Човечеството може да се върне в 18-и и 19-и век. Но това не е неизбежно
2026 година стартира по инерция и още първоначално ѝ видяхме два сигнала от най-утвърдената и авторитетна народна власт - Съединени американски щати - в посока на имперско мислене и автокрация.
Военната интервенция против Мадуро във Венецуела докара до отвличането на един и инсталирането на различен, по-удобен деспот, подготвен да даде петрола на страната си на американците. Тази интервенция не се различаваше доста от опиумните войни, при които британците са пращали канонерките си, с цел да отворят пазарите на Китай за техни артикули.
Като прибавим и претенциите на президента Тръмп за " придобиване " на Гренландия даже и с военна мощ, усещането, че сме се върнали във времената на откровения и нахален империализъм не може да бъде избегнато.
Как Тръмп даде криле на автократите
По отношение на автократизацията още веднъж Съединени американски щати дадоха доста обезпокоителен образец с дейностите на своите имиграционни управляващи, които стрелят и уви, убиват хора при доста съмнителни условия и с меко казано противоречиви оправдания. У нас към този момент имаше случаи на неоснователно държани по арести и затвори хора от политическата съпротива. Когато държавните институции в най-старата съвременна народна власт се употребяват за партизански цели и то на цената на човешки животи, това дава криле на автократите по света. Путин, Си Дзинпин, Ким Чен Ун и всички останали аспиранти на диктатурата имат съображение да считат, че светът на 2026 година е техен: единственият въпрос е по какъв начин ще си го поделят.
Може ли в действителност човечеството да се върне в 18-и и 19-и век и да не помни уроците от ужасните военни спорове и премеждия, до които комбинацията от империя и автокрация води? Отговорът е, че може, само че това надалеч не е неизбежно. Също по този начин е правилно, че два пъти в една и съща река не може да се влезе, което значи, че светът през днешния ден е доста друг от този от предходните епохи. Различието не би трябвало да успокоява никого обаче, тъй като то може да е за положително, само че също по този начин да провокира и покруса с непознати до в този момент мащаби заради новите средства за всеобщо заличаване. Ако историята ни учи на нещо, то е че всяка последваща огромна имперска война е доста по-деструктивна от миналата, като жертвите нарастват експоненциално.
Народът към момента държи силата в ръцете и бюлетините си
Единственият положителен фактор, който може да бъде маркиран в сегашната обстановка, е, че за разлика от 18-и и 19-и век през днешния ден народите на страните и изключително тези в демокрациите имат думата при вземането на значими и съдбовни решения. Въпросът е дали груповият либерален разсъдък в последна сметка ще надделее над нахално заявяваните автократични имперски упоритости на " международните водачи ". Надеждата, че това ще се случи, е нежна, тъй като груповият либерален разсъдък доста постоянно излъчва тъкмо такива маниакални водачи и даже се влюбва в тях. Но въпреки всичко, имаме и голям брой обнадеждаващи образци.
Иран наподобява минава през собствен личен (пореден) опит за цветна гражданска война, която може да приключи с отменяне на режима на аятоласите. Ако това се случи, би било ярка проява на силата на най-голямата незнайна - народите - в международната геополитика.
Американците също ще бъдат изправени пред съдбоносен избор през 2026 година Ако Доналд Тръмп загуби трагично междинния избор за Конгреса и други институции, то това ще е явен сигнал най-много към Републиканската партия, че тя би трябвало да нанесе съществени корекции в курса към империя и автократизация. Гражданската реакция към дейностите на имиграционните управляващи могат да изпълнят също ролята на подобен сигнал.
По отношение на Украйна към този момент е видно даже за Републиканската партия, че в случай че Владимир Путин не бъде притиснат с тежки наказания и с съответна военна помощ за нападнатата страна, той в никакъв случай не би спрял завоевателната си имперска война. Сенатът най-вероятно ще одобри закон, който ще даде опция за налагане на доста тежки наказания на Русия. Това е развиване, което става под натиска на публичното мнение в Съединени американски щати и то е мощно положително. Но това развиване е допустимо, тъй като украинците към този момент четвърта година удържат на злокобната съветска експанзия и не желаят да се примирят с колониален статут. Да забележим какво мислят и венецуелците по този въпрос.
Големият абсурд пред актуалните демокрации
Накратко, вярата за света е в демократичния капацитет вътре в обществата и изключително в тези на демокрациите: развити, недоразвити, дефектни или дефектиращи. Границата сред тези категории стартира да се размива в последно време, само че въпреки всичко във всеки един от тези режими, а даже и в някои автокрации като Иран, мнението на хората може да обърка проектите на избрани маниакални водачи. Маниакалността тук може да се мисли като механически термин за податливост към прекомерна централизация на власт. В домакински проект това води до автокрация, а в интернационален - до империя.
Парадоксът, който актуалната народна власт би трябвало да реши, е следният: от една страна, хората харесват да гласоподават и избират водачи, които им дават обещание мощна власт и огромно интернационално въздействие. В този смисъл кандидат-автократите и нео-императорите имат известно електорално преимущество по формулировка. От друга страна, груповият разсъдък относително бързо вижда огромните рискове, които прекомерната централизация на власт основава и стартира да отхвърля отпор на личния си фаворит. Получава се една игра на влюбване и разлюбване на кандидат-автократи, която е доста фрустрираща и слага под въпрос самия либерален развой. Представя го като несъизмерим, леконравен, опортюнистки.
Българската народна власт устоява на кандидат-автократите
България е международен образец във влюбването и разлюбването на кандидат-автократи. В страната има и пишман-императори, само че те към момента са възприемани като гранични случаи на естественото и политическата екзотика. Поне от 2001 година насам на избори българите доста постоянно гласоподават за харизматични персони, които в националното въображение концентрират доста власт и дават обещания, че ще " оправят " страната най-вече за 800 дни. То не бяха царе, генерали, мафиотски босове, медийни могули и всевъзможни други знаци на съсредоточена, несъразмерна власт в националното въображение.
Интересното е, че това влюбване води и до също толкоз буйно разлюбване на претендент автократа. Царят бързо разочарова упованията и слезе от сцената безшумно и цивилизовано. Останалите обаче провокираха всеобщи митинги с възходяща активност през 2013, 2020 и 2025 година Преди по-малко от месец стотици хиляди излязоха по улиците на страната против кандидат-автократите Борисов и Пеевски, които и по личните им думи са прекалили с арогантността си.
Демокрацията, от тази позиция, е изправена пред две провокации. Първото е да генерира мощна социална реакция, която да постави на мястото му " прекалил " кандидат-автократ. Нашата народна власт се оправя ослепително по тази линия и имаме мотив на горделивост в съпоставяне със съседите ни от Сърбия да вземем за пример, при които автократът към момента си стои на власт.
Това, с което не се оправяме обаче, е второто предизвикателство: да не се омайваме по време на избори от нови или остарели кандидат-автократи и пишман-императори. За страдание, по този параграф България е водеща измежду влюбчивите страни, които залагат на всевъзможни нови и все по-нови " спасители ", сякаш притежаващи вълшебен качества да концентрират внимание и власт.
Как да стане демокрацията привлекателна?
Може би мнозина си задават въпроса: Защо да гласуваме за някого, в случай че той няма изключителни, съвсем вълшебен качества? Не е ли скучно да се гласоподава за професионален политик, който приказва главно за бюджета и за промени в правосъдна власт и други комплицирани за схващане сфери? Това са безусловно законни въпроси и актуалната народна власт не им е дала някакъв изключително добър отговор.
Този отговор не може да бъде просто спектакъл, с който да привлечеш гласове в акцията, а по-късно да правиш верните неща. Хората усещат фалшивостта и бързо изоставят театралстващите демократи.
Но това прави обстановката още по-тежка, тъй като автокрацията и империята не могат да бъдат единствено театрална предизборна режисура. Както вторият Доналд Тръмп е доста по-радикален от първия, по този начин и всеки политик залагащ на автокрация и империя би трябвало да се радикализира, с цел да резервира доверието в себе си. Примерите за такава радикализация (Орбан, Бабиш, Ердоган...) са доста.
Всяка народна власт би трябвало да даде собствен отговор на казуса с привлекателността на личностите с изключителни качества. Може би вместо в хора с вълшебен способности, гласоподавателят може да има вяра в изключителни достижения и методически, систематични дейности за реализацията им. Членството в еврозоната в българския случай беше тъкмо такова достижение, което не е резултат от качествата на кандидат-автократи, а от съществени, методични и некрадливи сметки и дейности.
Други изключителни цели, които можем да си слагаме, е една мощна във военно и фискално отношение Европа, която да е гаранция против имперските упоритости на страни към нас. Превръщането на страната в център на новите технологии също е цел, която може да увлече младото потомство вместо вярата в харизмата на някого. А за какво не да построим и нова огромна акустична музикална зала, която да ни постави и на картата на най-големите международни реализатори?
В последна сметка, даже и либертарианеците като австриеца Фридрих Хайек несъмнено са уверени, че страната не е единствено защита и сигурност, а също по този начин филхармония и опера. И двете институции у нас действат прелестно и може би е време да се влага в тях и по-голям обществен запас. Като образци, че страната може да реализира високи духовни, а и материални цели.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Военната интервенция против Мадуро във Венецуела докара до отвличането на един и инсталирането на различен, по-удобен деспот, подготвен да даде петрола на страната си на американците. Тази интервенция не се различаваше доста от опиумните войни, при които британците са пращали канонерките си, с цел да отворят пазарите на Китай за техни артикули.
Като прибавим и претенциите на президента Тръмп за " придобиване " на Гренландия даже и с военна мощ, усещането, че сме се върнали във времената на откровения и нахален империализъм не може да бъде избегнато.
Как Тръмп даде криле на автократите
По отношение на автократизацията още веднъж Съединени американски щати дадоха доста обезпокоителен образец с дейностите на своите имиграционни управляващи, които стрелят и уви, убиват хора при доста съмнителни условия и с меко казано противоречиви оправдания. У нас към този момент имаше случаи на неоснователно държани по арести и затвори хора от политическата съпротива. Когато държавните институции в най-старата съвременна народна власт се употребяват за партизански цели и то на цената на човешки животи, това дава криле на автократите по света. Путин, Си Дзинпин, Ким Чен Ун и всички останали аспиранти на диктатурата имат съображение да считат, че светът на 2026 година е техен: единственият въпрос е по какъв начин ще си го поделят.
Може ли в действителност човечеството да се върне в 18-и и 19-и век и да не помни уроците от ужасните военни спорове и премеждия, до които комбинацията от империя и автокрация води? Отговорът е, че може, само че това надалеч не е неизбежно. Също по този начин е правилно, че два пъти в една и съща река не може да се влезе, което значи, че светът през днешния ден е доста друг от този от предходните епохи. Различието не би трябвало да успокоява никого обаче, тъй като то може да е за положително, само че също по този начин да провокира и покруса с непознати до в този момент мащаби заради новите средства за всеобщо заличаване. Ако историята ни учи на нещо, то е че всяка последваща огромна имперска война е доста по-деструктивна от миналата, като жертвите нарастват експоненциално.
Народът към момента държи силата в ръцете и бюлетините си
Единственият положителен фактор, който може да бъде маркиран в сегашната обстановка, е, че за разлика от 18-и и 19-и век през днешния ден народите на страните и изключително тези в демокрациите имат думата при вземането на значими и съдбовни решения. Въпросът е дали груповият либерален разсъдък в последна сметка ще надделее над нахално заявяваните автократични имперски упоритости на " международните водачи ". Надеждата, че това ще се случи, е нежна, тъй като груповият либерален разсъдък доста постоянно излъчва тъкмо такива маниакални водачи и даже се влюбва в тях. Но въпреки всичко, имаме и голям брой обнадеждаващи образци.
Иран наподобява минава през собствен личен (пореден) опит за цветна гражданска война, която може да приключи с отменяне на режима на аятоласите. Ако това се случи, би било ярка проява на силата на най-голямата незнайна - народите - в международната геополитика.
Американците също ще бъдат изправени пред съдбоносен избор през 2026 година Ако Доналд Тръмп загуби трагично междинния избор за Конгреса и други институции, то това ще е явен сигнал най-много към Републиканската партия, че тя би трябвало да нанесе съществени корекции в курса към империя и автократизация. Гражданската реакция към дейностите на имиграционните управляващи могат да изпълнят също ролята на подобен сигнал.
По отношение на Украйна към този момент е видно даже за Републиканската партия, че в случай че Владимир Путин не бъде притиснат с тежки наказания и с съответна военна помощ за нападнатата страна, той в никакъв случай не би спрял завоевателната си имперска война. Сенатът най-вероятно ще одобри закон, който ще даде опция за налагане на доста тежки наказания на Русия. Това е развиване, което става под натиска на публичното мнение в Съединени американски щати и то е мощно положително. Но това развиване е допустимо, тъй като украинците към този момент четвърта година удържат на злокобната съветска експанзия и не желаят да се примирят с колониален статут. Да забележим какво мислят и венецуелците по този въпрос.
Големият абсурд пред актуалните демокрации
Накратко, вярата за света е в демократичния капацитет вътре в обществата и изключително в тези на демокрациите: развити, недоразвити, дефектни или дефектиращи. Границата сред тези категории стартира да се размива в последно време, само че въпреки всичко във всеки един от тези режими, а даже и в някои автокрации като Иран, мнението на хората може да обърка проектите на избрани маниакални водачи. Маниакалността тук може да се мисли като механически термин за податливост към прекомерна централизация на власт. В домакински проект това води до автокрация, а в интернационален - до империя.
Парадоксът, който актуалната народна власт би трябвало да реши, е следният: от една страна, хората харесват да гласоподават и избират водачи, които им дават обещание мощна власт и огромно интернационално въздействие. В този смисъл кандидат-автократите и нео-императорите имат известно електорално преимущество по формулировка. От друга страна, груповият разсъдък относително бързо вижда огромните рискове, които прекомерната централизация на власт основава и стартира да отхвърля отпор на личния си фаворит. Получава се една игра на влюбване и разлюбване на кандидат-автократи, която е доста фрустрираща и слага под въпрос самия либерален развой. Представя го като несъизмерим, леконравен, опортюнистки.
Българската народна власт устоява на кандидат-автократите
България е международен образец във влюбването и разлюбването на кандидат-автократи. В страната има и пишман-императори, само че те към момента са възприемани като гранични случаи на естественото и политическата екзотика. Поне от 2001 година насам на избори българите доста постоянно гласоподават за харизматични персони, които в националното въображение концентрират доста власт и дават обещания, че ще " оправят " страната най-вече за 800 дни. То не бяха царе, генерали, мафиотски босове, медийни могули и всевъзможни други знаци на съсредоточена, несъразмерна власт в националното въображение.
Интересното е, че това влюбване води и до също толкоз буйно разлюбване на претендент автократа. Царят бързо разочарова упованията и слезе от сцената безшумно и цивилизовано. Останалите обаче провокираха всеобщи митинги с възходяща активност през 2013, 2020 и 2025 година Преди по-малко от месец стотици хиляди излязоха по улиците на страната против кандидат-автократите Борисов и Пеевски, които и по личните им думи са прекалили с арогантността си.
Демокрацията, от тази позиция, е изправена пред две провокации. Първото е да генерира мощна социална реакция, която да постави на мястото му " прекалил " кандидат-автократ. Нашата народна власт се оправя ослепително по тази линия и имаме мотив на горделивост в съпоставяне със съседите ни от Сърбия да вземем за пример, при които автократът към момента си стои на власт.
Това, с което не се оправяме обаче, е второто предизвикателство: да не се омайваме по време на избори от нови или остарели кандидат-автократи и пишман-императори. За страдание, по този параграф България е водеща измежду влюбчивите страни, които залагат на всевъзможни нови и все по-нови " спасители ", сякаш притежаващи вълшебен качества да концентрират внимание и власт.
Как да стане демокрацията привлекателна?
Може би мнозина си задават въпроса: Защо да гласуваме за някого, в случай че той няма изключителни, съвсем вълшебен качества? Не е ли скучно да се гласоподава за професионален политик, който приказва главно за бюджета и за промени в правосъдна власт и други комплицирани за схващане сфери? Това са безусловно законни въпроси и актуалната народна власт не им е дала някакъв изключително добър отговор.
Този отговор не може да бъде просто спектакъл, с който да привлечеш гласове в акцията, а по-късно да правиш верните неща. Хората усещат фалшивостта и бързо изоставят театралстващите демократи.
Но това прави обстановката още по-тежка, тъй като автокрацията и империята не могат да бъдат единствено театрална предизборна режисура. Както вторият Доналд Тръмп е доста по-радикален от първия, по този начин и всеки политик залагащ на автокрация и империя би трябвало да се радикализира, с цел да резервира доверието в себе си. Примерите за такава радикализация (Орбан, Бабиш, Ердоган...) са доста.
Всяка народна власт би трябвало да даде собствен отговор на казуса с привлекателността на личностите с изключителни качества. Може би вместо в хора с вълшебен способности, гласоподавателят може да има вяра в изключителни достижения и методически, систематични дейности за реализацията им. Членството в еврозоната в българския случай беше тъкмо такова достижение, което не е резултат от качествата на кандидат-автократи, а от съществени, методични и некрадливи сметки и дейности.
Други изключителни цели, които можем да си слагаме, е една мощна във военно и фискално отношение Европа, която да е гаранция против имперските упоритости на страни към нас. Превръщането на страната в център на новите технологии също е цел, която може да увлече младото потомство вместо вярата в харизмата на някого. А за какво не да построим и нова огромна акустична музикална зала, която да ни постави и на картата на най-големите международни реализатори?
В последна сметка, даже и либертарианеците като австриеца Фридрих Хайек несъмнено са уверени, че страната не е единствено защита и сигурност, а също по този начин филхармония и опера. И двете институции у нас действат прелестно и може би е време да се влага в тях и по-голям обществен запас. Като образци, че страната може да реализира високи духовни, а и материални цели.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ