е украински, а би трябвало ли България да поддържа изрично с оръжия и друга военна помощ Украйна?
- Да. България би трябвало да поддържа Украйна уверено и по всевъзможен метод. Колебанията по този въпрос в българското общество не идват нито от боязън, че това ще ни въвлече във войната, нито от някакво разделяне на русофили и русофоби. Те идват от обстоятелството, че една огромна част от това общество не е уверена, че би трябвало да вървим по пътя на демокрацията, а копнее по едно идеализирано минало, в което по думите на Ботев „ тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша със религия “, а в подмяна някой мисли вместо него и го храни, без значение дали работи.
-Може ли войната против Украйна да стане катализатор за ликвидиране на българската история от легенди, а всеобщото схващане от тоталитарни клишета и подправени показа и герои?
-Не знам. Бъдещето ще покаже дали войната ще докара до подобен публичен катарзис. Това, което виждаме занапред, е, че войната смъкна маските на доста от политиците, хитруващи от 30 години. Всички партии – остарели и нови, бяха принудени да създадат избор и този път няма по какъв начин да се измъкнат с увъртания.
- Носим ли виновност за не състоялия се с младежите същински и прям диалог за близкото минало, с цел да не бъдат през днешния ден те жертва на хибридното настояще и кремълска агитация?
-Носим виновност за това, че допуснахме подмяната на прехода. Позволихме старите ръководещи да овладеят политическия и стопанския живот на страната, а децата им да ни поучават по какъв начин да строим демокрацията. За 30 години ни окрадоха по 100 метода, а ние търпяхме без еднакъв късмет и без пари, с режим на тока, с недостиг, купони и инфлация, до момента в който най-после дискредитирахме самата концепция за народна власт. Сега възрастните гледат с носталгия към тоталитарния режим, а младите не го познават същински, с цел да се възмутят от това. Може би в действителност би трябвало да се върнем към просветителския план, с който започнахме диалога – образованият и мислещ човек не се въздейства от хибридната агитация на непознатите сътрудници, и което е по-важно, образованият и мислещ човек е свободен и самостоятелен. Той няма потребност от бащица и от мощна ръка, той гради живота си със личните си ръце.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ