Америките - за Тръмп, Азия - за Си Цзинпин, Евразия - за Владимир Путин. Янките се прибират по селата си.
Още в първите дни на новата година се оказахме в нов свят. Това не е " смелият нов свят " на Олдъс Хъксли - него в някакъв смисъл към този момент го изживяхме на порции. Сегашният нов свят е извънредно износен, прашен, недодялан и малоумен. Това е светът на 19-и век, който в последна сметка създаде две международни войни.
Опасната теория " Донро "
След като с брилянтна военна интервенция Доналд Тръмп отмъкна Никлас Мадуро от спалнята му, американският президент разгласява триумфалното " Западното полукълбо е наше ". И изясни, че възвръща " доктрината Монро " от 1823 година. Тогава тази теория се пробва да отбрани 13-те американски щати, небогати и изцяло селски, от попълзновенията на гигантските европейски империалистически страни. В своя произход доктрината е отбранителна и отпада, когато Съединени американски щати стават международна мощ. Днес тази теория, преименувана на " Донро " (?), е по-скоро глупава, страхлива и рискова.
В продължение на 80 години Съединени американски щати беше не районна, а международна мощ. Именно Съединени американски щати посредством мрежата от контракти по целия свят, посредством основаните след войната интернационалните институции и закони беше силата, която поддържаше оня международен ред, който докара до най-дългия кротичък интервал и до най-бързото замогване в човешката история. Днес президентът на Съединени американски щати афишира, че Америка се отдръпва в своя вилает. Янките се прибират по селата си.
Новите " сфери на въздействие "
Очевидно е, че на картата на света, която Тръмп носи в главата си, земното кълбо би следвало да бъде разграничено на няколко огромни части, следени от най-силните в съответните райони. Америките - за Тръмп, да прави там, каквото си желае, Азия - за Си Цзинпин, Евразия - за Владимир Путин. От свят на цивилизационен ред, в който дребните са предпазвани от произвола на огромните, Тръмп предлага да се премине към тъжния остарял свят, в който огромните мачкат дребните.
Точно това е визията на Путин от последните 25 години. Това е неговият модел на " многополюсен свят ", в който няма идентични за всички закони, а нещата стават по този начин, както ги желаят мощните. Но не това е казусът на доктрината " Донро ", въпреки че да играеш по свирката на Путин е единствено по себе си срамно. Проблемът е, че моделът " Донро " през днешния ден е неосъществим. Светът през днешния ден не е оня от 1823 година.
Идеята, че оттук нататък Съединени американски щати ще вършат в " западното полукълбо " каквото си желаят, няма по какъв начин да стане, защото с отдръпването си от международната сцена Тръмп наподобява слаб и комичен. Представете си: бил си основният гамен в огромния град, на огромната сцена. Прибираш се на село и започваш да показваш мускули на площада. Какво си мислят твоите съселяни? Ясно е, какво: " Тоя беше огромната работа там, при огромните. Щом се върна тук, значи към този момент не е никаква огромна работа ". И няма да му се подчиняват. Ще му се подиграват и ще му вършат сечено. Той е някогашен огромен.
Останалите страни ще се възползват от слабостта на Съединени американски щати
Това към този момент се случва в Америките. Канадците се интегрират в Европейски Съюз със скоростта на светлината, единствено и единствено да се откачат от всевъзможни зависимости от Съединени американски щати. Мексико, без да бие тъпана, основава нова система на икономически връзки с канадците, която върви по море, с цел да заобиколи дивия американски хинтерланд. Няма никакъв късмет бразилците, зашлевени с 50 % мита поради една волност на Доналд Тръмп, да почитат Съединени американски щати или да вършат това, което им каже Вашингтон. Дори остатъчният режим на Мадуро във Венецуела няма да прави това, което им споделя Държавният апартамент. Подобни режими са хищници по природа и безпогрешно надушват уязвимост - в тази ситуация това е слабостта на Съединени американски щати, обърнали тил на огромната международна сцена.
Този американски тил ще се окаже магнит за всички врагове на Съединени американски щати по света. Ако в продължение на десетилетия Америка ти е пречила да тормозиш и грабиш популацията си, да избиваш съседите, по какъв начин да не я ритнеш в бъбреците в този момент, когато ти е посочила гърба си?
Китай има още по-малко шансове да доминира над азиатския ареал. Индийците ли ще се подчинят на заповедите на Си? Австралийците? Индонезийците? Или виетнамците, които още през 1978 година крепко набиха китайската войска, която се опита да нахлуе на тяхна територия?
А визията, че Европа с стопанска система 14 пъти по-голяма от съветската ще се подчини на Путин, е напряко смешна. Руснаците не съумяват да подчинят Украйна, която смятаха да завземат за седмица, камо ли да смачкат останалото.
Съединени американски щати отвориха вратата пред мрака
Разбира се, и Си и Путин (и други по-дребни техни версии) ще употребяват неочакваното бягство на американците от международния тепих. Ритането на американците в бъбреците може да включи китайско навлизане в Тайван или съветско в Молдова, Грузия или Естония. Но дълготрайното делене на света на три съществени сфери на въздействие няма по какъв начин да се случи.
Стои въпросът: Кой оттук нататък ще отстоява концепцията, че в интернационалните каузи може да има ред, който да закриля дребните? Че в делата на народите може да има такава класификация, която да постанова интереса на множеството слаби над алчността на шепата мощни? Че цивилизованият метод на живот е за предпочитане пред диващината и варварството? Американците правеха това най-малко от времето на президента Теодор Рузвелт насам. Престанаха да го вършат и отвориха вратата пред мрака.
Дойде ли часът на Европа?
Както все по-често ми се случва да пиша в последните години: това е часът на Европа. В настъпващия мрак Европа има опцията да стане оня " светещ град на хълма ", образец и ентусиазъм за всички, който бяха Съединени американски щати. Европа може и би трябвало уверено да препотвърди Просвещението, да перифразира Кант и да каже: Когато махнем от индивидите всички признаци на групова принадлежност - класа, пол, занимание, вяра, цвят, език - това, което остава, са индивидите като такива. Те са равни между тях в това, че имат разсъдък и умеят да разпознават положителното от злото. И умеят да градят живота си на основата на разсъдъка и на положителното, а не - на бесовщината и на злото.
Това е сферата на въздействие на Европа: да поддържа реда, мира и светлината по този начин, щото всички страни по света, които желаят да живеят в мир, народна власт и улеснение, да станат нейни съдружници. Да имат опция пред това да станат васали или жертви на диви и свирепи свои съседи. За задачата, европейските водачи би трябвало да обяснят това на самите себе си, след това - на жителите си и най-после - на света.
Хората не са толкоз глупави, каквито си ги показват Тръмп, Си и Путин. Хората умеят да избират сред положителното и злото, мира и войната, свободата и робството. Важното е някой - Европа - да им демонстрира всеки ден, че този избор е вероятен.
Ако това се случи, не е надалеч денят, в който даже американците ще изберат да се върнат в лоното на цивилизацията и на светлината. Както писа тия дни Ан Апълбаум: " Повечето американци не престават да имат вяра, че тяхната страна е олицетворение на освен това от алчността ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Опасната теория " Донро "
След като с брилянтна военна интервенция Доналд Тръмп отмъкна Никлас Мадуро от спалнята му, американският президент разгласява триумфалното " Западното полукълбо е наше ". И изясни, че възвръща " доктрината Монро " от 1823 година. Тогава тази теория се пробва да отбрани 13-те американски щати, небогати и изцяло селски, от попълзновенията на гигантските европейски империалистически страни. В своя произход доктрината е отбранителна и отпада, когато Съединени американски щати стават международна мощ. Днес тази теория, преименувана на " Донро " (?), е по-скоро глупава, страхлива и рискова.
В продължение на 80 години Съединени американски щати беше не районна, а международна мощ. Именно Съединени американски щати посредством мрежата от контракти по целия свят, посредством основаните след войната интернационалните институции и закони беше силата, която поддържаше оня международен ред, който докара до най-дългия кротичък интервал и до най-бързото замогване в човешката история. Днес президентът на Съединени американски щати афишира, че Америка се отдръпва в своя вилает. Янките се прибират по селата си.
Новите " сфери на въздействие "
Очевидно е, че на картата на света, която Тръмп носи в главата си, земното кълбо би следвало да бъде разграничено на няколко огромни части, следени от най-силните в съответните райони. Америките - за Тръмп, да прави там, каквото си желае, Азия - за Си Цзинпин, Евразия - за Владимир Путин. От свят на цивилизационен ред, в който дребните са предпазвани от произвола на огромните, Тръмп предлага да се премине към тъжния остарял свят, в който огромните мачкат дребните.
Точно това е визията на Путин от последните 25 години. Това е неговият модел на " многополюсен свят ", в който няма идентични за всички закони, а нещата стават по този начин, както ги желаят мощните. Но не това е казусът на доктрината " Донро ", въпреки че да играеш по свирката на Путин е единствено по себе си срамно. Проблемът е, че моделът " Донро " през днешния ден е неосъществим. Светът през днешния ден не е оня от 1823 година.
Идеята, че оттук нататък Съединени американски щати ще вършат в " западното полукълбо " каквото си желаят, няма по какъв начин да стане, защото с отдръпването си от международната сцена Тръмп наподобява слаб и комичен. Представете си: бил си основният гамен в огромния град, на огромната сцена. Прибираш се на село и започваш да показваш мускули на площада. Какво си мислят твоите съселяни? Ясно е, какво: " Тоя беше огромната работа там, при огромните. Щом се върна тук, значи към този момент не е никаква огромна работа ". И няма да му се подчиняват. Ще му се подиграват и ще му вършат сечено. Той е някогашен огромен.
Останалите страни ще се възползват от слабостта на Съединени американски щати
Това към този момент се случва в Америките. Канадците се интегрират в Европейски Съюз със скоростта на светлината, единствено и единствено да се откачат от всевъзможни зависимости от Съединени американски щати. Мексико, без да бие тъпана, основава нова система на икономически връзки с канадците, която върви по море, с цел да заобиколи дивия американски хинтерланд. Няма никакъв късмет бразилците, зашлевени с 50 % мита поради една волност на Доналд Тръмп, да почитат Съединени американски щати или да вършат това, което им каже Вашингтон. Дори остатъчният режим на Мадуро във Венецуела няма да прави това, което им споделя Държавният апартамент. Подобни режими са хищници по природа и безпогрешно надушват уязвимост - в тази ситуация това е слабостта на Съединени американски щати, обърнали тил на огромната международна сцена.
Този американски тил ще се окаже магнит за всички врагове на Съединени американски щати по света. Ако в продължение на десетилетия Америка ти е пречила да тормозиш и грабиш популацията си, да избиваш съседите, по какъв начин да не я ритнеш в бъбреците в този момент, когато ти е посочила гърба си?
Китай има още по-малко шансове да доминира над азиатския ареал. Индийците ли ще се подчинят на заповедите на Си? Австралийците? Индонезийците? Или виетнамците, които още през 1978 година крепко набиха китайската войска, която се опита да нахлуе на тяхна територия?
А визията, че Европа с стопанска система 14 пъти по-голяма от съветската ще се подчини на Путин, е напряко смешна. Руснаците не съумяват да подчинят Украйна, която смятаха да завземат за седмица, камо ли да смачкат останалото.
Съединени американски щати отвориха вратата пред мрака
Разбира се, и Си и Путин (и други по-дребни техни версии) ще употребяват неочакваното бягство на американците от международния тепих. Ритането на американците в бъбреците може да включи китайско навлизане в Тайван или съветско в Молдова, Грузия или Естония. Но дълготрайното делене на света на три съществени сфери на въздействие няма по какъв начин да се случи.
Стои въпросът: Кой оттук нататък ще отстоява концепцията, че в интернационалните каузи може да има ред, който да закриля дребните? Че в делата на народите може да има такава класификация, която да постанова интереса на множеството слаби над алчността на шепата мощни? Че цивилизованият метод на живот е за предпочитане пред диващината и варварството? Американците правеха това най-малко от времето на президента Теодор Рузвелт насам. Престанаха да го вършат и отвориха вратата пред мрака.
Дойде ли часът на Европа?
Както все по-често ми се случва да пиша в последните години: това е часът на Европа. В настъпващия мрак Европа има опцията да стане оня " светещ град на хълма ", образец и ентусиазъм за всички, който бяха Съединени американски щати. Европа може и би трябвало уверено да препотвърди Просвещението, да перифразира Кант и да каже: Когато махнем от индивидите всички признаци на групова принадлежност - класа, пол, занимание, вяра, цвят, език - това, което остава, са индивидите като такива. Те са равни между тях в това, че имат разсъдък и умеят да разпознават положителното от злото. И умеят да градят живота си на основата на разсъдъка и на положителното, а не - на бесовщината и на злото.
Това е сферата на въздействие на Европа: да поддържа реда, мира и светлината по този начин, щото всички страни по света, които желаят да живеят в мир, народна власт и улеснение, да станат нейни съдружници. Да имат опция пред това да станат васали или жертви на диви и свирепи свои съседи. За задачата, европейските водачи би трябвало да обяснят това на самите себе си, след това - на жителите си и най-после - на света.
Хората не са толкоз глупави, каквито си ги показват Тръмп, Си и Путин. Хората умеят да избират сред положителното и злото, мира и войната, свободата и робството. Важното е някой - Европа - да им демонстрира всеки ден, че този избор е вероятен.
Ако това се случи, не е надалеч денят, в който даже американците ще изберат да се върнат в лоното на цивилизацията и на светлината. Както писа тия дни Ан Апълбаум: " Повечето американци не престават да имат вяра, че тяхната страна е олицетворение на освен това от алчността ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ