Войната - кратък опит за прогноза
Войната ще се проточи. Украйна в последна сметка ще получи от Запада всички оръжия, които желае.
Ще ги получи, тъй като залогът е световен и тъй като Западът е виновен.
Модерните западни оръжия в украински ръце ще значат още по-тежки загуби на бойното поле за Русия. Но те ще значат и още по-озверяла Русия, надлежно - още по-варварски обстрел на украинските градове, още повече цивилни жертви и обвинявания в геноцид, още по-тежки западни наказания и цялостна икономическа и политическа изолираност на Москва.
До края на годината над Русия ще падне петролно ембарго. То ще я лиши от основния ѝ източник на доходи - по-голям даже от природния газ.
От петролното ембарго ще боли двустранно. От една страна ще ги боли бедните руснаци, чието витално ниво ще се върне десетилетия обратно, към руската бедност. На нейния декор вътрешно ще стават все по-очевидни неравенствата сред хайлайф и национални маси в Русия, които и в довоенния интервал бяха измежду най-големите в света.
Никоя агитация не може да победи празния ледник. Никоя принуда не може да надвие празния джоб. Никой национализъм не е по-силен от глада. Където е добре, там е родината.
От същата страна ще ги боли и олигарсите. При тях не играят фактори като агитация и национализъм. Може да имат боязън от репресии, само че имат и благоприятни условия да се защитят. С пари се купува всичко. Дори служби за сигурност. Олигарсите ще би трябвало да избират сред своите ползи и великоруските упоритости на Владимир Путин. Да познавам ли какво ще изберат? От другата страна, Европа и Съединени американски щати също ще би трябвало да понесат болежка. Израсналите в мир генерации, които привикнаха да одобряват благините на мира за даденост, ще би трябвало да схванат какво значи война - освен по малкия екран. Не единствено в Третия свят. Ще има криза, банкрути, обедняване, боязън, неустановеност, неодобрение, разделяне, митинги. Управляващите елити ще бъдат изправени пред сложни решения и оттова толерантността им ще се редуцира. Европа ще би трябвало да се разсъни от демократичната си сънливост и да одобри, че е неуместно да храни и да пази правата на тези свои жители, политически сили и даже държавни управления, които желаят края ѝ. Защото спорът към този момент не е единствено идеологически, а екзистенциален - автокрация против народна власт, Съветски съюз 2.0 против Европейски съюз. A la guerre comme à la guerre. Европа ще би трябвало също да осъзнае (най-сетне на дело) и това, което е казвал още един от отците ѝ създатели - че се състои единствено от дребни страни, само че не всички от тях още са разбрали какъв брой са дребни. Т.е. европейците - от германците до малтийците и от скандинавците до българите - ще би трябвало да свикнат с мисълта, че значат нещо единствено дружно. И че " дружно " в последна сметка значи повече власт на съюза, по-бързи решения. По-дълбоката, т.е. по-интегрираната Европа от алтернатива ще стане единствен избавителен излаз. Войните раждат народи. Както да вземем за пример успеха на Съюза над Конфедерацията в Съединени американски щати през 1865 година е родила днешната американска нация. Да не се изненадваме, в случай че след потомство заговорим (и отвън философските опити) за европейска нация.
Само че, в случай че Европа желае да бъде по-дълбока, най-малко към този момент не може да остане толкоз необятна - в по-дълбок Европейски Съюз няма да има място за народен фрийстайлинг и евразийски носталгии а ла Орбан или а ла Радев.
Военното състояние евентуално ще принуди Европа да осъзнае, че не може да продължи напред само с вход, както до момента, че може да ѝ потрябва и насилствен, а освен непринуден излаз, какъвто е сегашният член 50 от Договора, употребен за Брекзит. Ако Европейски Съюз не пробие в структурата си насилствен излаз, което обективно е мъчно, може да реализира същия резултат с шоково увеличение на разликата сред двете си " скорости " - ядро (да речем еврозоната) и външна страна, състояща се от всички отвън нея.
Ако последните държат да си играят с Евразия, ще могат да го вършат на воля, само че цената за това ще бъде, че досегашните им европейски богатства ще преминат в ядрото, а досегашното " пълноправно участие " на периферниците ще се изпразни от наличие. Т.е., в случай че желаят още богатства и сигурност, ще им се наложи да аплайват в същинския Европейски Съюз т.е. в ядрото още веднъж, да чакат, да договарят, да извършват критерии.
През това време Путин няма да кротува. Най-важното за Путин през днешния ден е, че той няма път обратно. След всичко, което към този момент направи, да отстъпи значи да падне. Излишно е да се изяснява какво значи да паднеш от най-високото място в Русия.
Щом няма път обратно, Путин ще води война обезверено. А обезверено значи - по всевъзможен начин. И Централно разузнавателно управление на САЩ, и английското разузнаване към този момент приказват за сюжети, в които Русия прибягва към тактическо (т.е. с дребен обхват и дребна мощност) нуклеарно оръжие или към химическо оръжие.
Стигнем ли до такава точка, прогнозата става сложна. Възникват минимум три въпроса: (а) ще изпълнят ли съветските военни заповед за приложимост на нуклеарно оръжие или друго оръжие за всеобщо поразяване и в случай че не изпълнят, до какво ще докара това? (б) в случай че изпълнят такава заповед, по какъв начин ще реагира НАТО? Ще се глобализира ли войната в Украйна? (в) при сюжет (а) какво идва след Путин? Степента на несигурност е огромна, такива са и рисковете.
Употребата на тактическо нуклеарно оръжие може да стане рисков казус и инфекциозен неприятен образец в други горещи точки на света.
Изходите от почналата борба за Донбас са два: (а) Русия съумява да завземе Донецка и Луганска област, Путин афишира победа и договаря, поставяйки условия на Киев и на Запада, заплашвайки да продължи настъплението. Конфликтът става замразен с периодически обостряния както през последните осем години; (б) съветската атака се проваля както на север от Киев, Украйна си връща сепаратистките анклави и Крим. Това е политическият завършек на Путин, тъй като военното проваляне е съчетано с финансово-икономическа злополука. Незизвестността след настоящия стопанин на Кремъл не основава повече комфорт от оставането му на власт. Независимо какво остане от Украйна след края на войната, можем да бъдем сигурни, че Западът ще излее в него гигантска финансова и военна помощ. Украйна ще би трябвало да стане витрина, която всеки денонощно да подкопава с образеца си моралните и политическите устои на съветския режим. Възстановяването на Украйна ще бъде грамаден капиталов и бизнес план, от който ще бъдат изключени тези, които са били неуверени или " неутрални " по време на войната. България, най-малко към този момент, е в последната категория. Според един американски военачалник в един миг филантропичната покруса в Украйна ще стане такава, че НАТО ще бъде принудена да откри зона, неразрешена за полети над следената от Киев част от Украйна. Това е най-вероятно при възможен завършек на дейните бойни дейности и помирение.
НАТО ще стегне редиците си във всяко едно отношение. Неохотните, неуверените, нелоялните ги чакат сложни дни. Ще свърши търпението към тези, които не харчат задоволително за личната си сигурност, камо ли за приноса си към груповата защита. Съединени американски щати ще бъдат задоволително натоварени военно и финансово с помощта за Украйна, със сдържането на Китай, с икономическите последици от войната, с цел да могат и да желаят да заплащат за сигурността на европейците - без значение кой ще бъде идващият им президент. И тук България е в цифрата на неподготвените, изостаналите, несигурните.
Изводът е: без същинска смяна, а не като тази, която " продължава ", неприятно ни се написа.
Ще ги получи, тъй като залогът е световен и тъй като Западът е виновен.
Модерните западни оръжия в украински ръце ще значат още по-тежки загуби на бойното поле за Русия. Но те ще значат и още по-озверяла Русия, надлежно - още по-варварски обстрел на украинските градове, още повече цивилни жертви и обвинявания в геноцид, още по-тежки западни наказания и цялостна икономическа и политическа изолираност на Москва.
До края на годината над Русия ще падне петролно ембарго. То ще я лиши от основния ѝ източник на доходи - по-голям даже от природния газ.
От петролното ембарго ще боли двустранно. От една страна ще ги боли бедните руснаци, чието витално ниво ще се върне десетилетия обратно, към руската бедност. На нейния декор вътрешно ще стават все по-очевидни неравенствата сред хайлайф и национални маси в Русия, които и в довоенния интервал бяха измежду най-големите в света.
Никоя агитация не може да победи празния ледник. Никоя принуда не може да надвие празния джоб. Никой национализъм не е по-силен от глада. Където е добре, там е родината.
От същата страна ще ги боли и олигарсите. При тях не играят фактори като агитация и национализъм. Може да имат боязън от репресии, само че имат и благоприятни условия да се защитят. С пари се купува всичко. Дори служби за сигурност. Олигарсите ще би трябвало да избират сред своите ползи и великоруските упоритости на Владимир Путин. Да познавам ли какво ще изберат? От другата страна, Европа и Съединени американски щати също ще би трябвало да понесат болежка. Израсналите в мир генерации, които привикнаха да одобряват благините на мира за даденост, ще би трябвало да схванат какво значи война - освен по малкия екран. Не единствено в Третия свят. Ще има криза, банкрути, обедняване, боязън, неустановеност, неодобрение, разделяне, митинги. Управляващите елити ще бъдат изправени пред сложни решения и оттова толерантността им ще се редуцира. Европа ще би трябвало да се разсъни от демократичната си сънливост и да одобри, че е неуместно да храни и да пази правата на тези свои жители, политически сили и даже държавни управления, които желаят края ѝ. Защото спорът към този момент не е единствено идеологически, а екзистенциален - автокрация против народна власт, Съветски съюз 2.0 против Европейски съюз. A la guerre comme à la guerre. Европа ще би трябвало също да осъзнае (най-сетне на дело) и това, което е казвал още един от отците ѝ създатели - че се състои единствено от дребни страни, само че не всички от тях още са разбрали какъв брой са дребни. Т.е. европейците - от германците до малтийците и от скандинавците до българите - ще би трябвало да свикнат с мисълта, че значат нещо единствено дружно. И че " дружно " в последна сметка значи повече власт на съюза, по-бързи решения. По-дълбоката, т.е. по-интегрираната Европа от алтернатива ще стане единствен избавителен излаз. Войните раждат народи. Както да вземем за пример успеха на Съюза над Конфедерацията в Съединени американски щати през 1865 година е родила днешната американска нация. Да не се изненадваме, в случай че след потомство заговорим (и отвън философските опити) за европейска нация.
Само че, в случай че Европа желае да бъде по-дълбока, най-малко към този момент не може да остане толкоз необятна - в по-дълбок Европейски Съюз няма да има място за народен фрийстайлинг и евразийски носталгии а ла Орбан или а ла Радев.
Военното състояние евентуално ще принуди Европа да осъзнае, че не може да продължи напред само с вход, както до момента, че може да ѝ потрябва и насилствен, а освен непринуден излаз, какъвто е сегашният член 50 от Договора, употребен за Брекзит. Ако Европейски Съюз не пробие в структурата си насилствен излаз, което обективно е мъчно, може да реализира същия резултат с шоково увеличение на разликата сред двете си " скорости " - ядро (да речем еврозоната) и външна страна, състояща се от всички отвън нея.
Ако последните държат да си играят с Евразия, ще могат да го вършат на воля, само че цената за това ще бъде, че досегашните им европейски богатства ще преминат в ядрото, а досегашното " пълноправно участие " на периферниците ще се изпразни от наличие. Т.е., в случай че желаят още богатства и сигурност, ще им се наложи да аплайват в същинския Европейски Съюз т.е. в ядрото още веднъж, да чакат, да договарят, да извършват критерии.
През това време Путин няма да кротува. Най-важното за Путин през днешния ден е, че той няма път обратно. След всичко, което към този момент направи, да отстъпи значи да падне. Излишно е да се изяснява какво значи да паднеш от най-високото място в Русия.
Щом няма път обратно, Путин ще води война обезверено. А обезверено значи - по всевъзможен начин. И Централно разузнавателно управление на САЩ, и английското разузнаване към този момент приказват за сюжети, в които Русия прибягва към тактическо (т.е. с дребен обхват и дребна мощност) нуклеарно оръжие или към химическо оръжие.
Стигнем ли до такава точка, прогнозата става сложна. Възникват минимум три въпроса: (а) ще изпълнят ли съветските военни заповед за приложимост на нуклеарно оръжие или друго оръжие за всеобщо поразяване и в случай че не изпълнят, до какво ще докара това? (б) в случай че изпълнят такава заповед, по какъв начин ще реагира НАТО? Ще се глобализира ли войната в Украйна? (в) при сюжет (а) какво идва след Путин? Степента на несигурност е огромна, такива са и рисковете.
Употребата на тактическо нуклеарно оръжие може да стане рисков казус и инфекциозен неприятен образец в други горещи точки на света.
Изходите от почналата борба за Донбас са два: (а) Русия съумява да завземе Донецка и Луганска област, Путин афишира победа и договаря, поставяйки условия на Киев и на Запада, заплашвайки да продължи настъплението. Конфликтът става замразен с периодически обостряния както през последните осем години; (б) съветската атака се проваля както на север от Киев, Украйна си връща сепаратистките анклави и Крим. Това е политическият завършек на Путин, тъй като военното проваляне е съчетано с финансово-икономическа злополука. Незизвестността след настоящия стопанин на Кремъл не основава повече комфорт от оставането му на власт. Независимо какво остане от Украйна след края на войната, можем да бъдем сигурни, че Западът ще излее в него гигантска финансова и военна помощ. Украйна ще би трябвало да стане витрина, която всеки денонощно да подкопава с образеца си моралните и политическите устои на съветския режим. Възстановяването на Украйна ще бъде грамаден капиталов и бизнес план, от който ще бъдат изключени тези, които са били неуверени или " неутрални " по време на войната. България, най-малко към този момент, е в последната категория. Според един американски военачалник в един миг филантропичната покруса в Украйна ще стане такава, че НАТО ще бъде принудена да откри зона, неразрешена за полети над следената от Киев част от Украйна. Това е най-вероятно при възможен завършек на дейните бойни дейности и помирение.
НАТО ще стегне редиците си във всяко едно отношение. Неохотните, неуверените, нелоялните ги чакат сложни дни. Ще свърши търпението към тези, които не харчат задоволително за личната си сигурност, камо ли за приноса си към груповата защита. Съединени американски щати ще бъдат задоволително натоварени военно и финансово с помощта за Украйна, със сдържането на Китай, с икономическите последици от войната, с цел да могат и да желаят да заплащат за сигурността на европейците - без значение кой ще бъде идващият им президент. И тук България е в цифрата на неподготвените, изостаналите, несигурните.
Изводът е: без същинска смяна, а не като тази, която " продължава ", неприятно ни се написа.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ